Сериозни промени в Наказателно-процесуалния кодекс предвижда нов проектозакон за кабинета "Желязков", публикуван за обществено обсъждане. Целта е да се уеднаквят процедурите при задържане и разпит в различните институции и да се засили защитата на гражданите – особено на непълнолетните и чужденците. С промените се създава и нов член в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според него държавата ще носи отговорност, ако длъжностно лице – прокурор, следовател, полицай или министър – публично представи някого като виновен, преди съдът да се е произнесъл окончателно.
Това ще важи и при разгласяване на материали от досъдебното производство, които нарушават презумпцията за невиновност. В момента в българското законодателство няма изрична правна уредба за такъв иск. Новото в проекта е именно това - той въвежда вътрешноправен механизъм за защита, така че гражданите да не трябва да стигат до Страсбург, за да получат обезщетение.
Ако текстовете бъдат приети от Народното събрание, прокуратурата, полицията и други държавни органи ще трябва да внимават как се изразяват публично, включително в прессъобщения и брифинги. Медиите ще могат да се позовават на официална информация, но длъжностните лица, които нарушат презумпцията, ще излагат държавата на риск от съдебни искове и обезщетения. Това е директна реакция на европейските препоръки за по-строга защита срещу публично "етикетиране" на обвиняемите. Още: Осъдиха България заради Гешев: Историческото шпионско дело "Резидента" е пред провал
В България това е честа практика. През януари 2025 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи, че България е нарушила презумпцията за невиновност и правото на ефективна съдебна защита по дело срещу Елена Йончева. По случая прокуратурата публикува прессъобщение от 23 януари 2019 г., в което се твърди, че Йончева е участвала в пране на пари на стойност 333 000 евро. България беше осъдена да плати на Йончева 4 700 евро за неимуществени вреди и 3 000 евро за съдебни разноски.
Повече права за обвиняемите
Проектът разширява правата на обвиняемия още от първия момент на наказателното производство. Той ще има право на пълна писмена и устна информация за обвинението, доказателствата и възможните мерки за неотклонение.
Предвижда се изрично да се гарантира възможността за подаване на жалби и възражения по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. Още: Специални промени в НПК: Военните съдилища няма да гледат дела срещу разузнавачи
Правото на устен и писмен превод също се разширява – превод ще се осигурява не само за обвинителния акт и присъдата, а и за редица процесуални документи, включително определения на съда и постановления на прокуратурата.
Обвиняемият ще може да се откаже от превод само след като му бъдат разяснени последиците и след консултация с адвокат.
Нови правила при разпити и процесуални действия
Законопроектът въвежда по-строги гаранции и за свидетелите. Ако по време на разпит свидетел започне да се самоуличава, разследващият орган е длъжен да прекрати разпита и да му обясни правата му, включително правото на адвокат и на мълчание. Още: Правосъдният министър призна: Липсва координация между институциите по повод решенията на ЕСПЧ

Подобни задължения се въвеждат и при други процесуални действия – като оглед, обиск, претърсване и разпознаване. Преди да започнат, органите трябва да уведомят участващите лица за техните права и задължения. Всички действия, включително отказите, ще се вписват в протокол.
Еднакви правила за МВР, ДАНС, Военна полиция и Митници
Една от най-съществените промени е уеднаквяването на процедурите по задържане във всички силови структури – Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Военна полиция и Агенция "Митници".
Задържаните ще имат еднакъв пакет от права, включително:
- достъп до адвокат и правна помощ;
- превод на разбираем език;
- информация за причините за задържането;
- право на медицинска помощ и преглед;
- уведомяване на близък човек или консулство;
- специално отношение и отделно настаняване, ако са непълнолетни.
За всяко задържане ще се издава писмена заповед, която трябва да съдържа всички фактически основания и да бъде подписана от задържания. Ако той откаже, отказът се удостоверява с подпис на свидетел. Още: След нови законови промени: "Бавносъдието" ще е още по-бавно с нови права за прокуратурата
Уеднаквяване на терминологията и процедурите
Въвеждат се редакционни промени – например терминът "вещи" се заменя с "имущество" в разпоредбите за конфискация. Сроковете и компетенциите на съдилищата също се прецизират. Подзаконовите актове трябва да бъдат приведени в съответствие до три месеца след влизането на закона в сила.
Целта на измененията е да се гарантира по-висока защита на човешките права в наказателното производство, пълно съответствие с европейските стандарти и по-голяма прозрачност при действията на разследващите органи.