С гласовете на мнозинството Народното събрание окончателно прие на второ четене промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които увеличават сроковете за разследване и дават възможност прокуратурата многократно да ги удължава. Събраните след крайния срок доказателства вече ще могат да бъдат използвани от съда.
С новите текстове срокът за разследване се удължава от два на три месеца, а при сложни дела – до шест. Прокуратурата ще има право да го удължава до 12 месеца (вместо досегашните 4), когато се прецени, че има "фактическа и правна сложност". Отпада и правилото, че всяко удължаване не може да надхвърля два месеца – вече няма конкретен лимит. Още: Кабинетът обяви за изпълнена част от съдебната реформа по ПВУ
Дебатът
"Продължаваме промяната – Демократична България" и "Възраждане" остро се противопоставиха. Надежда Йорданова предупреди, че с промените се "развързват безконтролно ръцете на прокуратурата". По думите ѝ доказателства, събирани след срока, ще се ползват в съда, а удължаването ще става без мотиви. Тя припомни и многобройни осъдителни решения срещу България в Страсбург заради бавно правосъдие.
"В арестите има хора, задържани по шест месеца или година, без да са предприети никакви действия", посочи Йорданова и призова президента Румен Радев да наложи вето на текстовете.
Юлиана Матеева от "Величие" допълни, че на практика се създават условия за "вечни разследвания", чийто таван ще е единствено давностният срок. По думите ѝ това ще доведе до нови осъдителни решения, тъй като "осигуряваме процесуална нирвана на разследващите". Още: "Бавносъдието" постави нов рекорд: Дело за 100 лева се точи 14 години
Васил Пандов от ПП-ДБ напомни за дело, по което човек е бил обвиняем и подсъдим девет години без присъда, а Божидар Божанов подчерта, че "делата на трупчета" се използват като инструмент за натиск – както при прекратени, така и при бавени с години производства.
Конфискация от "недобросъвестни трети лица"
Остри критики предизвикаха и текстовете, които въвеждат възможност за конфискация на имущество, предоставено или дарено на "трето недобросъвестно лице", включително вещи, използвани при извършване на престъпление или придобити чрез него. Предвижда се възможност за участие на такива лица в съдебното производство, но не и в досъдебната фаза.
Цвета Рангелова ("Възраждане") постави въпроса кой и с какъв акт ще установява добросъвестността на дадено лице. Тя предупреди, че защитата му ще е възможна едва на по-късен етап, когато вече е наложена обезпечителна мярка. "Законодателна немощ или политическо нежелание пречи на Министерския съвет да коригира тези слабости", заяви тя. Още: Държавата плаща 130 хил. лева заради бавно правосъдие
Петър Петров от проруската партия подчерта, че текстовете не регламентират ясно какви права ще имат третите лица, нито как ще ги упражняват – включително в случаи, когато става въпрос за дете, получило дарение.
