Здравно министерство казва, че имаме спасителни хеликоптери, които са военни и нищо повече

Това се казва в официалния писмен отговор на МЗ вследствие на поставени от Actualno.com въпроси, свързани с планираната обществената поръчка за закупуването на поне един държавен хеликоптер, осигурен с необходимото оборудване и апаратура за нуждите на спешната медицинска помощ у нас и с развитието по темата за въвеждане на системата за спешен медицински транспорт по въздух в България, която се обсъжда вече няколко десетилетия, но до реални действия така и не се стига.

Купуваме медицински хеликоптер най-рано след две години

Стар автопарк и без въздушна линейка - така изглежда оборудването на Планинската спасителна служба. На фона на това до дни се очаква об...

Прочети повече

В отговора на Министерството не се посочва модела на военните хеликоптери и колко често те влизат в употреба. В началото на 2021 година правителството имаше идея да преобразува 4 военни хеликоптера "Кугър" във въздушни линейки, но експерти в областта бяха категорични, че това би било не достатъчно ефективно и много скъпо. А най-големият проблем беше в теглото на бойните машини, които създават по-силна въздушна струя, изискват по-голяма площ за кацане и има риск от нараняване на хората в близост. Военните вертолети тежат над 9 тона, а за сравнение стандартен медицински хеликоптер тежи около 1.5 тона.

Припомняме, че през 2019 година България продаде на Грузия и втория си медицински хеликоптер, опериран от частната компания "Хели Еър". Така страната ни стана единствената държава в ЕС без хеликоптери за спешна медицинска помощ, която би била изключително ценна при планински инциденти като този от последните дни с икономиста Владимир Каролев. 

В писмото на Министерството на здравеопазването се казва още:

"Цялостната документация за обществената поръчка с предмет закупуване на санитарно превозно средство за транспорт по въздух (хеликоптер) е изготвена от работна група, включваща служители на Министерството на здравеопазването и водещи експерти от „Авиоотряд 28“, Командването на ВВС, Специализирания отряд „Въздушно наблюдение“ към Главна дирекция „Гранична полиция“ (МВР), Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ВМА, Военно формирование 32040 „Крумово“, притежаващи реален опит в закупуването, обслужването и оперирането с такъв тип летателно средство.

Изготвената документация е регистрирана в Системата за случаен избор към Агенцията за обществени поръчки (АОП) за осъществяване на предварителен контрол в рамките на 14 дни. Тази седмица се очаква предоставянето на предварително становище от АОП, след което поръчката ще бъде обявена.

Икономист: Надявам се Владо Каролев да е добре, но защо само ние нямаме хеликоптерна система за спешна помощ?

"Силно се надявам Владо Каролев да е добре! Имам честта да го познавам и се моля Владо да се възстанови бързо. Изключително тревожен е...

Прочети повече

Финансирането е с европейски средства – изцяло безвъзмездна финансова помощ за Министерството на здравеопазването, по проект BG16RFOP001-4.002-0001 “Осигуряване на въздушни превозни средства за реакция при спешни медицински състояния”, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020г. Общата стойност на проекта е 20 млн. лева.

При доставката медицинският хеликоптер ще бъде окомплектован с всичко необходимо като медицинска апаратура и оборудване за оказване на спешна медицинска помощ по въздух. Хеликоптерът ще бъде снабден със специализиран медицински интериор на санитарното отделение, радиоелектронно оборудване (авионикс), отговарящо на изискванията на стандартите на EASA, реанимационно медицинско оборудване и обзавеждане за оказване на спешна медицинска помощ и поддръжка на жизнените показатели на пациентите.

В Наредбата за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ са регламентирани изискванията и условията за ползването на въздушен транспорт в системата на спешната медицинска помощ, включително и изискванията за медицинско оборудване и за квалификацията на медицинския персонал.

Предоставеният отговор отразява ползване на въздушен транспорт за оказване на спешна медицинска помощ (HEMS – Helicopter Emergency Medical Services), а не ползването на въздушни транспортни средства за спасяване и търсене (SAR – Search and Rescue). Двете дейности са коренно различни, както и изискванията за изпълнението им.

Хеликоптерите, използвани за HEMS са оборудвани с разновидности на медицинска апаратура и представляват „въздушна линейка“, докато в тези, оборудвани за търсене и спасяване, акцентът е поставен върху техническо оборудване, чрез което може да се проведе ефективна спасителна мисия, като същевременно обучени спасители оказват и първа помощ. При единия случай е необходим квалифициран медицински персонал, а при другия – професионалисти с опит в спасителни мисии. На практика в определени случаи двете мисии могат да се съчетаят, тъй като и с двете въздухоплавателни средства може да бъде доставен медицински екип на място, т.е. да се спаси пострадал и да му се окаже медицинска помощ.

Още един експерт категорично е против "Кугър" да става въздушна линейка

Вариант е "Кугър" да стане въздушна линейка, но не е добър вариант. В това е категоричен експертът Тихомир Ставрев. Според него, не тр...

Прочети повече

С Решение на Министерски съвет от 19.11.2009 г. са определени дейностите, при които военни въздухоплавателни средства могат да се използват от Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването. Със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи, на министъра на отбраната и на министъра на здравеопазването от 2010 г. са уредени условията и реда за използване им от МЗ.

Здравно министерство използва военни въздухоплавателни средства (хеликоптери и самолет) за дейности, свързани с трансплантации (транспорт на екипи за трансплантация, пациенти и донори) и за транспорт на лица със спешни състояния. За последните 4 години средно годишно се изпълняват между 6 и 10 полета.

В допълнение Ви информираме, че съгласно нормативната уредба, Българския червен кръст (БЧК) работи за предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи. Тези дейности се извършват от Планинската спасителна служба (ПСС), която е структура на БЧК. При нещастни случаи в планините екипите на ПСС провеждат спасителни операции, като евакуират пострадалите до лечебно заведение. Планинските спасители преминават двегодишен период на основно обучение и придобиват комплексни знания и умения за оказване на първа помощ, техника и тактика на планинското спасяване."