Благой Блангев пред Nostrabet: Ботевистите са най-големият капитал на Ботев Пловдив, всичко друго е преходно

Блангев е част от един от най-големите отбори на Ботев в историята, с който стана втори в България и четири пъти бронзов медалист и вдигна Купата на страната. В Европа Благой участва при знаменитите победи над Барселона и Байерн.

В интервю за NB Благой Блангев говори за настоящето на Ботев и назовава причината, заради която не гледа домакинските му мачове от трибуните.

Г-н Блангев, как видяхте Ботев срещу Арда?

Изиграхме много добро първо полувреме, в което трябваше да водим с повече от два гола. Всичко им се получаваше на момчета. Играха с лекота, играха правилен футбол, създадоха и достатъчно голови положени. 2:0 обаче си е коварен резулат и след техния случаен гол и червения картон за нас, се наложи да треперим половин час.

Как ще коментирате постъпката на Неделев, който си хвърли капитанската лента на тревата при смяната?

След червения картон трябваше да излезе офанзивен футболист. Тошко сигурно е бил афектиран, че той е смененият и най-вероятно си е казал: Защо точно аз? Гневът му е провокирал и неразумната реакция, но хубаво е, че си овладя нервите впоследствие и преди да седне на пейката, подаде ръка на треньора.

Виждали сме големи звезди да си хвърлят и фланелките в подобни случаи?

Дали фланелката, дали лентата, е все едно. Никой не бива да го прави, още по-малко тези, които са пример за подражание на ботевистите, тъй като фланелката и лентата са символи на нашия велик клуб, чието име играчите защитават на терена.

Доволен ли сте от старта на Ботев в първенството?

У дома сме безгрешни, но на чужд терен сме съвсем различен отбор и неслучайно загубихме 7 точки от 9 възможни. Ботев трябва да побеждава и гост, не да се задоволява само с равенства, ако иска да прогресира.

Така или иначе Ботев вече е втори и дава заявка за нещо голямо този сезон?

Нормално е да се преследват по-високи цели, след като всичко в клуба е изрядно. Има финансиране, има организация, вземат се и чужденци, на които се дават едни от големите за футболните ни стандарти заплати.

Ще успее ли родният Ви клуб да влезе в топ 6?

С изключение на Лудогорец и ЦСКА, аз не виждам друг отбор в елита да е по-добър нашия. Но целта не трябва да е само влизане в Топ 6, а и колкото се може по-високо класиране. Защо не и класиране за Европа.

Какво мислите за чужденците на „канарчетата“?

Няма да е пресилено, ако кажа, че някои от тях са сред най-добрите легионери при майсторите. Но това не прави болката ми по-малка.

Болката от кое?

Болката, че в титулярния състав няма ботевисти. В 11-те е само Неделев, но след като той влезе в представителния тим, се изредиха няколко поколения юноши, а не виждам наши кадри в основния състав. Това е разочароващо, защото Ботев е успявал винаги, когато е разчитал на ботевисти.

Но има и едно футболно правило, че когато отборът върви, съставът не се бута.

Това ми го казвате заради резултатите и класирането на отбора в момента, а аз говоря по принцип за последните години. Да, вземат се момчета от школата, някои от тях започват и да играят, но след време се оказва така, че кадрите ни стоят предимно на пейката, влизат като резерви или са титуляри в леки мачове.

Коя е причината – липса на доверие или търпение към тях, или липса на качества?

Качествата ги изключвам, защото съм гледал поколения деца и юноши на Ботев в последно време. Ние имаме перспективни момчета, но никой от тях сега не е в Ботев. А тези, които са в тима, са нещо като помощни футболисти. Докато не се върнем към корените си – да разчитаме редовно на наши юноши, Ботев няма да е същият. Защото ботевистите са най-големият капитал на Ботев. Всичко друго е преходно – ръководители, треньори, играчи от други клубове или чужбина и т.н.

Г-н Блангев, защо не идвате на стадиона, а гледате Ботев по телевизията?

Как да идвам, след като няма елементарно уважение към нас, които сме си дали живота за клуба. Ще Ви дам и примери. Когато се събрахме на тържеството по случай 30 години от победата над Байерн, с изненада установих, че в клубния магазин на базата ни има фланелка с автограф на Неделев, но не и на Георги Славков и Чико Дерменджиев, Светла им памет, на Георги Попов. Разбирам, че днешното поколение живее с настоящите си идоли, но историята на Ботев трябва да се помни от всички. Преди 5-6 години пък Антим Пехливанов, уникалният ни централен нападател, го назначиха за пазач на стадиона и след два месеца го изгониха. Георги Попов-Тумби не го пуснаха да влезе на мач, защото не го познаха. Ей такива неща ме дразнят и не мога да ги приема.

Никой от Ботев ли не Ви е канил на мачове, на празници или по други поводи?

Нямам спомен за такъв жест скоро към успели ветерани, които не работят за Ботев сега. За последно уважение към нас е показал бившият треньор на клуба Николай Костов. Той ни канеше често на стадиона, играехме мачове на малки врати, после си говорехме и общувахме на по чаша кафе или питие.

Спират ли Ви още запалянковци по улиците?

Спират ме и усещането е неповторимо. Не само ме спират, но и ме заговарят. Питат ме как съм със здравето, какво мисля за Ботев. Щом хората не са ни забравили, осъзнавам какво сме постигнали и това е най-голямата награда за мен.

А коя е най-голямата Ви мечта, свързана с Ботев?

Не са една, а цели три. Да видя отборa отново медалист и участник в Европа, и да стъпя колкото се може по-скоро на обновения ни стадион. Той е моят дом, там израснах, там разбрах какво означава да се воюва за каузата „Ботев“. Винаги ще помня как като деца ни водеха колективно на мачове на мъжете. Имах картички на повечето футболисти и знаех имената на всички по-известни играчи на Ботев и какво са постигнали в кариерите си.