Да превърнем провокацията в оръжие

Същите умове се изказаха, че трябва много стриктно да се следи и да не би някъде да е спомената думата "турчин" вместо "османлия", а спрямо Ботев се анализирала възможността да бъде изваден от учебниците, защото описвал турците като насилници.

Ботев вън от учебниците? Описвал турците като насилници

Да изхвърлим ли Христо Ботев от учебните програми? Това пита в отворено писмо до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) директор...

Прочети повече

До тук провокацията е ясна. Въпросът е какви са нейните ползи и вреди и за кого те са от значение.

Първо. Положително е, че темата за Левски и Ботев все още буди обществения интерес. Това доказва, че героите живеят в съзнанието ни (макар заровени дълбоко) и подобни провокации извикват онова национално самосъзнание, което сме загърбили през годините. Лошото е, че пак всичко ще се пусне по наклонената права „всяко чудо за три дни”. Гневът на народа ще отмине до края на седмицата, освен ако от комисията не решат да „забраняват”още национални герои.

Защо обаче се раждат тези „идеи” и защо все около годишнини? Защо тези пасквили излязоха само месец след като отбелязахме тържествено 175 години от рождението на Апостола?

Теории много... Ясно е, че провокации от подобен тип могат да послужат както за сондиране на обществените настроения, така и за отклоняване на вниманието от други политико-икономически проблеми.

И в двете твърдения има логика.

Facebook протест: Махате Ботев, не пускаме децата на училище

Все по-голяма сила набира вълната на недоволство срещу появилите се идеи "да изхвърлим Христо Ботев от учебните програми". Скандалът б...

Прочети повече

От една страна има много хора, които живо се интересуват от това живеят ли все още Левски и Ботев в съзнанието на българина и възможно ли е въобще да успее във времето опит те да бъдат отстранени от образователната система. А след това и от паметта на българина. За тях подобни провокации са с предизвестен край. За всички, които се вълнуват ще забравим ли героите си, подобни опити са с цел „преброяване”. Преброяване на будните и помнещите. Колкото повече намаляват те, толкова по-добре за всички, за които паметта за турското робство е неудобна.

От друга страна Ботев и Левски са изключително удобни за плъзгане на вниманието на гражданите встрани – някъде далеч от ежедневните проблеми, цени и стандарт на живот. Някъде там. Някъде където ще мислим за защитата на своето достойнство, памет и национални герои. Защото, когато те са застрашени, всеки който излезе на малкия екран и каже „Никой няма да пипа Ботев и Левски” се превръща в герой. Няма значение кой е. Не е въпросът да сочим с пръст сини, червени или лилави. Технологията на управленеца е една и се предава негласно през годините. Всеки политик знае рецептата: „ако има проблем, правим истерия за национален герой”. И после се гарантират няколко дни спокойствие.

Има обаче и още едно направление на провокацията. Тя се наблюдава през годините и е най-лошата. Тенденцията на отричането. Тя отново дойде. Дори в момент, когато честваме 175 години от раждането на Апостола станахме жертва на една вълна, опитваща се да залее с бавни, но постоянни темпове обществото. Прилив на деградивни оценки за Левски като „терорист” и личност незаслужаваща поклона на своя народ. Тази деструктивна тенденция представлява реална опасност. Застрашаващ е фактът, че диалог за Апостола липсва. Все по-рядко се говори за неговите дела и опасността познанието за тях да изчезне от обществения и образователен диапазон е голяма.

Застрашаващи са опитите за интерпретация на делата на Дякона в контекста на днешния ден. Реалиите са коренно различни. Да се поставиш на мястото на Левски, или който и да е друг революционер е невъзможно. Да осъждаш и даваш поучителни оценки пък срамно. Да преосмисляме историята, значи да я познаваме. Всички критици на Левски или „експерти” обаче нито познават, нито изучават делата му. От там идва и плашещата тенденция в опита за маргинализация на неговия образ.

Тази тенденция изисква борба за запазването на чистотата около говоренето за Левски. Опитите да се очерни образа на Апостола не са новост. Досега те срещаха стена, но тази стена все по-лесно се пропуква. Никой не може да си позволи това. Левски трябва да е пример за това как да се служи на народа. Българинът отдавна е канонизирал Апостола и трябва да брани неговото дело и идеи. Най-малко Левски е образът, който трябва да се човърка и хули. Левски не може да бъде изследван и отричан чрез хвърчащи тези и догадки на база упадъчното ни ежедневие. За Левски трябва да се воюва с познание, за да се запазят чистите му идеи. Нужна е нова битка, както за Левски, така и за Ботев. Нужно е да превръщаме всяка провокация към националната ни памет в оръжие за нейното оцеляване, за да не останат героите ни само стар спомен, избледняващ в кръговрата на утрешния ден..

Facebook вбеси Игнатов: И Ботев, и Борисов остават в учебниците

Тази спешна пресконференция се прави заради това, че аз лично съм възмутен от това, което се пише във Фейсбук, че Ботев имал проблем да...

Прочети повече

Вадете поуки от тези провокации, а не ставайте жертва на онези, в чийто интерес са родени. Ботев и Левски са нашето съзнание, минало, настояще и бъдеще, а политиците и експертите утрешното забравено. Нека нещата останат така... Нека децата ни познават своите герои!