България се оказва замесена сериозно във война. Във война, която засега се води с оръжията на дипломацията, но която определено няма да приключи скоро и в която нашата страна рано или късно ще бъде принудена да избира страна.
Късно снощи Европейската комисия т.е. органът на изпълнителната власт на Европейския съюз предприе безпрецедентен ход спрямо Русия – висш представител на Брюксел в прав текст, без увъртания, каза, че „Южен поток” не отговаря на европейското законодателство и докато това не бъде поправено, ЕС е готов да спре проекта.
Изявлението не идва от най-високо ниво, но е факт. И неслучайно идва сега – точно когато Русия пристъпи агресивно към опазване на сферата си на влияние и накара Украйна да спре преговорния процес за асоцииране към ЕС.
Природните ресурси отдавна са основна причина за война и разпределяне на сфери за влияние. Примерите, особено в последно време, са достатъчно – Сирия и Ирак. В Европа обаче подобни крайни методи на директно "дрънкане на оръжие" няма как да бъдат приложени – просто защото това би било своеобразен сигнал за Трета световна война. А и едва ли някой иска подобно нещо – истината е, че и ЕС, и Русия пазят своето. Засега обаче Русия е в по-изгодна позиция – първо, защото държи в свои ръце ресурса (природния газ) и второ – защото ЕС не е национална държава, а сложна структура, в която решителните действия искат безусловна подкрепа от всички членове, за да станат факт. Всичките 28 страни-членки на ЕС.
В България винаги е имало както обществени, така и политически пристрастия към Русия. Сега на власт е правителство, което демонстрира, че е готово отново да обърне страната към Москва. Неоспорим признак за това е светкавичната договорка за строежа на „Южен поток” дори без официален договор. Русия затвърди позицията си по въпроса и в Сърбия, където реално местните енергийни компании по проекта всъщност се държат директно от „Газпром”.
Бързото развитие обаче определено не се харесва на ЕС – втори газопровод в сърцето на Европа след „Северен поток”, който директно да зависи от Русия, не е мечтата на Брюксел. Затова и сега се открива дипломатическата война, а картите на масата са следните – европейското членство на Украйна срещу шанса Русия да упражнява натиск вътре в ЕС чрез „Южен поток”. И въпросът е кое ще надделее в пазарлъка - "Южен поток" да спре, т.е. руското влияние по тази връзка, която касае пряко България да отслабне, или Украйна да започне реални преговори за влизане в ЕС, което ще значи пренасочване на повече руски интерес точно към България и Сърбия.
Малко по-неизгодната позиция на ЕС може да доведе дотам нещата, че България на практика да бъде принудена да избира – ще се интегрира ли в Европейския съюз или не. Ще спазва ли разпоредбите на европейските договори, които е подписала или накрая Брюксел ще ни изолира така, че на хартия може и да сме член на ЕС, но на практика да нямаме никаква изгода. Защото спирането на еврофондовете, към които и ние допринасяме с годишна такса, едва ли би се харесало на който и да е български гражданин – да плаща за нещо, което не ползва. И преди някой да подскочи колко много плащаме, нека погледне колко потребяваме – за България европейски средства има достатъчно за добро развитие, много повече от внасяната такса, проблемът обаче е какво прави нашата държавна администрация с тях при разпределението им.
Войната на дипломацията започна – ние какво избираме? Дали Русия ще ни дава средства за развитие на икономиката или ще се върнем към познатите петилетки? Дали руските пазари ще бъдат отворени за нас така, както през миналия век? И дали комунистическото равноправие отдавна не се превърна в поговорката „за едни сватба, за други брадва”? А най-важното е, ако изберем сега да се върнем към по-големия брат, докога ще е така - до следващият повей на голямата световна политика ли?
