Джипът на Борисов обиколи навсякъде. Но не и болниците

Борисов прахоса месеци наред, в които властта трябваше да се подготвя за втората вълна от коронавирус. Смисълът от пролетната изолация и последвалото безопасно лято бе тъкмо това: болниците да се преструктурират, лекари и медицински сестри да получат както финансов, така и човешки капитал. И когато настъпи есента, всички да са готови за неизбежното. 

Вместо това получихме следното:

1) Цяло лято големият проблем се оказа кой разединява нацията и можело ли Радев да го прави. Конфликтът между премиер и президент влезе в маниакална фаза, защото коронакризата ще мине и замине, но големият зор е ГЕРБ да задържи властта и да парира опозицията още в зародиш.

2) След това Борисов зае бабаитска поза, с която обяви, че трябва да има Велико народно събрание и нова конституция - какъв по-подходящ момент от здравен и икономически колапс. Първо каза, че го прави, защото е чул гласът на младите от площадите, после каза, че като цяло не ги харесва (тези, които и него не харесват, а те повечето са млади), накрая се оказа, че не може да намери нито парламентарна подкрепа, нито конституционни основания да го направи. 

3) Кулминацията бе през септември и октомври, когато Борисов се зае с немислимо важна задача: да обикаля последните паланки, да търси подкрепа от пенсионерите и да записва в лайвстрийм нелепите си молби към тях да го поздравят за това, че им е прибавил 50 лева от пенсиите. Е, поздравиха го. Сега същите хора са най-застрашени от връхлитащата вълна, само че нито има кой да ги откара в болницата, нито кой да ги лекува. Нека си отъркат петдесетолевката в брадата за здраве и каквото стане. 

На фона на 4000 заразени и 60 починали за един ден тази серия от абсурди, която изглеждаше безумна още докато се осъществяваше, вече изглежда съвсем недействителна. Велико народно събрание. Нова конституция. Президентът Радев разединява нацията. Да чуем гласът на младите, които не харесваме, но се правим, че го чуваме, за да мине тая глупост с ВНС, а понеже не мина, пак няма да го чуваме. И Цвета Караянчева дари едни килими.

Долу-горе това направи властта през лятото. И тук-там повтаряше нещо за трите "Д"-та, към които вече има и четвърто, но още на второто загубих интерес. 

През това време можеше да се направят елементарни неща. Например - увеличението на заплатите на медиците да не закъснява толкова (особено на фона на това, че закъснява от десет години). Да се разкрият повече отделения за коронавирус или дори да се обособи отделна болница. Да се увеличи капацитета на спешната помощ и готовността ѝ за реакция, за да не се стига до тези фрапантни случаи, в които млад мъж загина без да получи болнична помощ или безумието да карат пациенти да кашлят на слушалката, за да преценят какво им е състоянието. За финал, когато самият премиер се изолира в карантина заради коронавируса започна изявлението си...с Радев. Това е положението. 

Джипът на Борисов обиколи навсякъде, но никога болниците. Те се оказаха безинтересен маршрут за сметка на възхищението от селска поляна, която прилича, по думите на шофьора, на Швейцария. 

В Швейцария, също, кашлят в слушалките. Там са си така. 

Автор: Райко Байчев