"Още десет души от Сибир изгубиха живота си в "специалната военна операция" в Украйна", "Обвинения в малтретиране на затворници в Иркутск", "Американските връзки на сина на губернатора на Красноярск". Това са все заглавия, за които можеш да се озовеш зад решетките в Русия. Въпреки това журналистите от сайта Tayga.info пишат за тези неща и рискуват безопасността си. Защо? Защото знаят, че обществото има нужда от това.
Още: В Китай искат хората да работят по-малко. А причината е в добре известен парадокс на капитализма
Още: Русия разполага военна техника близо до Финландия. Нови танкове се пазят за "по-нататъшна употреба"
"Разбира се, че всички се страхуваме", признава редакторът Виктор Чистяков пред ДВ. "Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш." Чистяков преодолява страха си всеки ден и е доволен, че Tayga.info е сред 20-те най-цитирани руски медии. В момента там работят само двама редактори на постоянни договори. Преди няколко месеца са били 12.
"Всички, които можеха, си тръгнаха. Само малка група истински журналисти още са в Русия", разказва с примирение 50-годишният мъж. "Ние решихме да продължим след 18 години работа. Защото нашата история е тук."
Мисия, а не бизнес
Още: Разединени американски щати: Какво свърши Тръмп с Америка за 100 дни
Още: "Надяваме се на 9 май Путин да сложи край на войната в Украйна"
Пътят на Tayga.info можеше да приключи миналата година, когато руският орган за контрол и надзор над медиите Роскомнадзор блокира интернет портала. Оттогава достъпът до медията става само чрез криптирана връзка - така наречения VPN. Но Чистяков с радост разказва, че това не пречи на критичните читатели да намират начин да посещават сайта. Даже напротив: "В момента получаваме повече дарения от читателите ни, отколкото преди". Въпреки това приходите им са спаднали и вече няма как изобщо да се говори за бизнес, оплаква се журналистът. Работата днес е по-скоро мисия.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Младите турци: "Искаме да живеем като човешки същества"
Още: Жените в Русия не раждат деца, колкото и руските власти да ги убеждават да го правят
Тя обаче има своите граници. "Принудени сме да не преминаваме някои червени линии. Опитваме се все пак да останем в рамките на хоризонта". Така Чистяков нарича правната рамка, в която трябва да работят руските журналисти сега. Затова нарича войната в Украйна "специална военна операци"” - както е наредено от властите, или перифразира - "случващото се в Украйна". Tayga.info всъщност не отразява директно войната, а се съсредоточава върху последствията за хората в Сибир - икономическите и социални проблеми, както и мобилизацията.
"Рано или късно трябва да напуснем Русия"
Тази тема е важна и за друга независима руска медия - "Гроза" ("Bуря"). Създателите ѝ живеят в Казан - столицата на Татарстан, в Екатеринбург в Урал и Новосибирск в Сибир. Всички те са студенти, които пишат за своите връстници - "мрежа от студентските вестници на Русия", както се определят сами от "Гроза".
Още: Може ли Украйна да изчезне? Реален сценарий
Още: Русия остава в миналото: Индия играе по собствени правила
Темите, които отразяват, са разнообразни - от корупция в университетите до правила и съвети за студентите по време на мобилизация. Главният редактор Леонид Шпирин ги описва така пред ДВ: "За нас няма забранени теми. Опасенията ни за сигурността на екипа не влияят на редакционната ни политика". Журналистите обсъждат чувствителните теми в криптираното приложение за съобщения Signal. Авторите на текстовете не ги подписват с истинските си имена, а екипът работи с екип от местни адвокати, които могат да реагират по всяко време.
В първите шест месеца от началото на войната журналистите от "Гроза" се опитват да се съобразяват със закона за така нареченото "дискредитиране на руската армия". Той забранява и войната да бъде наричана с истинското ѝ име. "Това е репресия", казва Шпирин. "Истинската цел е да ни сплашат. Някои независими медии в Русия спазваха този закон стриктно и въпреки това бяха забранени, защото говореха за теми, които не се харесват на властите."
Затова "Гроза” нарича войната с истинското ѝ име. Страхува ли се Шпирин за младите си колеги? "Коментирахме го, разбира се, и накрая осъзнахме едно - рано или късно ще трябва да напуснем Русия, ако искаме да се занимаваме с независима журналистика. Бягството е просто въпрос на време."
Въпреки това медии като "Гроза" и Tayga.info още са в Русия. И продължават да се опитват да "да отразяват случващото се с остър език и да привличат вниманието на хората към нещата, които остават скрити от тях”, обяснява Виктор Чистяков. Той се надява, че медията му ще продължи да съществува. Но докога? Чистяков се усмихва: "Колкото успеем."
Източник: Дойче веле
