Кога насилникът и жертвата станаха равнопоставени? Кога принципите станаха червена линия?

Коментарът на експерта по комуникации от Центъра за анализи и кризисни комуникации Любомир Аламанов в личния му профил във Фейсбук е показателен.

Чета изявлението на премиера и недоумявам:

1. Кога балансът стана по-важен от принципите?

2. Кога балансът стана по-важен от честта?

3. Кога властта стана самоцел?

4. Кога вкопчването стана приемливо?

5. Кога оправдаването стана приемливо?

6. Кога увъртането стана приемливо?

7. Кога "управляваме с отвращение" стана задължително?

8. Кога коалиционното изнудване стана политика?

9. Кога коалицията стана по-важна от принципите?

10. Кога Корнелия стана незаобиколим фактор?

11. Кога принципите станаха "червена линия"?

12. Кога насилникът и жертвата станаха равнопоставени?

13. Кога истеричното крещящо малцинство стана толкова важно?

14. Кога 10% путинофили станаха по-важни от 65% про-европейски настроени българи?

15. Кога отказът от решение стана стратегическо правилно?

16. Кога изчегъртването на бившите стана оправдание?

17. Кога водачите спират да водят?

18. Кога водачите спират да служат за пример?

19. Кога управление с "национал-консерватори", т.е. скрити путинисти, стана пак приемливо?

20. Кога ПП стана ГЕРБ?

21. Кога Киро стана Бойко?

С подобни становища ПП прави ГЕРБ да изглежда надежден и стабилен европартньор. Което след Оня Поток, е срамно.

Има моменти, в които и най-лошото решение е по-добро от никаквото.

Има моменти, в които лидерите трябва да вземат решение. За да останат лидери.

Има моменти, в които хората трябва да вземат страна. За да останат хора.

По-добре ужасен край на коалицията и нови избори, отколкото ужасно управление без край и без принципи.

И за финал. Онзи ден в Рим един таксиджия разбра, че съм българин и ужасен ме попита наистина ли подкрепям Путин. Защото само това се чувало за нас, българите.

Гласувахме за промяна. Не за ГЕРБ 2.0. Ако за вас е приемливо, за нас не е.

Спокоен ден!