Нотр Дам я угасиха, нашите пожари - никога

Но преди всичко сме хора. Живеем с хора. Обядваме с хора. Разминаваме се с хора. Работим с хора. И някак си в определени ситуации, не е измислено нищо по-умно от това: да се даде. Който има дава, който няма – взима. За да може да се стабилизира и от своя страна да се превърне в даващ. Или пък просто, за да не пукне от глад. Толкова ли е трудно да изградим един затворен кръг от взимане и даване (имам предвид, извън политическото вземане-даване, тоя кръг си го имаме...)?

Даренията за "Нотр Дам" в момента надхвърлят 1 милиард евро  - приблизително колкото е френският национален бюджет за реставрации за три години. Милионери се надпреварват кой ще даде най-много пари за възстановяването на храма. И това - макар това да стана много одумвано, е все пак хубаво. Какво сега - като не дават бизнесмените е зле, като дават - пак зле. Но ми се ще да питам следното: колко от нашите милионери помогнаха на човек в нужда, на който му предстои операция или едва намира пари да нахрани семейството си? Колко от тях помагат на хората в нужда, на сградите в нужда, на нещо в нужда въобще? Да кажем, че френският финансов елит е укорим, че уж давал пари за сгради, а не и за бедни. А нашите? Нито за сгради, нито за бедни, нито за сираци, нито за култура, нито за архитектура. 

Дават за апартаменти. На четирикратно по-ниски цени. Затънали са в злато, коли, пари и имоти. Дори не могат да се сетят, че ако не им идва отвътре правенето на добро - пък то не им идва - може пък поне да им помогне дори по механичен път да получат одобрението на повече избиратели. И пак говорим за онази минимална незначителна част: дето се вика, (понеже при тях всичко се измерва така), по един квадратен метър пари да отпуснат. Няма да им стане по-тясно.

И на последно място: “Нотр Дам” е емблематична сграда, символ на Париж и френската нация, и пазител на традиции. Ами възрастните хора? Те не са ли онези, които също носят белезите на миналото и които имат на какво да ни научат? Историята се пренася в сгради, разбира се, но се пренася и в хора, а същите хора с минало у нас са почти толкова маргинализирани, колкото тези, с които започнах. Но на никой не трябва да се помага. Понеже успехът е индивидуален, а провалът още повече. Така както милионерът вярва, че е спечелил заслужелно абсолютно всеки милион, така и клошарът, пенсионерът, изхвърленият от системата е там по същия съвсем заслужен начин. Твърде много "закономерности" и твърде малко добро. Нотр Дам поне я угасиха: нашите катедрали, пардон, плевни, още горят. 

Автор: Илиана Симеонова