Новите бабички във Facebook - умни и лидери на обществено мнение

Тази седмица обаче има лека промяна във вкуса – дойде ред на хора, претендиращи да са интелигентни, да се хванат на кофти въдица. Става въпрос за т.нар. случай "Александър Николов". Измамата става факт чрез Facebook, като въпросният г-н Николов е успявал най-често да ужили жертвите си, прибирайки им пари за самолетни билети. "Г-н Николов" е изградил цяла фалшива самоличност в социалната мрежа и чрез нея е печелил доверие, за да върши измами. Предполага се, че зад профила "Александър Николов" стои човек, чието име е Спас Василев, но от ГДБОП все още не са потвърдили това.

Естественият ред на нещата, който убива човещината

Ако имате щастието или нещастието да живеете в малък град, вчерашната изцепка на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров не би ви се сторила осо...

Прочети повече

Обясненията на някои от жертвите са потресаващи – "дадох си данните на кредитната карта, защото с Александър Николов имахме 97 общи приятели във Facebook, включително лидери на общественото мнение, колеги журналисти". И няма как да не направим аналогия, че вече се родиха бабички във виртуалното пространство, готови за доене от Facebook-измамници.

Социалните мрежи отдавна станаха нещо много опасно. И основната причина е, че там рядко можеш да общуваш в пълна мяра – така, както е предвидила природата. Да общуваш с всички сетива – със зрение, но и със слух, чрез езика на тялото. Защото да различиш лъжата само от написан текст е много по-трудно, отколкото ако си говориш лице в лице с някого – без комуникацията да минава през какъвто и да е информационен канал, включително без видео.

Много хора обаче, при това претендиращи да са на по-високо ниво, изобщо не го осъзнават. Щом си приятел на мой приятел във Facebook, значи всичко е наред. Всъщност колко от нас познават лично всички хора в листата си с „приятели“ в социалната мрежа? Колко от тях сте виждали на живо? С колко от тях сте си говорили? На колко от тях сте помагали или те на вас?

Много от "лидерите на обществено мнение" са страшно активни в социалните мрежи. Те непрекъснато публикуват, обясняват, коментират, поучават - ах, любимата им част. А огромна маса "приятели" ги "следва" във виртуалния свят и често-често "(х)рупа ли (х)рупа". И накрая – ау, ама защо стана така?

Испанско-каталунската епидемия на безумието

Като наперени младоци от нелегални автогонки – така се държат управляващите в Мадрид и Барселона. Лошото е, че още преди референ...

Прочети повече

Стана, защото Facebook не ни е трапезарията вкъщи, но го приемаме за такава – както и всички подобни социални мрежи. Стана, защото тези социални мрежи ни карат да не си ползваме мозъка. Те улесняват и се стремят да ни дават всичко бързо, лесно, смляно, готово за консумация - дори когато не е в наша полза в дългосрочен аспект, когато трябва да е по-сложно, за да е в крайна сметка безопасно. А когато прекарваш толкова време в среда, в която мнозинството действа по един начин, ти почваш да ставаш възприемчив към такова поведение. И диктуваш данните от кредитната си карта на човек, когото всъщност не си виждал никога през живота си!

Далеч съм от мисълта, че хората ще се променят и ще почнат да внимават повече. Ако ставаше така, нямаше цялостното развитие на човечеството да е такова – уж еволюираме, с идеята да ни бъде по-лесно, но всъщност става все по-сложно, понеже еволюцията на тази планета предполага издигане на едни за сметка на други. Или казано по-простичко – печелят по-силните и по-приспособимите. Но е хубаво умните, красивите, интелигентните и лидерите на общественото мнение да се замислят, когато съсипват с ирония от високия си пиедестал в някоя социална мрежа по-простичките и незнаещите. Поне малко и понякога. Защото в морето винаги има по-голяма риба а.к.а някой Александър Николов.

Автор: Ивайло Ачев