Местните избори в Македония приключиха и сега всички ясно виждаме политическата ситуация, в която се намира страната. Няма нищо ново или неочаквано, но катастрофалното поражение на СДСМ, на всички фронтове, отваря мрачни теми за размисъл.
1. Генезис
Времето след разпадането на СФРЮ и СКЮ е поучителен пример за днешните условия. Именно в периода от 1988-89 г., по време на трудните битки в партията СКМ и за върховенство на определени структури, демократичната опция за Македония, водена от Васил Тупурковски, Петър Гошев и Глигорие Гоговски, печели. Те успешно и очевидно се противопоставят на националистическата реторика на Слободан Милошевич и на неувяхващия сръбски национализъм. Структурата на Михаил Данев и Милан Панчевски претърпява поражение, което по-късно е “проверено“ с разпадането на Съюза на комунистите на СФРЮ на 14-ия конгрес на СКЮ. Това е и краят на Югославия. С началото на разпадането на СФРЮ се отварят демократични процеси за многопартийна система и по този начин се (пре)ражда ВМРО, с добавянето на ДПМНЕ. Същевременно Петър Гошев преструктурира старата болшевишка СКМ и ѝ даде нова марка СКМ-ПДП, тоест комунисти, но Партия за демократично преобразуване. Тази партия и нейният лидер Гошев, за първи път в съвременната македонска история, бяха критични, с критично отношение към надигащия се сръбски краен национализъм и към сръбското притежателство към териториите и идеологическите порядки на по-слабите, по-специално нас в Македония.
Още: След местния вот: Валят оставки в Северна Македония
2. (Пре)раждането на ВМРО
Създаването на ВМРО ДПМНЕ беше болезнено, трудно и мъчително, нещо, което нейният лидер Любчо Георгиевски знае най-добре. Ако за част от населението тази партия беше сантимент към миналата революционна дейност на целия македонски народ, старите структури, останали чрез органите на всемогъщата УДБ (сръбската държавна сигурност, бел. ред.)и закоравелите комунистически структури, действаха с подземна война, с инсинуации и неточности, които обезценяваха партията и националната идея на ВМРО. Симпатизантите на партията най-често, дори в приятелски кръгове, носеха стигмата на “българи“ и “предатели“, като далечен отзвук от годините след Втората световна война. Нещо повече, ВМРО ДПМНЕ не беше идеологически последователна партия, а мозайка от идеологически концепции на отделни лица или групи. Да, в партията имаше хора с българска идентичност и самочувствие, но това бяха хора в ръководните органи. Партийните комитети във вътрешността бяха предимно македонизирани патриоти, югославизирани и антиалбански ориентирани, с идеологията и реториката на Слободан Милошевич. Тя и подобна идеология доведоха ВМРО ДПМНЕ до победоносния трон на изборите през 1998 г. Ортодоксалните комунисти, тези от третия ешелон, които правителството на Гошев и Цървенковски не прие, или по-скоро брутално отхвърли, след победата на ВМРО през 1998 г. се присъединиха към Любчо Георгиевски и започнаха новата си партийна кариера със старото сърбоболшевишко съзнание, облечени в новата одежда на ВМРО. Тогава, и вероятно заради това, дойде краят на управлението на Георгиевски и идването на новия лидер Груевски.
3. Новият социалистически реализъм
Дошъл като млад и обещаващ технократ, Груевски веднага разбира същността на управлението на тези региони и решава да форматира новата идеология и интереси на партията. Неговата програма, която е слаба и неясно формулирана, е пренаписана и прегледана от няколко „дезертирали“ или изключени комунисти от СКМ ПДП/СДСМ по политически и национално приемлив начин за широките маси. Така започва възходът на Груевски. Ако всичко е започнало тогава с привидно невинната антиквизация, която продължи със Скопие 2014, всичко е завършило с антигръцка реторика и стерилната борба за името. За мнозина в Македония антиквизацията е означавала само нова „елинизация“ на македонската тъкан, този път с много по-сложни методи. Последицата от управлението на Груевски е новият, жесток и безсрамен изблик на антибългаризъм, възкресението на тъмните сили от миналия сръбски/югославски режим от времето на Александър Ранкович. Имаше дори арести и насилие, но това са теми за обсъждане другаде. София наблюдаваше и знаеше какво се случва, но реакцията беше слаба, мудна и неадекватна... това беше наистина „братска реакция“. По-късно, когато македонската (квази)наука протегна ръка към историческите ценности на българския народ, към дейците на Възраждането и ВМОРО/ВМРО, започнаха сериозни размисли по темата за Македония и правата на македонските българи.
Още: След Струмица – падна и Кичево: Брошките на Мицкоски след местните избори (ВИДЕО и КАРТА)
4. Автокрация
Снимка Профил на Християн Мицкоски във Фейсбук
Християн Мицкоски дойде готов. В идването му нямаше нищо от романтиката и усилията на кръга около Любчо Георгиевски и първите стъпки към утвърждаване на идеята за ВМРО. Той наследи партия със силна и отлично организирана структура, пълна с идеологически и национално обезличени кадри, остатъци от различни партии и движения, но организирана от твърдата ръка на Груевски. Математическият и прецизен ум на Мицкоски веднага разбра и прие наследената ситуация, осъзнавайки, че само абсолютисткото и недемократично управление може да му осигури възход, авторитет и победи. Той разви наследените връзки със сръбския президент Вучич и унгарския Орбан, засили антибългарската реторика и влезе във финансово-договорни отношения с ренегатите от Европейския съюз, сближавайки се с Путин. Антибългаризмът му се разви до невиждани граници, превърна се в негово алтер его, умишлено саботиращо европейската политика на целите Балкани. Днес ДПМНЕ насърчава идеологическо израждане, нещо като релевантен наследник на СКЮ - Движение за Югославия, флиртувайки с русофилията и югославизацията. За да се умилостивят широките маси, поне тези, които не са съгласни с тази политика, тя вярно се обслужва от МПЦ-ОА, изцяло под сръбско и руско влияние, църква, която вместо автокефализация, мълчаливо се съгласи на някакъв вид автономия под диктата на Сръбската православна църква и обвързване с Руската православна църква.
5. Левите екстремисти
Във всичко това ДПМНЕ не е сама. Те са “заплашени“ от левицата, продавайки на хората отдавна отминала идеология. Ако ДПМНЕ флиртува с “нашето героично“ минало, с русофилията и югославизацията, левицата е напълно, изцяло в този свят. Това е свят на илюзии и мечти, свят, в който никой от тях никога не е живял или се е раждал, но евтин свят, който се продава добре. Жажда за авторитаризъм... Тези хора презират либералната демокрация. Трима премиери от тази посока паднаха, Георгиевски, Бучковски и Заев... тези хора искат авторитарно управление.
Още: Втори, решаващ тур на местните избори: Северна Македония се готви
6. Падането на победените
СДСМ преживява своето историческо поражение. Без визии за бъдещето, без програма за бъдещото си управление, те се превърнаха в партия в разпад, с членска маса, която панически изоставя “потъващия кораб“. Най-интересното е, че не само ДПМНЕ, но и някои други искат СДСМ да се разпадне. Някои от бившите им лидери и мениджъри също искат това, безсрамно саботирайки предизборните усилия на партийното ръководство. СДСМ няма своя традиционен, комунистически и югославски електорат. Те са се преместили в ДПМНЕ и Левицата. Също така, от 2021 г. насам, след напускането на Зоран Заев, СДСМ няма страст към лидерството... те имаха властта като бреме и искаха само да се наслаждават на плодовете на управлението. Случаят със Струмица, където печелившата комбинация с Костадинов беше заменена от друг кандидат, показва стерилността на тяхната идея и политика. Забавно е как Филипче копира ДПМНЕ по отношение на включването на българите в Конституцията със „забавен ефект“. Това е класическа липса на идеи и копиране, това е безсмислено нещо. Това пространство на диктовка и манипулация на факти, както и на правата на „македонците“ в България, е заето от ДПМНЕ, а Филипче с изявленията си изглежда долнопробно и копиращо.
Още: Пробивът на Мицкоски в Струмица: Омразата срещу българите се приближава до границата (ВИДЕО и КАРТА)
7. Идеологическо междупространство
Ходът на събитията, които ще последват, е ясен и видим. Меко казано, пътят на Македония към ЕС минава през София... направо казано, съдбата на Македония и пътят ѝ към Европа са в ръцете на София. Македонското ръководство, като смекчаващо вината обстоятелство пред историята, може да каже, че никога не е искало да се присъедини към ЕС и затова е действало саботиращо, както за правата на македонските българи, така и за необходимите реформи. Това няма да мине. Дори малките деца знаят, че Македония няма право на избор, няма право да избира според някакво модифицирано изявление на ВМРО от типа “ЕС или смърт“... няма право на “смърт“. Дължи живот и то само в ЕС и само чрез споразумение със София. Нереформираната УДБ беше единствената защита на предишните чиновници и те ясно, ясно и умишлено я въведоха в ДПМНЕ. Днес тази УДБ също е изчерпана, надраснала и остаряла с новите европейски нужди. То е тук и има влияние върху нас, обикновените хора, но по отношение на европейските стремежи на Македония, днешната АНБ е нелепо същество от отминала епоха. Този път очаква и Сърбия. Ако Вучич падне или реши да се “реформира и европеизира“, Македония и Мицкоски ще останат последната цел на “упражненията по строгост“ на ЕС... неприятна ситуация.
Още: "Победата на Мицкоски е пирова": Проф. Павлов обясни защо в Студио Actualno Балкани (ВИДЕО)
8. СДСМ и “новото съзнание“
Необходим е някакъв катаклизъм или нахлуване на руските армии в България, за да може някой в София да промени позицията си и да се върне към старите позиции на Коминтерна за македонската нация и държава. Илюзорно е някой тук дори да си помисли, че български чиновник може да бъде изпратен “да пие кафе“ или да подпише нещо според капризите и желанията на настоящия македонски политически елит. Това няма да се случи.
ДПМНЕ е в зенита на славата си, а Мицковски в апогея на властта си. Идва време на рецесия, време, когато потиснатият и отслабен СДСМ ще трябва да прояви инициатива. Цървенковски отдавна е забравен, освен в илюзиите на изгубените... Филипче трябва да се докаже, да докаже европейската си ориентация...
СДСМ трябва да осъди престъпленията на партията, чийто наследник е, и да се дистанцира от политиката на второстепенните фигури от тази партия, които гласуваха като въздържал се в Съвета на Европа за осъждане на комунистическия режим и неговите престъпления в Европа... да осъзнае, че схемата е нещо от миналото. Народът на Македония ще помни и ще наказва дълго време.
Да ги събере и да ги наложи на отстъпниците... винаги ще има новопокръстени във вярата!
Автор Владимир Перев
Източник tribuna.mk
