X
 
 

Пари газим, жадни ходим

6872
Пари газим, жадни ходим

Как се краде трактор? Влизаш там, където са тракторите. Харесваш си един. Връзваш зад него бидон. Може и пластмасов, но препоръчително метален. Потегляш с трактора. Бидонът дрънчи до небесата. На портала те спират. Излиза портиерът. Пита: Къде го влачиш този бидон? Ти казваш ами трябва ми за една моя работа точно такъв бидон. Портиерът пита: бележка нещо имаш ли, кого пита да го изнасяш? Ти мълчиш. Портиерът вика я да отвързваш бидона. Мотаеш се ядосано се, но кратко. Отвързваш бидона. Качваш се на трактора и цепиш през портала.

Как се краде воден проект? Кандидатстваш, лобираш, получаваш финансиране. Имаш фирма, с която си се договорил какво-как-колко. Обявяваш търг, фирмата печели търга. Почваш да разкопаваш града и да насочваш парите по договорката. Разкопаваш още, за да има повод за пренасочване на още пари. Разкопаваш, разкопаваш, разкопаваш. Нещо обаче тръгва не както трябва. Я фирмата не знае да прави нищо друго, освен да разкопава, я се скарвате за парите. Улиците разкопани, тръбите несменени. Но никой вече не мисли за тръбите. Всеки мисли, говори, пита за разкопаните улици. Разкопаните улици са бидона. Закопаваш ги някак си, с парите на тези, които ходят по улиците, разбира се. Улиците са спасени. И никой не пита ни за тръбите, ни за парите.

Когато нещо много дрънчи, то винаги прилича на бидон, закачен на нарочен за крадене трактор. Дори когато става дума за толкова симпатично нещо като протест против шистов газ. Ние не искаме да добиваме шистов газ. Ние дори не искаме да знаем дали имаме шистов газ.

Ние не сме Полша, която е дала над сто разрешителни на фирми за проучвания, защото не искала повече да е зависима от Русия. Ние не твърдим от кого искаме или от кого не искаме да сме зависими. Ние казваме, че ни е грижа за земята, за житницата, за водата. При добива на шистов газ има огромен технологичен разход на вода, пораженията за водоносните пластове са отделно. Ние гледаме на водата като на ценност, каквато тя все повече ще става. За нас водата е кауза. Тази вода ние сме я взели назаем от внуците си и трябва да им я върнем чиста и достатъчна. Ние сме защитниците на бъдещето, ние сме модерни, ние сме еко.

Според последното изследване на Economist Intelligence Unit българската столица е на първо място в Европа по пилеене на вода. Първенството на София е защитено с 60 процента течове по пътя на водата от източника до потрелителя. На обратния полюс е холандската столица с 3,5 процента загуби. Най-добре обаче стояли нещата в Берлин, където и течовете са малко – само 5,2 процента, и жителите се отнасяли към водата наистина като към ценност и я спестявали както никъде другаде в Европа.

В европейските страни е практика да се обновяват годишно около 2,5 процента от водопреносната мрежа, тъй че цялата да бъде сменена за 50 години, колкото е и срокът й. Знаете ли какъв е процентът на обновяване у нас – 0, 01! А в голямата си част водопреносната и канализационната мрежа е на възрастта на своя срок на годност.

И ето го нашият златен шанс  – 2,5 милиарда лева от Европейския съюз за ВиК проекти, които трябва да бъдат завършени до 2014 година. Този шанс действа от пет години по програма „Околна среда”, по която до края на 2014-та трябваше да бъдат построени 65 съоръжения. От тях до този момент са построени…3. Три! Под пет процента. Съоръжения, които няма да бъдат завършени до края на 2014 година, съответно няма и да бъдат финансирани от европарите.

Съвсем реална е опасността да загубим 1,4 милиарда лева европейски пари, даже е почти сигурно. Това означава, че водите на около 300 селища с население от 2 000 до 10 000 души ще продължават да се изливат непречистени в реките и морето.

Всичко, което водата носи, влачи, разтваря или не разтваря, ще се излива в реките, от които пием, и в морето, край което отдъхваме, но ние ще върнем 1,4 милиарда лева, защото не сме в състояние да ги похарчим по правилата. По-малко от половината българи (около 46 процента) пият пречистена вода.

Повече от 500 са населените места, които не са обхванати от ВиК оператори. Освен че ще загубим парите, ние ще бъдем и глобени, защото не сме изпълнили задължението си всички градове над 10 000 жители да пречистват отпадните си води до 2011-та, а всички населени места над 2 000 до 10 000 жители – до края на 2014.

Резултатът се очертава така: все по-мръсни реки и плажове, загубени пари и солени наказания. Колко по-малко достойно е това за протест в сравнение с предполагаемите поражения върху водата от проучванията за шистов газ?  Не мога обаче да си представя протест на еколози пред Министерството на околната среда и водите против некадърността да изтървеш 1,4 милиарда лева, които някой ти подарява да очистиш водите си.

Замърсените води на българските реки и морето са трактора, който се изнизва необезпокояван. По-лесно е да удовлетвориш исканията едно шистово проучване да не замърсява водата, отколкото да се занимаваш със стотици производства, собственици и чиновници, които от десетилетия дружно замърсяват водата. И когато някой им предлага пари, за да пречистят водите, те … Какви са всъщност причините за неусвояването на европейските пари?

Причините са традиционните български – политико-икономически, за да не кажем корупционни. В някои общини работата по изграждането на пречиствателни съоръжения не започва, защото на търга не е спечелила правилната фирма. Обявява се втори, трети търг, времето тече, срокът минава. На други места, защото се е очаквало да се види дали старият кмет ще бъде преизбран, или ще има нов – от това зависи коя фирма-изпълнител трябва да спечели търга. Там, където стари кметове са избързали и са сключили договор с доверена фирма, сега нови кметове развалят договорите.

През първата половина на миналата година са сключени договори с 9 български общини за изграждане на канализации и пречиствателни съоръжения. Малко след това започва подготовката за местните избори и до този момент в нито една от тези общини – нито в Айтос, нито в Радомир, нито в Левски, нито в някоя от останалите 6, няма същинска работа по проектите.

Те няма да могат да бъдат завършени до края на 2014 година и съответно няма да получат цялото предвидено европейско финансиране. Ще трябва да се довършват с пари на общините. Пречиствателната станция за питейна вода на Сливен  е на този половинчат хал от годините на социализма. Парите за довършването й стават все повече, а самото довършване все по-невъзможно. Както вече цяла България знае европейските пари за водния цикъл на града бяха  подиграни и изгубени.

От своя страна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се подигра с жителите на ощетения Сливен като издигна за кмет главния виновник Йордан Лечков. И изгуби изборите. Основната причина за загубата на европейските пари, предназначени за българската вода е, че при решението кога, как и кой да усвои парите, най-малко важното нещо е чистотата на водата.

Изненадата е, че трите общини, които все пак са успели да завършат пречиствателни станции по програма „Околна среда” , почти съжаляват за успеха си. Договорените суми за Сопот, Троян и Хисаря са намалени заради констатирани нарушения в обществените поръчки. Сега Хисаря и Троян трябва да върнат почти по 2 млн. лева, а община Сопот цели 4 милиона лева.

Стъписани от европейската педантичност, кметове на общини започват да твърдят, че по-добре е с европейски проект да не се захващаш, защото няма как да изгазиш цял (разбирай – ненаказан) от проверки и бюрокрация. Все повече кметове твърдят, че гроздето „европейски фондове” е кисело и не си заслужава мъките. По тази причина те си спестяват дори усилията за кандидатстване, с което кръгът се затваря – вместо да връщаме европейски пари, по-лесно е въобще да не ги вземаме.

Европа обаче иска от нас стратегия за реформи във водния сектор. Предишното правителство писа стратегия със заем от Световната банка. Сегашното получава 12 млн. лева от програма „Околна среда” за същата цел. Общо 36 млн. лева ще похарчи Министерството на регионалното развитие, за да пише ВиК стратегии и планове. Не сте прави, ако си представяте, че първата цел на тези стратегии е да пием по-качествена вода или да спестяваме ценния ресурс.

По-думите на зам.-министъра на регионалното министерство Добромир Симидчиев, целта на реформата е да се запази социално-поносима цената на водата. А това можело да стане само като продължаваме да я пилеем по старите тръби, вместо да ги заменяме с нови. Според зам.-министъра: “Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции, които отново потребителите ще платят”.

Ако се направят инвестиции, цената на кубик щяла веднага да скочи. Да се чуди човек защо сега, когато не се правят инвестиции, пак скача. Ако загубите на вода от течове в София продължава да е 60 процента, защо тогава операторът иска 12 процента увеличение над сегашните 1,68 лв. за кубик?

Новата стратегия предвижда потребителите да плащат така наречената такса „тръба”. Парите от нея ще се събират в солидарен фонд за изграждането на пречиствателни съоръжения. Ако сте си задали въпроса кой ще компенсира загубите в случай, че губим 1,4 млрд. европари, това е отговорът.

Ние пазим водоносните си пластове от проучванията за шистов газ, но сме нехайни към това, че пием некачествена и скъпа вода. Ние не разрешаваме да се сече дърво заради писта, но не сме потресени, че корояд унищожава хиляди декари смърч на Витоша. Ние сме борци против пушенето на открито, но караме коли които тровят всички и навсякъде. Ние сме портиерите, които си падат по дрънкащото и дрънкането, докато тракторите се изнизват един по един.

Веселина Седларска
Тема

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com