За да разберем санкционната политика, трябва да си обясним нейните цели. В съвременния свят, където националните икономики са се оплели като свински черва, е съмнително дали точно политиката на икономически санкции е най-ефективния инструмент за постигане на дългосрочни резултати. Но тя е един от основните похвати за налагане на политическа воля. Поради тази причина се използва и най-често от силните икономики спрямо техни конкуренти, или други държави, които не споделят същите политически „ценности“.
Санкционната политика съдържа няколко основни лостове и направления. Най-съществените от тях включват:
- Забрана за пътуване на физически лица;
- Забрана и/или въвеждане на ограничения в двустранната търговия;
- Затягане на мерките, свързани с вноса на стоки от санкционираната държава (това обикновено намира проявление в по-строг митнически контрол и режим на инспекции на внасяните стоки)
- Замразяване достъпа до финансови активи - както на физически, така и на юридически лица.
Съвкупността от гореизброените похвати може да се нарече „пакет от санкции“.
Проучване от 1995 г. показва, че 70% от икономическите санкции, останали за период по-голям от 3 години, са се проваляли. Две години по-късно подобно изследване на Роберт Папе показва, че ефективността на икономическите санкции е 34%. Във времената около Втората световна война, ембарговите политики са имали относително висок шанс за успех - около 50%. Технологичната революция и ускорената международна търговия от началото на 70-те години на миналия век обаче поставят началото на нова ера в глобалните взаимоотношения. И съвсем естествено ефективността на санкциите спада, защото държавите са много по-обвързани икономически, финансово и политически.
Доклад на Адъм Тейлър във „Вашингтон пост“ сочи, че успеваемостта на съвременните ембаргови политики е още по-трагична - около 6%.
Единствените успехи в санкционната политика са, когато голяма държава санкционира икономическо джудже. Такъв е случая със санкциите на САЩ срещу държави като Салвадор и Гватемала от началото на 90-те години.
Но при всички случаи ембарговата политика е политика на икономическата деструкция, защото прекъсва естествените търговски връзки, изграждани с години, дори с десетилетия.
В известен смисъл санкциите срещу Русия бяха въведени с надеждата, че ще предизвикат такъв икономически колапс, който да разклати вътрешната власт и да я откаже от поведението ѝ на световната сцена. Освен това целта беше да се разтърси и вътрешнополитическия климат в страната.
Нищо от това не се случи. Дори напротив - Москва отговори с контрамерки. За част от тях може да се счита и все по-активната роля на Русия в уреждането на войната в Сирия. Ходът на събитията там бе преобърнат именно след руската интервенция от септември 2015 г. И въпреки че Русия сама няма парите да реконструира следвоенна Сирия, гарантираното присъствие и участието в този процес ще бъде само от полза за руската икономика.
Санкциите срещу Русия обаче отвориха нова глава и станаха повод за изписване на тонове анализи - дали работят или не, ако работят какво ще постигнат, а ако не работят - защо се провалят и тн. Защо ембаргото над Русия е уникално? Причините са няколко:
1. Русия е глобална ядрена сила, със значителен арсенал;
2. Русия е глобален политически играч, без който напоследък не може да се реши нито един геополитически проблем;
3. Русия е една от петте постоянни членки на Съвета за Сигурност на ООН и има право на вето;
Например, Европейският съюз като единен политически субект, не е нито ядрена сила, нито перманентен член на Съвета за сигурност. Две държави от ЕС са постоянни членове на този съвет - Франция и Великобритания. Те също са ядрени държави, но със значително по-малък ядрен потенциал. Извън милитаристичните оценки, икономическият ефект от санкциите е налице. Но той е по-скоро с оперативен и тактически хоризонт и не постига стратегическата си цел. Естествено бяха нанесени големи вреди на руската финансова система, които бяха и причината за срива на рублата в края на 2014 г. Както и за две години отрицателен растеж, вариращ между -1 и -4%.
В съвременната икономика санкциите могат да се разглеждат и като стрестест дали дадена държава ще може относително бързо да преструктурира икономиката си, преориентирайки се към нови пазари и търсейки нови партньорства, така че да минимизира загубите, нанесени от текущите ѝ ключови партньори.
Например Русия се справи сравнително добре с тази задача - две години след началото на санкциите, Москва започна да търси още по-ускорено партньорство с Китай и Иран. Сключени бяха редица договори за милиарди в сферата на енергетиката, отбраната, индустрията и т.н. Ако има нещо полезно в санкционната политика, това е, че тя тества гъвкавостта на икономиките - както на санкционираните, така и на санкциониращите. Все пак още е рано да се говори за окончателни резултати.
Но в средносрочен и дългосрочен план текущата санкционна политика спрямо Русия е неефективна.
Русия не е единствената страна, станала обект на търговско ембарго и ограничения от страна на Европейския съюз. Иран също попадна под ударите на евросанкциите.
Разбира се, петролното ембарго беше наложено заради ядрената програма на Техеран. В резултат на това през януари 2012 г. ЕС забрани вноса на ирански петрол на своя територия. През 2012 г., малко преди началото на санкциите, 20% от иранският износ на петрол е предназначен именно за Европа. За 2011 г. най-големите вносители на ирански петрол са Гърция (53,1%), Италия (13,2%) и Испания (16,2%).
От посочените данни става ясно, че износът на петрол е основно перо в приходната част на иранския бюджет, но и много европейски държави са пряко зависими от него.
Иран намери начин да пренасочи експорта на петрол към други държави, които не са в Европейския съюз. Икономиката на Иран се адаптира сравнително успешно и успя да заобиколи санкциите. Техеран заздрави отношенията си със стратегически партньори като Русия и Китай, които пък от своя страна налагат вето на спорни решения срещу Иран във ООН. От началото на 2016 г. санкционният режим спрямо Техеран беше облекчен. Отменено бе петролното ембарго, а иранските фирми и физически лица отново получиха достъп до европейските системи за банкиране и финансиране. В резултат на това през март 2016 г. иранските банки отново започнаха да използват системата за международни разплащания SWIFT. Вдигането на ембаргото веднага даде ефект – за 2016 г. двустранната търговия между Иран и ЕС е нараснала с 79%.
Какви са изводите от санкционните политики на Европейския съюз?
Въведените санкции срещу Русия и Иран бяха прецизно таргетирани срещу най-доходоносните сектори от икономиката на двете страни. Но Москва и Техеран успяха сравнително бързо да покажат нужната икономическа и политическа гъвкавост, с която донякъде успяха да минимизират икономическите щети. Всяка една санкционна политика носи със себе си „странични ефекти“, които увеличават рисковете от провал. Третият закон на Нютон гласи, че Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. В голяма степен този закон важи и за ембарговите политики. Държавата, станала обект на санкции, винаги ще се опита да приложи ответни мерки, чрез които не само да се „защити“ икономически, но и да изпрати и политическо послание.
Очевидно е, че световните суперсили имат непреодолими геополитически различия. Санкциите са основно оръжие в техния арсенал. Но в съвременния свят те са изключително неефективно средство да „накажеш виновния“. Търговските войни са войни на взаимното унищожение, заради твърде сложната и неразривна обвързаност на големите икономики.
Автор: Борислав Боев
Авторът е магистър по Индустриален мениджмънт от Стопанската академия в Свищов
