Думам ти дъще, сещай се снахо – точно в този тон звучи заключителното изявление на мисията на МВФ в България, която на практика съблюдава финансовия и икономическия ни сектор, тъй като сме във валутен борд.
Критика добре – но не и по този начин, не и с този език. Защото ние от дума не разбираме. От етично, добронамерено, джентълменско отношение не разбираме. И най-вече нашите институции. Трябва с тояга – и то по-голяма.
Остана ли някой, който да не е наясно, че не може цяла банка и то четвъртата най-голяма да рухне без помощ от държавните институции? Ако има още такива наивници, да влизат там в някоя награда на Дарвин и да не цапат генофонда.
Лошото в цялата ситуация е, че държавниците ни хем ни мислят за наивници, хем имат право, макар и в друг аспект. Защото е отдавна азбучна истина – в България много рядко се замисляме за каквото и да е, ако не ни касае пряко. Фалирала КТБ – е голяма работа, аз там пари нямам, пък и политиците винаги ще крадат. Моите пари са си на сигурно място.
Така си е – щом не ми е пред очите, далеч ми е от сърцето. Нищо, че като фалира четвъртата най-голяма банка в България и ОЩЕ няма виновни, всеки човек с една мозъчна клетка няма да се запита дали няма опасност и за други такива „случки”. Нищо, че колкото и да са дипломатични от МВФ, директно си казват – полезно ще е експерти да вземат да проверят какво правят в надзора ви т.е. в Комисията по финансов надзор. Определено ще е полезно, а най-полезна ще е една хууубава метла. Защото когато един надзор налага 100 хил. лева на одиторите на изгърмяла голяма банка, а иска 150 хил. лева глоба за медия, написала нещо по въпроса, значи нещата изобщо не са наред. Още по-зле е и когато делото за фалита на КТБ не може да тръгне почти девет месеца. И оправданията са в някакви неразбираеми бюрократщини - абе ей, престъпниците не действат според бюрокрацията, а според изгодата! Изгодно е например да идеш да си изтеглиш парите от КТБ часове преди банката да я затворят, след като си директор в БНБ - като г-жа Нели Кордовска. А още по-добре е да не се обясняваш за това и да си останеш на поста си - експертно е даже, някак по европейски.
Живот и здраве смяна на Иван Искров, на Стоян Мавродиев ще има все някога – мандатите им не са вечни (още). Чакаме обаче смяната на тези, за които реформата е как парите да идват в техните джобове, а не в чуждите. Ха дано я дочакаме – на този свят, по възможност. Не за друго, ами не сме сигурни на другия дали ще можем да се позарадваме човешки.
Автор: Ивайло Ачев
