Византийците ме мразят - Мутафчиев ме спаси от тях

Едно време виждах пътни знаци. Сега виждам вместо тях друго - лика на Христо Мутафчиев. Ляв завой - Христо Мутафчиев. Десен - Мутафчиев. На КППП-то - Христо Мутафчиев.

Размахал е предупредително пръст и казва: византийците ни мразят. Кои са тези византийци? Не знам. Никога не съм усещал, че някой там ме мрази, нито пък съм виждал византийци. Виждал съм дружелюбни хора, с които се разбираме по съседски. Но във всеки грък - размахва пръст Христо Мутафчиев - има по един скрит византиец. Нещо като матрьошка. Усмихната обвивка и прогнила историческа вендета. Това е, няма бягане. Византийците ни мразят. Мразили са ни векове наред и продължават и до днес. Това е проста генетика. Дезоксирибонуклеинова киселина и омраза - това се предава със столетия. Няма мърдане. От прадядо - на дядо, на баща, на син и на внук. 

Влизам в морето - там е пълно с византийци, които ме мразят. Искат да ме удавят или най-малкото да ме пръскат нагло с водно пистолетче. Миналата година на спасителните постове имаше спасители-византийци. Днес там стои Христо Мутафчиев. Всеки ден е сложил червен флаг за всеки случай. Мутафчиев бди случайно да не влезеш. Византийското море е много враждебно и пълно с византийски медузи. Византийските медузи жадуват да опарят невинните и крехки български тела, но за да не стане това - Мутафчиев на поста. Няма да им стъпваш.

Ако случайно се опитам да обясня на Мутафчиев, че имам чувството, че патриотизмът няма толкова общо с това патриотично да приветствам подпорни стени, превърнати в хотел, да може докато подпират, да отработват налетия бетон, той няма да е доволен. Патриотизмът е да отидеш там и да се порадваш на гледката и усещането и да въздъхнеш: добре че съм пак тук, иначе кой знае какво щеше да стане, ако им бех стъпил на византийците. 

Предлагаме, за финал, да направим възстановка. Може да възпроизведем някоя от онези войни с византийците. През КППП-то с шлемове, щитове и копия. Копията ще ги вземем от арматурата по Черноморието, няма страшно. Онези нямат шанс - имат само гола омраза и никакво оборудване. Българската армия ще се движи редом с един бетоновоз. Както пред церемонията се опъва червен килим, така и тя ще напредва с наливане на бетон през гори и плажове, за да може да се чувстваме сигурно - на пълзящата напред българска бетонопътечка.

Прощавай, Христо. Ти си чудесен актьор. Бих ти ръкопляскал, но тъкмо да го направя, когато някой ме перна през ръцете.

Беше византиец.

Автор: Георги Попов