"Рута 5" е главната магистрала в Уругвай, коята пресича цялата страна – около 500 километра от Монтевидео до бразилската граница. От двете страни на шосето се редуват ниви, крави, по-рядко къщи, но многобройни вятърни турбини. Много от тях принадлежат на Фернандо Шайх: неговата компания SEG Ingeniería експлоатира 75 вятърни турбини - около десет процента от целия вятърен парк в страната.
„На тази карта можете да видите как изглеждаше Уругвай преди – през 2010 г. имаше тук-таме по някоя водноелектрическа централа, отбелязана с малка червена точка, и по една малка, експериментална вятърна турбина", казва той пред германската обществена медия АРД. Картата от 2026 г. показва един съвсем различен Уругвай, който сякаш се е разболял от морбили: цялата площ е осеяна с малки червени точки.
Днес енергийният микс на Уругвай се състои от 50 процента водна енергия, 30 процента вятърна енергия, 15 процента биомаса и три процента слънчева енергия. „На практика имаме зелен енергиен микс. Делът на изкопаемите горива в производството на електроенергия е спаднал през последните години до едва 2% средно за страната", казва Фернандо Шайх.
Как успя да излезе от кризата
През 2008 г. в Уругвай имаше енергийна криза: изключително високите цени, в съчетание с тежка суша, докараха системата до предела на взможностите ѝ, което доведе до редовни прекъсвания на електрозахранването. Това беше отправната точка за промяна в мисленето: днес тази южноамериканска държава с 3,5 милиона жители е своеобразен шампион в енергийния преход. И това беше постигнато въпреки липсата на значителни финансови резерви или на високотехнологична инфраструктура.
Визионерът зад тази трансформация е физикът Рамон Мендес, национален енергиен директор. „Новото, което направихме в Уругвай, и което напълно може да се приложи и другаде, е начинът, по който възприемаме енергийния преход. Не става въпрос за извършване на дребни корекции - необходимо е системата да се трансформира из основи", казва той пред АРД.
Дългосрочно планиране и сигурност на инвестициите
Между 2010 и 2020 г. държавата и частни компании инвестираха около 7 млрд. щатски долара във възобновяеми енергийни източници. Бяха изготвени нови нормативни актове, приети бяха данъчни стимули, а технически специалисти обикаляха страната и изнасяха лекции. Земеделските стопани и университетите бяха включени в планирането, като общо бяха създадени 50 000 нови работни места.
И още нещо: търсенето на възобновяеми енергии беше уредено законодателно за период от 20 години наред. Това превръща енергията в стабилен фактор, обяснява Мендес: „Все още се твърди, че възобновяемите енергийни източници не осигуряват същата сигурност на доставките като изкопаемите горива. Но Уругвай, който не беше засегнат и от кризата в Ормузкия проток, днес е енергийно много по-сигурна държава“, казва той.
Високи разходи за електроенергия
Значи ли това, че в Уругвай всичко е наред? Въпреки бума на „зелената“ електроенергия, цените за обикновените потребители почти не са спаднали. Едно четиричленно семейство плаща средно около 150 щатски долара месечно, информира АРД.
Към това се добавя и фактът, че все още се налага да се внася петрол - най-вече за транспорта и промишлеността. Той съставлява около 35% от общия енергиен микс. Ето защо сега преходът навлиза в следващата, втора фаза.
Монтевидео, столицата на Уругвай, преминава към електромобилност. От 2021 г. автопаркът на градските транспортни предприятия се попълва единствено с електробуси, като днес всеки четвърти автобус е с електрическо задвижване. До 2040 г. се очаква този дял да достигне 100 процента.
И за таксиметровите шофьори има стимули за преминаване към електромобили. Почти 70 процента от всички нови автомобили през последните месеци са били електрически. Ернан Гомес кара такси Uber и казва, че вече спестява 900 щатски долара месечно в сравнение с предишните си разходи за гориво. Това е огромна разлика, казва той пред АРД.
Уругвай - модел за подражание и за други страни?
Под въпрос е дали примерът на Уругвай може да се приложи и на други места: южноамериканската страна е известна със силните си ветрове, с многото слънце и слабата населеност, особено в селските райони. Към това се добавя и фактът, че там има малко енергоемка промишленост.
И още нещо дава повод за размисъл на бащата на „зеления преход“ в Уругвай – политиката, основана на диалога, все повече губи почва под краката си, казва Мендес. „Да се осъществи нещо подобно става все по-трудно в световен мащаб. Днес правителствата се сменят, а политиката се променя радикално. Едните обвиняват другите, че правят грешки във всичко“, казва той и добавя: „Ако при всяка смяна на правителството искаме да създаваме страната наново, в крайна сметка всички ще губят“.
Източник: Дойче веле
