До лятото на 2026 г. Финландия планира да завърши започнатото преди почти три години строителство на ограда по границата с Русия. Съоръжението с дължина почти 200 километра струва 1,8 млн. евро на километър и има за цел да спре организираната миграция от територията на Русия, която тамошните власти насърчават съзнателно. Екип на ДВ беше на източната граница на Финландия, за да разбере как местните жители се отнасят към новата ограда и как техният регион се справя без руските туристи.
Ярмо Икевалко живее в граничния финландски град Иматра, къщата му се намира само на няколко километра от границата с Русия. Преди Ярмо отскачал поне веднъж седмично до съседния руски град Светогорск. Едно пътуване дотам и обратно му отнемало няколко часа – тогава границата е можела да се пресече с кола или велосипед. Сега, когато тя е затворена, същото разстояние се изминава за цяло денонощие, тъй като се минава по заобиколен път – обикновено през съседна Естония или даже през Турция.
Русия неведнъж е била войнствен съсед
Още: ЕС стартира процедура за прекомерен дефицит срещу Финландия
Бащината къща на Ярмо Икевалко пази спомена за още по-трудни времена в историята на двете страни – когато те са воювали една срещу друга: в Зимната война през 1939-1940 г. и по-късно в Съветско-финландската война от 1941 до 1944 г., или „войната-продължение“, както я наричат във Финландия. Къщата съхранява артефакти от двете страни на конфликта, например униформи на финландски и на съветски войници, които сами са дарили експонатите за Музея на ветераните. Ярмо Икевалко е негов директор.
Преди войната музеят редовно е бил посещаван от руснаци, а туризмът е осигурявал приходи за града и целия регион – областта Южна Карелия. „Близостта на Русия тогава изобщо не ни притесняваше“, спомня си Икевалко. Тревогите започнали след нападението на Русия над Украйна и последвалото присъединяване на Финландия към НАТО.
Днес близостта на Русия тревожи Икевалко: „Сега се притеснявам. Ние сме в НАТО, а ситуацията в Алианса в момента не е много добра - поради неясната позиция на САЩ. Това е плашещо. Може би щеше да е по-добре да сме неутрална страна“, казва той.
Миграцията - руска хибридна атака?
Още: Заради руската пропаганда: Във Финландия учат медийна грамотност от 3-годишни
В недалечното минало Русия вече е давала на финландците реални поводи за безпокойство. През август 2023 г. на граничните пунктове между Русия и Финландия рязко нарасна броят на търсещите убежище от Ирак, Сирия, Йемен, Сомалия и други страни от Близкия изток и Африка. В Хелзинки тази ситуация беше разчетена като хибридна операция на Русия, която „безмилостно използваше граждани на трети страни, като ги прехвърляше към границата, без да ги допуска обратно“, както заяви тогавашният финландски премиер Петери Орпо.
Финландия реагира на тази хибридна атака като първоначално затвори временно границата (през ноември 2023 г.), а няколко месеца по-късно – и за постоянно. Освен това започна и изграждането на ограда по източната граница. Финландия има най-дългата граница с Русия в Европа – около 1300 километра. Изграждането на ограда по цялата граница би натоварило бюджета на страната прекомерно. Но и тези близо 200 километра, които се изграждат, са финансово бреме - общо около 360 милиона евро.
Руснаци от Финландия настояват за отваряне на границите
Олга Чертоусова е една от многобройните етнически руснаци, живеещи във Финландия (руският език е майчин за почти 2% от населението на страната). За нея затварянето на границата и оградата по нея са по-скоро неудобство, отколкото защита от хибридни заплахи. Жената разказва пред ДВ, че нейните родители и родителите на мъжа ѝ на са могли да ги посетят дори по Коледа поради затворените граници.
Олга членува в организация, която си е поставила за цел да защитава правата на рускоезичните жители на Финландия. Наскоро е организирала протестен автопоход до затворените гранично-пропускателни пунктове под надслов „Rajat auki!” (в превод: „Отворете границите!”), в който са участвали около 170 автомобила. Протестиращите твърдят, че оградата и затворената граница създават само илюзия за сигурност. Според тях това няма да защити страната нито от дронове, нито от някаква друга реална заплаха.
Загубите от туризма са сериозни
Скептичен относно защитната функция на оградата и нейната ефективност е и директорът на Музея на ветераните Ярмо Икевалко. Той обръща внимание на факта, че икономиката на Иматра е пострадала сериозно от прекратяването на туристическите и търговските връзки с Русия. Според една от оценките регионът на Южна Карелия губи по 1 милион евро приходи от туризъм на ден.
„Много съжалявам, че в момента нямаме никакви отношения с руснаците и че икономиката страда. Трябва да постигнем мир, но Русия няма да спре да воюва преди да получи това, което иска“, казва Икевалко.
Източник: Дойче веле
