За българското Liberté

С комично мъжество и патетика в гласа, г-н Фратю в няколко изречения реабилитира представата за свободата пред колцината ближни, заслушали се в гръмките му слова.

С подобаваща възторженост той разказва великото българско минало, призовавайки на помощ два-три примера, които познава. Независимо от комичността на ситуацията, без значение, че Патриарха на родната литература се опитва да ни представи живота на затъналите в средата си чудаци, речта на оратора носи особена жизненост. Тя е знак за приближаващите мигове, когато историята ще загърми с трясъка на революцията…

А чичовците, въпреки че притежават енергия и устрем, не носят необходимите качества, за да се превърнат в революционери. Вазов обаче не се отказва от персонажите си, а ги „влива” в романовия поток „Под игото”, защото техният колорит и обаяние са гарант за по-особеното разбиране на свободата.

Днес в модерното ни съвремие свободата е разтегливо понятие, почти толкова представата за съдебна реформа. Глобалният човек се радва на интересния феномен „Глобална свобода”, за който Джоко Росич в едно интервю преди време намекна – цялата година е посветена на неистови трудови усилия за 20 дни отпуск, своеобразно бягство от хаоса на офиса, фабриката или частния бирник.

За нашенеца „Liberte”-то е натоварено с високи идеали, безпринципни отговорности и често е свързано с губенето на време като земеделски производител във виртуалната ферма.

Глобалният българин е наясно с присъствието на страната му в някаква организация от европейски характер, но все още е трудно да бъде схваната играта на думи „ние ли сме в Европа, или Европа е в нас?!” Дори тези, които определяха себе си на „политически елит”, пътуваха до „Йевропата”, ала свободната комуникация бе задънена от непреместваемата канара, що е туй „Congratulations”?!

Тяхното ходене-връщане имаше своята заветна цел – да изясни на нашенеца разни въпроси за свободния единен пазар на стоки и услуги, за свободния достъп до външно финансиране по оперативни програми и за свободната възможност за еднопосочна миграция къде да е по Стария континент.

Години по-късно от тези иначе важни първи стъпки, идеята за свободата на отделния европейски човек всекидневно е разколебавана от все по-настъпващата несигурност и разкол в утопията на евросъюза.

Толкова за европейско-българската дружба по отношение на „Liberte”-то!

„Българският дух е жив!”, ревнаха политически анализатори, социолози и виртуални патриоти, след като стана модерно да се присъства на организирани протестни прояви и масови недоволства. На единия край Свободата пиеше горчиво и безплатно кафе, а на другия я черпеха с претоплена пица.

Всеки опит за искрено съпротивление срещу обществената мерзост и безочие у нас, бе изпращан с обругаване на човешкото достойнство. Свободата мръзна по площади, клюмаше глава в телевизионни студия, гледаше втренчено в скандални обществени поръчки и между всичко това се разписа за един референдум. Всъщност - и в още един се разписа, който обаче наред с обещанията за светло бъдеще, върви и с евтин дизел.

И тъй, в това грохотно и жестоко време на „тесните чела и широките джобове” свободата застана между таблета и хладилника, за да почине за кратко. Там обаче си и остана. Идеалите бяха прибрани между жълтия вестник, а ценностите бяха "ЕКСКЛУЗИВНО" продадени на добра цена в ефир.

Днес е Международният ден на свободата и солидарността

На 31 август отбелязваме Международния ден на свободата и солидарността. Празникът е обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. ...

Прочети повече

В навечерието на Националния празник неволно, без да искаме дори, си спомняме за героите, дали цялата си енергия и загинали за една дълбоко благородна кауза. Спомняме си за „Пиянството на един народ”, спомняме си баладата „Хаджи Димитър”…

Отдаваме почит пред паметници символи, веем националния трибагреник (и тоя на партията) горе на Шипка, пристигнали там колективно, организирано с автобуси (като за избори), ей така – за пълнеж…

А вечерта на широки софри в хладни механи пеем патриотични песни, шием байряка с Райна Попгеоргиева, плачем за войводата и редим гръмки лозунги като същински съвременни боримечковци…

Едно обаче отказваме да разберем – патриотарството, което всеки бърка с патриотизъм. На маса сме борци, радетели за Свобода, по-блестящи оратори и от г-н Фратю, знаем песента за Батак на група „Епизод”, а гледаме втрещено, като разберем, че всъщност това е възпоминание на Вазов, не сме вече “рая покорна” само на думи, защото страхът в действителност ни направи зависими, НЕ-свободни!

Страхът днес определя отношението ни към Свободата, както е било и по времето на Вазовите чичовци. Гeроите ни служат сякаш само за пример, за проява на странна гордост и принадлежност към нещо, което се е считало за славно и непорочно. Днес са на мода други герои.

За свободата, Санчо и салама…

„Мнозина смятат, че свободата е да можеш да правиш каквото си искаш. Това не е свобода. Свободата е да упражняваш власт и да носи...

Прочети повече

Те ни завладяват със своята аура, подаряват ни блясъка, суетата и великолепието си. Тe продават секс, който ние свободно консумираме, те търгуват с ценности, които са евтини и недвусмислени. Тe формират у нас разкрепостеното съзнание и манталитет, а така неусетно се превръщаме в раболепни подчинени, пеещи за свобода, но държащи микрофона с белезници.

Макар и г-н Фратю да е литературен герой, макар да изглежда комичен, макар и персонажите на Патриарха в недоумение и захлас да слушат речи за българското „Liberte”, поне демонстрират неподправеност и искреност в поведението си, поне разбират по свой си начин ценностите на времето, поне не им липсва ентусиазъм.

А днес какво е?! Настанало е „време разделно”, в което се почитат псевдопатриоти, жадни за печалба лица, толерират се меркантилни интереси, реализират се най-висшите прояви на нашенската арогантност.

А за „Liberte”-то никой не говори, защото то отдавна агонизира на площадния спектакъл, развратено от същите тия хулители на несправедливостите, дето за Националния празник ще Ви поздравят така: “4estit treti mart balgari!!! Da jivee svobodna balgariq!!!”

 Автор: Румен Скрински