За поредно лято София е потънала в ремонти. И за поредно лято това предизвиква смут.
За няколкото летни месеца тази година се извършват ремонти на "Орлов мост", на бул. "Цар Борис III", в Овча купел заради метрото, при моста "Чавдар", на бул. "Дондуков", на бул. "Прага" и още, и още. А реакцията е традиционно шизофреничната - ремонтите са много нужни, но пречат.
Още в началото на реконструкциите Facebook преля от оплаквания и въпроси дали Столична община предлага гражданите да се придвижват в София чрез телепортация. Завихриха се и дискусии защо е нужно такива иначе важни ремонти на възлови пътни артерии да се правят наведнъж, защо не са били направени преди време и др.
У нас имаме този навик - да искаме нещата да се случват безболезнено, ако е възможно, без да плащаме никаква цена за тях и без да ни причиняват неудобство. Преди години и с учителската стачка беше так - цялото общество уж подкрепяше учителите да се борят за правата си, но ако може без протести, че затрудняват родителите.
С пътните ремонти логиката винаги е същата. И въпросът е какво точно иска българинът? Иска ли метрото да се забави с 1-2 години, за да ремонтират първо няколко важни булеварда? Или иска "Орлов мост" да остане на вълни до 2019 г., когато пуснат третия метродиаметър? Даваме ли си сметка как Германия например има безупречни улици и магистрали? С ремонти. И ако имаме късмет, София ще продължи да ремонтира инфраструктурата си всяка година още много години наред. Защото само така пътищата могат да бъдат обновени и поддържани качествено.
В работата на Софийска община има много пропуски и местната власт безспорно търпи критика за много от своите решения. Но ако искаме да живеем на по-добро място, трябва да спрем с мрънкачеството и да си дадем сметка, че всяко удобство и подобрение на градската среда изисква жертви. Ако не сме готови да ги направим, не заслужаваме нищо по-добро.
Автор: Десислава Любомирова
