Лоши времена за банкерите

Какви вреди може да предизвика ограничението за бонусите на банкерите в ЕС върху конкурентоспособността на британския финансов сектор? Отговорът зависи отчасти от това колко умно банките ще заобикалят правилата.

Рискът Лондон да загуби високопоставените си служители в Ню Йорк, Хонконг или Сингапур се очертава на хоризонта, докато лондонското Сити вече чувства заплахата. Финансовият квартал загуби 104 хиляди работни места, или 30% от всичките си служители от 2007 година насам, сочат данни на Центъра за икономически и бизнес проучвания. Въпреки че при последната класация на финансовите центрове Лондон остава лидер пред Ню Йорк и Хонконг, банкерите от британската столица са по-песимистично настроени относно перспективите на Лондон като финансов център след три години, отколкото са техните колеги в останалите части на света. Заплахата се простира и извън Лондон, тъй като две трети от общо 1,1 милиона работни места във финансовия сектор са разположени извън столицата.

Ако банките превърнат бонусите във „фиксирано възнаграждение”, което да варира в рамките на безсрочни договори, вредата може да бъде минимизирана. Ако решат обаче да вдигнат базовите заплати отново, ще бъдат по-малко гъвкави да отговорят на промените на пазара. Малко вероятно е банките да сменят адреса на седалищата си, но може да преместят екипите си или да правят инвестициите си другаде.

От 147 решения за установяване на дейността, които са били взети през последните шест години от компаниите, обмислящи дали да инвестират във Великобритания или някъде другаде, над половината са били в ущърб на Острова, казва по този повод лоби групата „Сити Ю Кей”.

Критиците на банките твърдят, че „спъването” на финансовите институции няма да доведе до загуба, като се има предвид разходите на данъкоплатците по спасяването им, непреките субсидии и рецесиите, които бяха предизвикани от банкерите. Базелският комитет за банков надзор смята, че средната икономическа стойност на една финансовата криза е около 60% от годишния брутен вътрешен продукт.

Въпреки всичко, всяко посягане на индустрия, която осигурява 9,6% от БВП, 12% от данъчните постъпления и най-големия дял от невидимия износ, със сигурност ще бъде предпоставка за напрежение.

Файненшъл таймс