Сараево - фениксът на Европа

06.04.2012 21:30 14334

Печално известната "Алея на снайперистите", обградена от жестоко бомбардирани жилищни сгради, днес е оживен булевард със своите бутици и небостъргачи, но Сараево продължава да носи раните от обсадата, наложена от сръбските сили по време на войната от 1992 до 1995 г.

20 години след началото на войната хотел "Холидей Ин" все още е известен с това, че беше щаб квартира на чуждестранните медии. Оттук започва "Алеята на снайперистите", която се простира на около 3 км от изток на запад. От височините на града скрити стрелци се целеха във всеки, осмелил се да припари до там.

Хотелът, който беше обезобразен от снарядите, беше сред първите реконструирани сгради, запазвайки външната си жълто-кафява боя, която от дълго време даваше поводи за ирония на жителите на Сараево. "Човек би си казал, че това е жълтък, разбъркан с шоколад. Но това все пак е емблема на града ни и е добре, че беше върнат към идентичността си", коментира Емир Балич с типичното босненско чувства за самоирония.

Точно зад хотела се намират "кулите близнаци", а точно пред него - сградата на парламента, разрушени от снарядите. Днес те са чисто нови. В крайната западната точка на града кулата, в която се намираше редакцията на емблематичния по време на обсадата вестник "Ослободжение", беше буквално срината до земята. Построена отново със стъкло и стомана, тя въплъщава волята за възраждане на града, в който бяха убити над 10 000 души, сред които стотици деца.

Националната библиотека, перла на столицата, но раздрана от пламъци и разрушена от сръбската артилерия в една августовска нощ през 1992 г., е в състояние на строеж от 16 години. Сградата, построена през 1896 г. по времето на Австро-Унгарската империя, ще бъде върната на публиката си "към април 2014 г.", надява се кметът на Сараево. "Една библиотека не носи пари. Капитализмът се внедрява само там, където вижда печалба", казва Дамир Филипович, който наскоро завършил политически науки и е разочарован от забавянето на възстановяването на сградата, докато същевременно изникват модерни търговски центрове.

Днес посетителите не могат да отидат в Сараево, без да забележат внушителната джамия "Крал Фахд", кръстена на името на покойния саудитски монарх, финансирал изграждането й след края на конфликта, по време на който неговият режим подкрепял босненските мюсюлмани.

Макар повечето емблематични сгради да са възстановени, на някои места все още се виждат продупчени от куршуми фасади, напомнящи на пробити от варицела лица и свидетелстващи за сляпата жестокост на агресора. На пешеходната улица Ферхадиджа в старата част на града следите от избухнали снаряди по тротоара са покрити с червен восък в памет на 26-те убити през 1992 г., докато чакали на опашка за хляб.

Хората минават без да обръщат внимание, но Ибро Гагула се спира за миг. "Смятам, че трябва ежедневно да показваме снимките, направени след клането. За нашите младежи. Ако забравим, сигурен съм, че това ще се повтори отново", казва възрастният мъж на 80 години.

Недалеч малкият пазар Маркале е оживен и продавачите предлагат плодове и зеленчуци на забързаните клиенти. Трябва да си проправяш път между щандовете, за да стигнеш до най-задната част и да видиш там стена с цвят на кръв, върху която са изписани имената на 67 жертви, убити с два снаряда на 5 февруари 1994 г.

На 100 метра от мястото художникът Давор Пехар продава своите картини на преминаващите туристи. Той разказва с треперещ от вълнение глас как открил 22-годишния си син Игор сред жертвите. Слободанка, майката на Игор, няма сили да говори за сина си. "След смъртта му никога не съм стъпвала на този пазар", казва тя със сподавен глас.

АФП / БГНЕС