Само футболът може да спре войната в Колумбия

Колумбия спечели мача си на световното точно докато пътувахме към Меделин. Пилотът на самолета съобщи резултата, а пътниците се радваха. След като минахме през планинската джунгла, малки градчета и големи долини, стигнахме до Меделин. Всичко, което бях чел, беше, че този град се е възродил след смъртта на наркобарона Пабло Ескобар преди 2 десетилетия. Преди Меделин бе известен като световната столица на убийствата. На летището ни посреща Адриан Алсема, местен журналист. Той тъкмо бе приключил с отразяване на президентските избори, които според местните са били решени с помощта на световното първенство. Президентът Хуан Мануел Сантос спечели още един мандат. Той се опитва да сложи край на 50-годишната война срещу революционната народна армия (FARC). В Колумбия положението не се е променило особено. Шофьорът ни разказва как синът му тъкмо е приключил военна служба, но сега не може да си намери работа, в която да не ползва оръжие, макар че не иска да става бандит.
Тръгваме по улиците, които преди 20 години, са били сцена на войната с Ескобар. "Преди тук беше статистически невъзможно да не те убият", казва Алсема.

Планът беше да отидем в гетото, откъдето е тръгнал един от най-добрите играчи на Колумбия - Джаксън Мартинес. По пътя половината хора, които срещаме, са с жълтата фланелка на националния отбор. Всички гледат световното и се радват на футболистите. Но за разлика от чилийците, тук никой не излиза по улиците да празнува.

Кварталът на Мартинес се казва „Енсисо”, намира се в планината, в покрайнините на Меделин. Децата тук ритат топка на игрище със сгурия. Мирише на пилешко и на бира. Мартинес е роден в джунглата, в област със само един град, но след това се мести тук. Сега той рядко си идва, основал е футболна академия, за да помогне на повече деца да се измъкнат.
Отиваме в клуба, където той е играл като малък. От игрището, където е играл малкият Джаксън, се вижда целият град, гледката е прекрасна. Човек си мисли, че е в рая, макар че още преди това Алсема сериозно ме заплаши, че ще ме убие, ако напиша колко хубав е станал Меделин. Но тук спокойно можеш да се влюбиш в този град.

След това тръгваме към центъра за вечеря. Алсема ме предупреждава, че не трябва да ходим пеша. Все пак това е Меделин.
- Не можем просто да ходим по улицата. Войната върви. Има невидими граници и никой не трябва да ги пресича. Ако го направиш, ще те убият. И понеже не знаем къде е границата, няма как да вървим - обяснява журналистът.
Наркотрафикантите още контролират града, бандите се бият за територии, но всички са достатъчно умни да не повтарят безумното насилие на Ескобар. Алсема се оглежда, когато паркираме. Деца тичат по улицата, всички облечени с фланелки на националния отбор. Той се успокоява. Щом има деца, значи е чисто. Няма гангстерска война тази вечер. Родителите на децата вече знаят.
Сядаме на вечеря, поръчваме си свинско и бира. По телевизията върви последният мач за деня от световното и всичко отново изглежда прекрасно в този чуплив рай, който се опитва да избяга от миналото си.

Райт Томпсън
ESPN