Ружа Райчева е едно и свежите и нови лица в листите на „Има такъв народ“. Свързахме се с нея, за да разберем приоритетите на партията, както и нейните лични за включването й в политиката.
Здравейте. Вие бяхте активна участничка в протестите, дори говорихте от „народната трибуна“ на площада. Каква беше причината да решите да се включите в политиката?
Чувала съм много истории как съдбата сама повежда човек по пътя му, без той да го очаква и досега не ми се беше случвало. Сега обаче точно така стана. Никога не съм очаквала, че ще вляза в политиката, нито съм работила в тази посока. Причината може да се обобщи с това, че бях на точното място в точното време и решаващи хора ме забелязаха. Оттам нататък голяма роля изигра моята силна мотивация, която идва от изгарящата нужда за промяна и нежеланието ми да си мълча.
Промени ли протеста България и по какъв начин?
Нима тези избори не ни доказаха, че вече живеем в друга България? Протестът отключи яростта и силата на много хора като мен, на площада се зароди ново национално самосъзнание. Без протеста резултатите от изборите щяха да бъдат коренно различни: Борисов щеше все още да държи безусловно властта, БСП щяха все още да са втора сила, а ДПС и ВМРО – все така удобни патерици за ГЕРБ.
Сега опозиционни партии като „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ жестоко объркахме плановете на досегашните управляващи.
Напук на всички очаквания, нашата партия „Има такъв народ“ се превърна в непреодолим фактор, с когото всички ще трябва да се съобразяват и според мен станахме свидетели на началото на края на ГЕРБ.
Кои са първите области, които бихте реформирали, ако "Има такъв народ" управлява България?
В нашата програма са изложени конкретни идеи предложени от експертните ни комисии. Образованието е в плачевно състояние и в него спешно трябва да се инвестира– за да не се налага младите хора да емигрират в търсене на по-добро бъдеще. Средната работна заплата трябва да се увеличи, а държавната администрация трябва да се намали драстично.
Културният сектор също трябва да претърпи много реформи – уникалната за България мрежа от читалища да бъде подпомогната и допълнително развита.
Вие имате творческо образование, но отскоро се присъединихте към нашата професия. Как може да се подобри медийната среда в България?
Хората трябва да свикнат, че добрата информация изисква усилия – и е логично да се заплаща. Отвикнали сме да мислим задълбочено – крещящи заглавия ни заливат и често четем само тях и изобщо не вникваме. Когато човек плати за дадена услуга, тя става много по-ценна, а какво по-ценно има от информацията? Един велик френски философ е казал „Знанието е сила.“.
За 7/8 ТВ има платен абонамент и хората се чудят как е възможно, бива ли така...
В сайта на „Капитал“ също имат подобна практика – плаща се за конкретни статии, или пък след десетата прочетена статия. Крайно време е да почнем да ценим информацията повече и да се научим да я пресяваме.
Каква трябва да бъде външната политика на България според вас?
Смятам, че България трябва да демонстрира повече самочувствие и трябва да спрем да отстъпваме толкова лесно. В момента външната ни политика се състои в нагаждане.
Може би заради географското ни местоположение, заради което винаги сме били граница на империите (римската, византийската, османската, СССР, а сега и модерната империя ЕС), ние винаги сме били длъжни да се съобразяваме със силните на деня. Това е хитра, типично нашенска практика, но на мен ми се ще да имаме причина да се гордеем, а не да се крием зад гърба на големите си съюзници.
Адекватни ли бяха противоепидемичните мерки в страната?
Твърдо не и продължават да не бъдат. Вместо ваксинацията да успокои паниката, тя я увеличи. Вместо да се наложат ясни мерки, получаваме нови указания през ден и в момента повечето хора не са наясно какво е забранено и какво не е.
Именно медиите в надпреварата за повече кликове, постоянно подхранват страха на хората, които вече като че ли са пристрастени към новини за коронавирус и си чакат дневната доза ужаси. Епидемии и болести винаги е имало и ще има. Човекът „Homo Deus” (Ювал Ноа Харари) отказва да приеме, че е смъртен и смята, че това че живеем във века на технологиите ни прави неуязвими. Хората трябва да си спомнят, че могат да се разболяват и, че това не е краят на света.
Какво е отношението на политиците в България към културата?
Пренебрегват я, като най-лесен за отсвирване сектор. Особено в момент, в който целият свят е фокусиран върху здравеопазването, културата е лесна жертва. Политиците забравят, че културата е истинската храна за хората – това, което пълни душите им и носи смисъл в това, което правят. Без култура ние сме само едни консуматори, на които остава само да следят здравето си и да се стараем да сме дълготрайни. За какво ни е здраве, ако сме празни откъм съдържание?
За какво мечтаете?
Мечтая да спра да чувам изречения започващи с „Българинът е....“ и следва ария за това колко е прост, неук и мързелив. По-несъгласна не бих могла да бъда. В нашата нация има огромен потенциал заровен под тонове слоеве срам, ниско самочувствие и завист към по-силните, с които сме длъжни да се съобразяваме. Нагласата ни е грешна защото не живеем в дупка, а България всъщност е прекрасна страна. Според мен нашата нация сме по природа умни и способни. Мечтая да спрем да се обиждаме и сами да се нареждаме най-отзад. Разбира се, че има какво да променим, но имаме и много причини да се гордеем! Аз съм истински щастлива, че съм се родила тук.
Интервю на Тодор Беленски
