Най-българският месец според Радичков е януари. Защо? Ако трябва да се обясни с три думи - защото е суров, студен и суеверен. Тоест магически.
Този януари е съвсем български обаче - заради всички вълнуващи истории около обмяната на еврото. Наш човек например е блокирал банка с три бидона със стотинки. И на банката ѝ се наложило да ги броят дни наред, вместо да направят най-логичното: да му върнат, както бе предложил читател, бидон и половина с евро.
В другия лагер сантиментална изповед трупа популярност в социалните мрежи. Въодушевена нашенка разказва как е платила с българско евро в Испания - едно невероятно приключение. Провела вълнуващ разговор със сервитьорката. Тя била много мила. Наобиколили я испанци, та взели да любопитстват, тя им разказвала за България, а те си купували евро с българските символи от нея. Добре дошли, си казвали всички на български и на испански, con vosotros повтаряла замаяна от щастие тя...
Не можах да дочета докрай - заради инстинкт за самосъхранение. През това време хиляди сърчица и прегръдки наливат с големия черпак още сладост и умиление към цялата баклава. От която карамелизира следният извод: нищо, изглежда, не разтупква българското сърце по-силно от комплекса ни за малоценност. Той има един утвърден стил - първо собственоръчно вдига на пиедестал другите, а после от низината, в която сам се е поставил, се просълзява от високото внимание, което му е обърнато. Сякаш не сме постигнали критериите за еврозоната със собствени сили. И сякаш това не стана с поколенията-мост, които гледаха бабите на същите испанци и живяха десетилетия наред живот на прислужнички - изнасяйки прехода на гърба си.
Нататък: Подложени на присмех са хората, които наивно се надяват "това с еврото да не стане", "да се обърка нещо" и да се завърнем към лева. Вярно е, че тяхната мирова скръб по лева се превърна в национално оплакване, в нещо като траурна церемония. Вярно е и, че социалните мрежи прожектират най-крайните и комични форми на несъгласие: драскане върху банкноти, клетви и проклятия. Но извън фрапантните случаи да се подиграват тези страхове като ирационални - това не е много умно, нито много учтиво. Понеже те са продиктувани от нещо, което не е за пренебрегване - реалността. Факт е, че влизането в еврозоната се превърна в чудесен повод за спекула през цялата 2025-та - от цени на храни през цени на услугите до цени на имотите. Факт е, че държавата - доказано безполезна в подобни ситуации - отново доказа, че е безполезна в подобни ситуации. Какво тогава - на фона на няколко инфлационни години и на спекула, която нарочно използва еврото за попътен вятър в платната - човек да няма никакви притеснения? Да изпита непременно въодушевление?
Но да оставим фактите, не ги мислете. Фактите са в сигурни ръце, когато за тяхната прозрачност се е погрижило Българското национално радио. То е направило фактчекинг по въпроса - има ли евро банкноти от 15 и 35 евро, на които да е изобразен дяволът? И установило след задълбочена проверка на фактите, че не, няма такива банкноти, на които да е изобразен дяволът. Аз не се шегувам, ето тук е мощно разгърната тази журналистическа разработка. Запазила през цялото време сериозен тон и онази куриозна невъзмутимост, каквато само фактчекърската общност може да демонстрира. Между другото, това разследване е продължение на предишно. През септември БНР е установило, че дяволът не е изобразен на евробанкнотите от 50 евро. Даже са изпратили запитване към ЕЦБ и оттам са получили пак толкова сериозен отговор:
"В отговор на запитване на БНР говорител на Европейската централна банка подчерта, че изображенията на предполагаем дявол или демон, които биха могли да се появят при сгъването на банкнотата от 50 евро, по никакъв начин не са част от дизайна и концепцията на паричната единица."
Струва ли ви си се, че всичко това е напълно невъзможно, че нелепото зове от дълбините? Както вече изяснихме - в най-българския месец е така.
А после - пак.
Автор: Райко Байчев
