Първо
Никой не знае какво, как, кога и защо да очаква от македонския премиер. Последните изявления, че “Македония може да чака десетилетия за пътя си към ЕС“, както и неговата (и нашата, на Македония) решителност в безкомпромисната защита на “правата на македонците в България и зачитането на решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ)“, говорят за абсолютната му откъснатост от реалността – въпросът е дали това е умишлено с цел заблуда на обществеността, или е негова лична определеност и сантимент. Ако е второто, за Македония не се пише с добри думи и, бога ми, той също няма да види светлина в бъдеще.
Второ
Още: Как се роди македонската държава?
Премиерът Мицкоски се движи в лоша компания от непрокопсани автократи и хора с намалена емпатия към съдбата на собствения си народ. Орбан, Вучич, та дори и Путин, скрити в дебелата сянка на кремълския азиатизъм, са хора, чието време не идва, а безвъзвратно си отива. Не би било необичайно някои от идеите им, като цел, да бъдат приети от техните наследници, разбира се в някаква по-рафинирана форма, но тези настоящи вече дори не могат да предвидят следващото тримесечие. Мицкоски може да остане още малко, но краят на Груевски ще бъде под плаща на Кремъл, а Орбан най-много може да се надява на политическо убежище “в края на Вардар“. Няма значение дали това ще се случи след тези избори и евентуалната победа на “Тиса“, или в някакъв последващ период – катастрофата е неизбежна.
Трето
Не искам да вярвам, че премиерът Мицковски живее в някаква паралелна реалност, с изявленията си за „правата на македонците в България“, във връзка с включването на българите в македонската конституция. Северна Македония, дори когато беше само Македония, отдавна се отказа от правата на тези, които „се чувстват македонци“, но са без македонско гражданство и „от вечността“ живеят на територията на България, но да не забравяме и на Гърция и Албания. Историите за нарушени права на самоорганизация са празни - те имат свои организации и общуват помежду си на езика, който сами си избират, без никакви уговорки. За да се официализира говоримият им език като държавна писменост, ще е необходима промяна в българската конституция, за която нито преди, нито сега, нито в бъдеще ще е възможно да се събере критичен брой поддръжници. Това е мъдростта на старите народи и държави, мъдрост, която Европа напълно подкрепя.
Четвърто
Снимка ФБ профил на Мицкоски
Още: Македонците са българи: Гръцко генетично изследване го доказва
Независимо дали някой е за или против включването на българите в Конституцията, би било добре да се изправим пред уроците по тази тема, от времето на социалистическа Титова Югославия и проблемите, произтичащи от тези решения. А именно, с Конституцията на СФРЮ от 1963 г. всички републики, всички народи и хора имаха право на собствен език и писменост, за да бъде всичко това формализирано и конкретизирано с измененията, след “краха на Хърватската пролет и процеса на либерализъм“, през 1974 г. На хартия права бяха дадени на националностите, но в действителност видяхме гротескна ситуация на недовършени решения, недоизказани въпроси и умели манипулации с националните страсти. Югославските политици бяха умели и идеологически корумпирани, така че на територията на Македония придобитите права на албанците и турците за тяхната езикова отличителност и употреба бяха игнорирани. Докато на заседанията на Събранието на СРМ имаше слушалки и превод, в албанските общини нямаше и следа от езиково равенство. Вярно е, че режимът на Тито е бил абсолютистки и тираничен, но по отношение на българите, албанците и турците в Македония той е бил фашистки, нацистки и расово оцветен. Така е функционирал “социализмът на Тито с човешко лице“.
Пето
Още: Freedom House: Северна Македония под ръководството на Мицкоски е в хибриден режим
“Искането на гаранции за бъдещето“ на Мицковски, за да приеме включването на българите в Конституцията, е прост и четлив блъф. Той най-добре знае, че не може да получи такива гаранции и че никоя европейска държава или институция не може да му ги даде. Мнозина в Европа (и тук също) смятат, че включването на българите в Конституцията е малка цена за започване на преговори. Терорът и унижението, които македонските българи са претърпели след 1913 г., както от сръбските войници и полицаи на Кралство СХС/Югославия, така и след това от Титовата ОЗНА/УДБ, са истинска древна трагедия, която днес би трябвало да бъде платена с някаква гола конституционна поправка. Малцинствата от СФРЮ знаят това добре. Тук дори малките деца знаят и очакват, че след включването на българите в Конституцията ще се отвори бездна от искания за политически и организационни корекции, както към самата Конституция, така и към законите. В крайна сметка това е целта.
Шесто
Още: Мицкоски учи албански език
Плачливите гласове, че “българите не признават нашия език, писменост, нация и история“, са лъжливи. Това не е вярно. Всичко това е признато в рамките на обществените сили на европейските държави, които говореха за език, история и нация. Единственият проблем е периодът, продължителността и историята на употребата. Имаме език и писменост, установени от Илинденския акт от 1944 г. и никой не може да ни ги отнеме. В нашия език разграничението между “прояви на македонизъм“ и “македонски език, писменост и нация“ е ясно. И тук България не е сама, тук е научната общност на цяла Европа. Всичко останало е гол национализъм и стремежи към друга култура, а може би дори и територии.
Седмо
Нереалистично е някой да мисли и вярва, че Македония може да „чака десетилетия“, търсейки най-благоприятния изход от ситуацията. При това трябва ясно да се посочи, че европейското бъдеще на Северна Македония ще ѝ бъде наложено от природата на нещата, независимо от международните обстоятелства. Европейското бъдеще на тази страна не зависи нито от края на войната в Персийския залив, нито от края на войната в Украйна. Независимо кой ще спечели или кой си мисли, че е спечелил, Европа ще оцелее и тя ще реши нашата съдба. Тази Европа, независимо дали като победител или като „победена“, никога няма да приеме фантасмагоричните мисли на Мицкоски за себе си, за всички нас тук и за цяла Македония. Европа, дори и „победена“ и разделена, винаги ще носи епитета на основател на западната цивилизация и винаги ще решава вместо нас.
Това трябва да е нашето мислене за реализиране на амбициите ни като европейска държава. Всичко останало е просто фантасмагория и гола амбиция за възможно най-дълго, спекулативно и безнаказано управление.
Още: Преводачи и циркаджии: Мицкоски и македонският министър на образованието с драма с албанците (ВИДЕО)
Автор Владимир Перев
