Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Началото на Новата година бе посрещнато с потресаващ шок от „специалната военна интервенция“ на най-способните военни сили за подобни „операции“ на Съединените щати - Делта Форс. Които в блицкриг, само за четири часа, буквално отвлякоха венецуелския президент Николас Мадуро и го отведоха в САЩ, за да бъде съден за „финансиране на наркокартели и трафик на наркотици“.
По-късно, в директен текст, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „Съединените щати ще управляват Венецуела, нейните природни ресурси, нефтени находища и компании и ще помогнат за демократичния преход на страната“. Никой жив на планетата Земя не се съмнява в истинските намерения на най-могъщия човек, че всичко това е извършено, за да може Америка директно, брутално, империалистически да използва петролните запаси на тази латиноамериканска страна. Вярно е, че Тръмп открито заяви това, за разлика от своите предшественици, които оправдаваха „военните операции“ в Ирак, Афганистан, Либия, а преди няколко десетилетия и в Хондурас и Панама с предполагаемия „износ на демокрация и демократични ценности“. Не знаете обаче кое е по-отвратително: лицемерието на предшествениците на Тръмп или отвратителната открита наглост на самия Тръмп, когато признава, че го прави за петрол.
Благойче Атанасоски
Много поддръжници на тръмпизма бяха убедени, че този американски президент е пълната противоположност и различен от всички свои предшественици и ще „изсуши блатото“, т.е. дълбоката държава. В директен превод, четете: ЦРУ, и неговите провокации на войни и военни действия по целия свят. Те дори разпространяваха пропаганда, че „в мандатите на Тръмп - нито една война не е започната, а той е предотвратил съществуващи“. Всичко това е безсмислено, но и доказва колко прости и лековерни хора живеят на този свят: от Македония до Лос Анджелис и от България до Владивосток. Но не. След тази ситуация, къде е светът, как ще продължат да се развиват международните отношения и следваме ли и сме съвременници на нова ера, в която вече живеем, без да осъзнаваме, че старата вече не съществува?!
Силните правят каквото си искат, а слабите да изчезват?!
Със сигурност живеем в бурни времена, в които „на чело“ на най-могъщите във военно отношение държави в света, САЩ и Русия, са двама непредсказуеми нарцистични автократи, които освен интерес към пари и безпрецедентна неограничена власт, нямат нищо разумно или човешко в себе си. Всичко това, допълнено от политиката и тенденцията на КНР и нейния президент Си Дзинпин, за „обединение на Тайван с континентален Китай“, ми дава право да прогнозирам, че старата международна политика вече не съществува и е на прага на изчезване, или само чудо може да я спаси. А именно, четири години след нахлуването на руски войски в гнусната военна агресия срещу Украйна и украинската териториална цялост и суверенитет, нахлуването на американски специални части и отвличането на Мадуро, обявяването на Тръмп за „присвояване на Гренландия, Панама и Канада“, апетитите на Си Пинг за Тайван, ни казват, че архитектурата на сигурност, установена след Втората световна война, със създаването на ООН в Сан Франциско, че установените следвоенни граници не могат да бъдат променяни със сила, вече не съществува.
С други думи, живеем в хаоса на анархията в международните отношения. Където преобладава суровата „реална политика“. Постоянно, в лекциите си пред студенти по международни политически отношения, но и в публичните си изяви, университетският професор Денко Малески и първи министър на външните работи на Македония, казва, че теорията на Тукидид за „силните правят каквото искат - а слабите това, което трябва“ е суровата истина във функционирането на международните отношения и малките държави като Македония трябва да се адаптират към тази „доктрина“, ако искат да оцелеят като държави.
Но така ли е?
Именно тази зверска „реална политика“, която трайно потопи човечеството в изтощителни десетилетни войни, през вековете в миналото, завършвайки го с двете най-големи човешки бедствия: Първата и особено Втората световна война. Периодът след Втората е де факто прекратяване на онази „реална жестока политика на Тукидид“ и установяване на система от горе-долу равноправни отношения между държавите на целия свят: между Русия и Киргизстан, Китай и Непал, САЩ и Панама. Защото, ако не беше така, тогава Русия, Китай и Съединените щати щяха да „завладеят“ съответно Киргизстан, Непал и Панама, защото са много по-силни. Всичко това, изграждано в продължение на осем десетилетия, от визионери и разумни политици в Западна Европа до Тръмп, сега се разрушава от някой като лигаво дете, без да му мигне окото, вероятно несъзнаващ за последствията, които ще остави на света с тази своя политика.
Живеем в ужасни и много опасни времена
Изправени ли сме пред Трета световна война?! Не знам, но не го вярвам. Но изправени ли сме пред Хобсовото състояние на „волята на по-силния“? Абсолютно да!
Дали тази новосъздадена ситуация е в наша полза, като малки държави? Абсолютно не! Само си представете хипотетичния сценарий: днес е януари 2030 г. Най-мощният военно-политически съюз НАТО не съществува и се е разпаднал. Европейският съюз също не съществува! Турският президент воюва с Гърция и е окупирал гръцките острови, разположени на самия турски бряг, и постоянно заплашва, че „Кърджали, Смолян и Родопите“ са територии, населени с мнозинство турско население и Турция ще „се намеси военно, за да ги защити“. Българският президент казва, че ако македонският премиер не спре провокациите към България и продължава да краде миналото и историята ѝ, ще се намеси военно, а Сърбия вече е във война с Косово и Хърватия, за да „поправи историческите несправедливости от 90-те години“. Босна и Херцеговина вече се е разпаднала и не съществува. Тя е разделена между Сърбия и Хърватия. Унгария на Орбан струпва военни батальони на границата с Румъния и Словакия и се очаква всеки момент да се „намеси“ военно. Представяте ли си?! Разбира се, че не! Аз мога. И с това отношение и тази „политика на великите“, не си мислете, че това е далечна невъзможна утопия. Напротив, това е много голяма реалност и ще стане такава, ако продължим по този път!
