Последният протест за годината завърши. Макар че не се знае: да не отписваме вродената арогантност на властта, виртуозното умение да ти бръкнат в нервичките с една-единствена реплика и пак да стане така, че хиляди мършляци от пет поколения светкавично да се завърнат по площадите. Много неща могат да се подценят, но не и наглостта на Тошко, Борисов, Пеевски или има един висок сух от ДПС, архетипен подлец - на всеки от тях може да се разчита да ни съберат отново.
Какво обаче научихме след четири мощни протеста?
1) Тоталното узурпиране на държавата от Пеевски е все пак невъзможно. Прословутата реплика може да се перифразира така: "Можеш да завладееш малко хора за много време, можеш да завладееш много хора за малко време, но не можеш да завладееш всички завинаги". Пеевски опита последното - и бе опроверган като от закон на физиката.
2) Моралният фалит на Трифонов-Йорданов вече е редно да се изследва от научен екип. Тук има интересна психологическа драма: колкото повече сами правят грешки, толкова по-сърдити и по-обидени стават. Сякаш друг е повтарял, че "Няма такава държава", а после е станал част от нея; сякаш ние сме говорили с патос за честта на зулусите, а после сме направили обратното, и сякаш други са тръбяли, че няма коалиция с Пеевски, а са й слугували от първия до последния ден. Редколегията не е в ред и никой не може да й помогне.
3) Социалните мрежи достигнаха етап на зрялост, която е политически взривоопасна. В момента на всяко поколение е зачислена по една социална мрежа - Тик Ток за 16-25 годишните, Инстаграм за 25-35 г., Фейсбук за 35+ и YouTube за всички. Вашето недоволство може да бъде обгрижено и подсилено навсякъде - с рийлове, статуси, сторита, мемета, линкове, подкасти. Този ансамбъл от "content", който иначе за почти всичко останало е в епилептично-безмозъчната си фаза, вече обслужва всички възрасти, характери, убеждения - няма демография, която да не подлежи на политическо ангажиране бързо и лесно.
4) ПП-ДБ всъщност имат явен проблем със сглобката, който така и не изговориха достатъчно ясно. "Пеевски се промени за добро" (Лорер), "ГЕРБ са ни маркетингов враг" (Кирил Петков), любезно-приобщаващите есемеси на Денков към Пеевски - тези реплики и поведение просто офазиха мозъка на всички. Беше проведен скандален опит българският избирател да бъде убеден, че да се съюзиш с мафията е въпрос на "стратегия". И ни бе предложено да мислим, че между евроатлантическата ориентация и борбата с олигархията трябва да се избира - ако се работи по едното, другото може да почака. Резултатът от цялата работа е, че ако не бяха протестите, щяхме да се интегрираме в еврозоната със султан начело на държавата - то долу-горе и сега това ще стане. Но поне няма да е с наведена глава.
5) 2026-та ще е годината, в която протестите ще бъдат измерени с най-важният индикатор за техния успех: не количеството по площадите, а избирателната активност. Ако тя остане заземена, или прибави към себе си няколко мърляви процента, то държават окончателно ще остане в сферата на демокрацията само теоретично. И какво се прави, когато и протестите не могат да помогнат? Отдавна е установено: емигрира се. И буквално или ако не - вътрешно. Оставката е също лично преживяване.
Автор: Райко Байчев
