Потвърденото вече отстраняване на Мария Цънцарова от bTV е сценарий на филм, който сме гледали много пъти. И тук не става въпрос за персонален казус - в личен план за когото и да било оттеглянето от една токсична или враждебна среда обикновено е най-доброто решение. Но това не е обикновен професионален конфликт. Тук говорим за системно отстраняване на остри журналисти, които има риск да задават неудобни въпроси, с които да притискат силните на деня.
А това вече престава да бъде личен проблем и се превръща в обществен. Защото свободата на словото и функцията на медиите да са коректив на властта не са някакви абстрактни понятия от учебниците по журналистика или докладите на международните организации. Те са разликата между овладяната държава, в която обикновеният зрител е приспан с риалити предавания и скучни сутрешни блокове, и нормално функциониращата демокрация, където будното гражданско общество има своите говорители в лицето на журналистите.
Всеки е пристрастен
Мнозина упрекват Мария Цънцарова, че е била пристрастна, остра, тенденциозна. Може би обикновеният зрител, слушател или читател не си дава сметка, но истината е, че всеки нормален журналист е пристрастен. Професионалната етика изисква да се стремим към обективност, но в индивидуален личностен план всеки е повлиян - от възпитанието, което е получил, от истините и лъжите, с които се е сблъскал, от ценностите, които изповядва. И рано или късно, ако е истински търсач на истината, става пристрастен.
Още: bTV с първа позиция за казуса "Цънцарова"
В нашите среди се знае коя медия каква е. И волно или неволно се групираме - според мотивацията, която ни води, според компромисите, които сме готови да правим, и според морала, който изповядваме. И всеки заема своето място на барикадата - едните от страната на истината, справедливостта и фактите, другите - от страната на манипулацията, тенденциозността и влиянието. Първите плащат по-висока цена. Работата им е по-рискова, по-трудна и по-нископлатена. И само мотивацията да правиш това, което считаш за правилно, те крепи.
Затова острите журналисти са кът. Не са много и не са често явление в големите медии. Обвинявани са в едностранчивост и арогантност.
Източник: BTV
Спокойното блато на беззъбата журналистика
Нека обаче се замислим за нещо. Помните ли лятото на 2020 г., когато Мария Цънцарова стана водеща на сутрешния блок по случайност - просто трябваше да замести за кратко титуляра Антон Хекимян, който излезе в отпуск? И тогава, ненадейно, приспивният и напевен тон на предаването рязко беше взривен. От интервюта, които не поставяха остри въпроси към никого, изведнъж получихме бомби, гърмящи в лицата на някои гости. И цялата държава живна в неприкрит ентусиазъм, че най-после някой притиска политиците и ги кара да се потят на иначе удобните си столове. Създадоха се Фейсбук групи с призиви Хекимян да не се връща и Цънцарова да продължи като основна водеща.
Още: "Чашата преля": Организират протест в подкрепа на Мария Цънцарова
Е, забравихме ли тази приспивна журналистика? Това ли искаме? "Обективност" и "професионализъм", изразявани в равнодушно, угодно, беззъбо, безопасно и безхарактерно съвместно съществуване с политическия елит?
Истината е, че от спокойното блато нищо не излиза. Докато бурното море изхвърля на брега отпадъкът, който го трови и замърсява. Така, че всички да го видим.
Дори Цънцарова да се нареди като окончателно име в дългия списък с отстранени неудобни медийни лица, блатото никога няма да остане трайно спокойно. Винаги на хоризонта изгрява по някой журналист, който, тъй като е влязъл в професията със сърце и съвест, не успява да сдържи своята "пристрастност" и започва да размахва меча на въпросите, посичайки политическите лъжи, манипулации и неадекватност.
Такива журналисти винаги ще има. Работа на обществото обаче е да ги защити. И да поиска те да работят в среда, в която политическите поръчки, влияние и списъци, не определя публичното говорене и дневния ред. Без значение с коя буква от азбуката започва поколението ви, традиционните медии, особено телевизиите, все още имат огромно влияние. И това, което се случва в тях, е важно. Защото избори се печелят не само пред урните, печелят се и в телевизионните студия.
Още: Председателят на СЕМ: Следя с безпокойство казуса "Цънцарова"
Автор: Десислава Любомирова
