Най-много ме е яд на Борисов и сие за ...

И когато има такова натрупване на материал, неизбежно е времето и за малко ретроспекция. Например – вие какво най-много не харесвате в сегашното управление? То едно да беше ...

Та на въпроса – не харесвам това, че съсип(в)а умствения ни потенциал. Убива го така, както би трябвало коронавирусно лекарство или ваксина да убива COVID-19.

Едно от поредните и вероятно далеч не последно по ред доказателства лъсна на 20 септември. Тогава стана ясно, че българин е водеща част в усилията да бъде разработено ефективно лекарство и за профилактика, и за болнично лечение срещу COVID-19.

Чудесна новина – българин да е с важен принос за такова нещо. Обаче освен да се потупаме по гърдите и по гърба, друг практически бонус за нас няма да има. Защото проф. Димитър Станчев Димитров работи в Университета в Питсбърг. С други думи – за България някоя и друга хвалебствена дума и мимолетно светнал прожектор ще има, а за такива като Канада и САЩ ще има много пари и практическа възвращаемост, ако (дано е когато) лекарството бъде завършено.

Защо проф. Димитров не можа да направи това, което прави сега, така че да спечели България? Защото 10+ години все си говорим за асфалт, за това. Асфалтът прави да е гладко. Изглажда мозъчните гънки. Парадоксално де, защото у нас асфалтът не е точно равен – но хайде да не давам примери. Я все пак един, че герберските тролове ще тръгнат да асфалтират – 2019 година и булевард „Васил Левски“ във Варна. Отиде г-н Борисов да го открие, заваля и варненският кмет Иван Портних трябваше да обяснява как булевардът още не бил в експлоатация ...

Такива ми ти работи – така се пропускат милиарди. Така се пропуска по-добрият живот. Така се влиза в кафявото и злобно ежедневие, а не в това на нови и нови открития, на задоволство от постигнатото, на желание за работа да постигнем повече и нещата да станат още по-добри. И единствената ми чуденка е дали в България става така защото от тиква каляска прави само кръстницата на Пепеляшка, а не Кръстникът, или от всяко дърво свирка не става?!

Автор: Ивайло Ачев