След 1994 година Трифон Иванов успя пак да ни обедини

Можем да сме нация! Можем да сме обединени! Защото видях стотици, хиляди коментари на случилото се и сигурно само един-два бяха негативни. А това е нещо невероятно за нашата мила родна картинка. Няма какво да се лъжем - българите сме нихилисти. Нашият национален характер се определя от поговорки като "Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле". Но този път показахме - можем да сме единни и да изпратим подобаващо един голям българин.

Любовно обяснение за онзи свят

Родена съм през 70-те на миналия век и най-хубавото нещо от ученическите ми години беше световното през 94-та. Тази лудост, еуфория, го...

Прочети повече

Загубата на Трифон Иванов е непрежалима за цял един народ. Няма българин, който да не е заплакал за Трифон - особено тези, които помним лудостта и безпрецедентното обединение на цяла България от 1994 година. Трифон е човек - като всеки човек и той е правил грешки, пропуски. Но е направил достатъчно, за да плачат милиони българи за него. Да си го спомнят в най-добрата възможна светлина. Успял е да бъде ЧОВЕК - а това е най-важното. И успя да ни накара да се обърнем всички към човешкото в себе си, макар и в най-скръбния момент.

Днес (15 февруари) по всички телевизии излъчиха как в село Горна Липница изпратиха Иванов. Поклон за това решение - защото хора като Трифон заслужават да бъдат изпратени точно така, както направиха в Горна Липница. Защото Трифон беше душа човек - а такива хора трябва да се изпратят не само със сълзи и скръб, а и с наздравица. За да им се отдаде почит за това, което са били, което са дали, с което са радвали всички и душата им да почива във вечен мир! И да се помолим всички ние да имаме честта да го гледаме още веднъж - на Небесния стадион! Дано духът на Трифон промени всички ни към по-добро.

Поклонението пред тленните останки на Трифон Иванов ще е в сряда, 17 февруари!