Добре дошли в обърканата и неясна политика на Тръмп към Близкия изток

Някои държави се надяват да започнат нова епоха в отношенията си със САЩ, други се опитват да продължат партньорствата си или да запазят диалога, въпреки взаимното недоверие.

Тръмп обеща да преобърне външната политика на Вашингтон, но предложенията на новия президент за Близкия изток досега са в най-добрия случай неясни, а в най-лошия противоречиви. За държавите в региона политиката на Тръмп може да предизвика сблъсък с най-сериозните проблеми, пред които са изправени.

Все още е рано да се каже дали Доналд Тръмп наистина ще приложи обещанията и идеите си. Вече стана ясно, че някои от най-популистките му точки – налагането на забрана за мюсюлмани да пътуват и изграждането на стена по мексиканската граница – бяха премахнати от сайта на кампанията му.

Ден след истерията около избора му, можем да погледнем с малко повече разсъдък към последните събития. Това, че човек като Тръмп ще е новият президент на САЩ не е краят на света, а за съжаление част от тенденцията световните лидери да са крайни, арогантни, циници и егоцентрици. Явно ще живеем в такъв свят още няколко години и трябва да помислим как да разглеждаме бъдещите ходове.

Могат да бъдат направени някои предположения. Тръмп често е изразявал уважението си към „мъжете на силата“, като лошите момчета от типа на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. В последните си интервюта, той поздрави Китай за репресиите на площад Тянанмън през 1989 година, когато загиват над 2000 души. Тръмп също така критикува Михаил Горбачов за това, че е изгубил контрол върху Съветския съюз.

Американците са уморени държавата им да се занимава със световните проблеми, но вероятно е вече късно Вашингтон да се самоизолира. Най-малкото, събитията ще принудят американските политици да заемат позиции и отговорност.

В сравнение с Клинтън и Обама, Тръмп е насочен повече към американските интереси и вътрешните проблеми, отколкото да поддържа ролята на „световен полицай“ или лидер на свободния свят. Вероятно ще има все по-малко внимание към промотиране на демократичните ценности, по-малко натиск върху онези, които нарушават човешките права и много възможно орязване на чуждестранната помощ. Защитата на правата на жените също ще е по-трудна с мачистките виждания на новия президент относно жените.

Нещо, което е общо с Обама е съобразяването с желанието на американското общество за оттегляне на САЩ от военните ангажименти в Близкия изток. Вашингтон ще опитва да се отърве от участието си, докато събитията не наложат отново активизиране на Белия дом. Тръмп, също така, ще е много по-готов от Клинтън или Обама да постигне сделка с Русия относно Сирия, виждайки Владимир Путин като „човек, борещ се срещу тероризма“.

Какви позиции има Тръмп към някои от ангажиментите на САЩ в Близкия изток?

По време на своята кампания Доналд Тръмп постоянно преувеличаваше силите и способностите на Ислямска държава (ИД), въпреки големите загуби на групировката в Ирак и Сирия. САЩ „не побеждава“ във войната срещу джихадистите, а операцията за превземане на Мосул е „катастрофа“, казва Тръмп. Той често твърди, че ИД могат дори да навлязат в САЩ. И докато изобразяваше групировката в адски и апокалиптични размери, той обещаваше да я смаже.

Но Тръмп предоставя едва няколко подобности за това как ще направи това, защитавайки позицията си с това, че „не иска да предупреждава врага“. Въпреки категоричната му липса на опит във военната и разузнавателна, и дори външнополитическа дейност, той твърди, че знае повече за Ислямска държава от генералите, които водят военните действия.

Докато изобразява себе си като единственият американски лидер, способен да смаже Ислямска държава, в същото време Тръмп обещава изолационистка военна политика в Близкия изток. Заявява, че трябва да бъде намалено присъствието на американски сили в Близкия изток, но че ще трябват десетки хиляди войници срещу Ислямска държава.

По отношение на Сирия, Тръмп е също така объркан в посланията си. На първо време той отказва категорично интервенция в Сирия, с което продължава реално политиката на Обама за седене встрани от гражданската война в Сирия. В името на борбата с Ислямска държава, Тръмп заяви, че „макар и сирийският президент Башар Асад да не е приятел, той се сражава срещу Ислямска държава“. Разбира се, Тръмп не споменава и дума за ставащото в Алепо и факта, че Асад има за приоритет разбиването на опозиционните сили.

Макар да застава срещу интервенция в Сирия, Доналд Тръмп защитава идеята за създаване на т.нар. сигурни зони за цивилните в страната – райони, които по презумпция ще бъдат отбранявани от американски сили или техни съюзници.

Избраният за вицепрезидент от Тръмп, Майк Пенс, е малко по-краен. Той иска по-агресивна политика за Сирия, които да включва установяване на зони забранени за полети, сигурни зони и дори удари по сирийското правителство. Макар Тръмп да заяви по-късно, че подобен план не е обсъждан, във въздуха остана неяснота, която ще предизвиква коментари и спекулации. Както в случая с Джоржд Буш, Тръмп също е зависим от съветниците си и често те са в основата на най-противоречивите решения.

Въпреки всичко, при новините за избора на Тръмп, поддръжници на Асад разпространиха колажи с включени снимки на Путин, Асад и Тръмп.

Ако Тръмп наистина подходи топло с Русия, която подкрепя правителството в Сирия, Дамаск и Москва ще виждат все по-малко причини да подновят преговорите със сирийските бунтовници при условие, че липсва натиск от Вашингтон.

Миналата година, милиардерът заяви, че ядрената сделка с Иран, която се счита за един от успехите на администрацията на Обама, е „една от най-лошите сделки, сключвани някога от някоя държава в историята“ и обеща да я прекрати, след като влезе в длъжност.

Една от първите реакции в Близкия изток по отношение на Тръмп, дойде от Персийския залив. Тамошните арабски държави се надяват на новия президент заради позициите му относно Иран. Иран, от своя страна, се надява на Тръмп заради неговата идея за изтегляне на американските сили от Близкия изток. Изказванията относно сделката, обаче, предизвикват коментари.

Техеран отговори бързо, като иранският президент Хасан Рухани заяви, че следващият му американски колега няма властта да прекрати сделката. Иранският външен министър, Мохаммад Зариф, призова Тръмп да се придържа към условията на споразумението. Именно тази сделка вдигна санкциите върху Ислямската република в замяна на ограничаване на ядрената програма.

Въпреки всичко и заплахите, които сипе, позицията на Тръмп остава неясна към момента. Наскоро обяви, че ще предоговори сделката, за да я „направи по-добра за САЩ“.

Германия призовава Тръмп за твърда политика към Русия

Германският министър на отбраната Урсула фон дер Ляйен призова новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да не се отклонява от принцип...

Прочети повече

Неговата враждебност към Иран и публичната крайна линия, която следва, може да омекне покрай Русия, ако новият президент се придържа в близост до Кремъл. В засилване на ролята си в Близкия изток, Русия се сближи много с Иран и е в добра позиция да бъде в ролята на посредник.

Междувременно, палестинският президент Махмуд Абас заяви, че се надява Тръмп да работи в името на мира между Израел и палестинците и установяването на палестинска държава. Този въпрос може би ще е един от най-тягостните във външната политика на новия американски президент.

Милиардерът разговаря по телефона с израелския премиер Бенямин Нетаняху още в първите часове след изборните резултати, като го покани във Вашингтон „при първа възможност“. Самият Нетаняху изрази задоволството си от избора на Тръмп, а израелският националист и министър на образованието, Нафтали Бенет, директно заяви, че „с идеята за палестинска държава е свършено“.

За разлика от обтегнатите отношения на Обама с Израел, Тръмп беше обявен за „близък приятел на Израел“ от политическия елит в Тел Авив.

Тръмп спечели приятели в Израел, когато заяви, че ще премести посолството на САЩ от Тел Авив в оспорвания град Йерусалим – много краен ход, който де факто ще представлява признаване от страна на САЩ на Йерусалим за столица на Израел, което е директен удар по палестинците, които също претендират за града.

Идеята за забрана мюсюлмани да влизат в САЩ изчезна от сайта на Тръмп

Почти 24 часа след като Доналд Тръмп беше избран за президент на Съединените американски щати, от неговия интернет сайт изчезна публика...

Прочети повече

Доналд Тръмп ще има възможност да поднови (или не) раздробените връзки с Турция, в чиито пролуки се намества все по-сериозно Москва. Анкара е главен съюзник в коалицията срещу Ислямска държава и партньор в НАТО. Връзките между турската и американската страна бяха засегнати заради подкрепата на САЩ за кюрдските бунтовници в Сирия и опита за преврат през юли тази година, за който Анкара обвинява Щатите.

Докато тече планираната от САЩ и Турция офанзива срещу „столицата“ на Ислямска държава град Ар Ракка, за турския политически елит е все по-трудно да се доверява на американските си колеги.

Поздравявайки Тръмп, турският външен министър Мевлют Чавушоулу заяви, че се надява на „подновяване на стратегическото сътрудничество със САЩ, основано на доверие“. Освен всичко друго, премиерът Бенали Йълдъръм призова Тръмп да екстрадира Фетхулах Гюлен – базираният в Пенсилвания проповедник, който Анкара сочи за основен подбудител на неуспешния преврат в Турция. Но Докато Доналд Тръмп поздрави турския президент Ердоган за репресиите след опита за преврат – нещо, което беше широко осъдено по света – анти-ислямската реторика на новия американски президент може да представлява проблем за разговорите с ислямистката партия на турския президент.

Тръмп е бизнесмен. Той няма никаква представа от външна политика и от реалностите на терен в Близкия изток. По време на кампанията си, Тръмп показа хаотичност и неясни послания, и е нормално да смятаме, че едва ли ще се вкара в релси, щом встъпи в длъжност. Но все пак, остава надеждата, че длъжността ще промени човека. Ако това не се случи, последствията могат да са твърде ужасни, за да бъдат предвидени.

Руслан Трад