Хилари или Тръмп - системата за избор на САЩ е доста сложна

Президентският избор в САЩ се състои по традиция винаги на 8 ноември. Американските президентски избори имат свои особености, които ги отличават от изборите за държавен глава в другите държави. Първото различие е закованата дата на вота. Докато в другите страни датата на президентските избори е „плаваща“, в САЩ тя винаги е една и съща – 8 ноември. Сайтът на американското посолство у нас обяснява защо това е така. Тази дата е била избрана заради по-голямото удобство, тъй като през този месец фермерите и селскостопанските работници най-лесно могат да отидат до урните – след прибирането на реколтата, но преди да падне снегът, което би затруднило пътуването. Понеже голяма част от населението в селските райони живее на голямо разстояние от избирателните секции, вторникът е бил предпочетен пред понеделника, за да могат присъстващите на неделните църковни служби да тръгнат на път след края на богослужението и да стигнат навреме за гласуването. Датата 1 ноември не е предпочитана за избори по две причини, обяснява още посолството. От една страна, тогава е празникът на Вси светии и католиците имат ангажимент да присъстват на литургията. От друга страна, търговците обикновено правят счетоводния си баланс за предходния месец на първо число от следващия.

ФБР няма да подвежда под отговорност Хилъри Клинтън за електронната ѝ поща

Федералното бюро за разследване (ФБР) е информирало Конгреса на САЩ, че не е променило решението си от юли да не подвежда под отговорно...

Прочети повече

Другата важна особеност на президентските избори в САЩ е, че те са смесени – преки и непреки. Те не са преки, макар да изглеждат такива. В този смисъл те наподобяват онези държави, при което държавният глава се избира непряко от парламентите, но в същото време американските избори не са пълно копие на тази практика.

Президентските избори в САЩ всъщност са двустепенни. По Конституция жителите гласуват за кандидат-президентите, но кандидатите получават техните гласове не пряко, а чрез Електорална (избирателна) колегия. Може да се каже, че американците гласуват за членове на тази колегия (да ги наречем електори), които на свой ред избират президента. Поради тази особеност в американската история има случаи, когато президент става кандидатът, събрал по-малко гласове на избирателите.

Избирателната колегия се състои от 538 членове електори. Това число включва броя на представителите на отделните щати в двете камари на Конгреса (Камарата на представителите и Сената). Представителството на щатите в Конгреса обаче, съответно и в колегията, не е еднакво. Колкото по-голямо население има даден щат, толкова повече са представителите му в Конгреса, съответно толкова повече са и електорите му в електоралната колегия. Най-гъстонаселеният щат е Калифорния и той има 55 електори, докато други 7 щати, които са с най-малко население – по трима електори. Специална поправка регламентира, че федералният окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон, се приравнява към слабонаселените щати и съответно има трима електори. В крайна сметка числото 538-те електори се получава от 435 представители в Камарата на представители, 100-те сенатори от всичките 50 щати и трима електори от Вашингтон. Числото 538 предопределя и броя гласове, необходими за избирането на президент – 270 гласа на електорите.

Трябва да се знае също, че в 48 щата вотът в избирателната колегия е мажоритарен. Кандидатът, получил най-голям брой гласове при прекия вот на избирателите в щата, печели всички щатски електорални гласове. Примерно победилият в Калифорния кандидат прибира гласовете на всичките 55 електори, дори да е изпреварил опонента си само с 2 процента от гласовете на всички избиратели.

Големият въпрос на президентските избори в САЩ е дали 538-те електори могат да гласуват не така, както са решили самите избиратели. Федералното законодателство не задължава електорите как да гласуват. В някои щати електорите са задължени да гласуват в съответствие с волеизлеянието на жителите. В 24 щата е наказуемо гласуването за друг кандидат или пък отказът от гласуване. Но в други щати не е така. Все пак в повечето случаи електорите гласуват, както са им поръчали жителите на щатите, а онези, които постъпят иначе, получават прозвището „вероломници“ (faithless electors).

Барак Обама обвини Доналд Тръмп в симпатии към руското ръководство

Американският президент Барак Обама обвини кандидата за президент от Републиканската партия Доналд Тръмп в симпатии към руското ръковод...

Прочети повече

Поради тази особеност на президентските избори на два пъти в историята на САЩ за президент е избиран кандидатът с по-малко гласове от прекия вот на избирателите. Първият път това се случва през 1824 година, когато президент става Джон Куинси Адамс. Втория път това се случи в наше време. На изборите през 2000-та година кандидатът на демократите Ал Гор събра 48,4% от гласовете на избирателите, а републиканецът Джордж Буш-младши 47,9 процента. В избирателната колегия обаче Буш получи гласовете на 271 електори, а Гор на 266.

Изборите обаче не приключват на 8 ноември, макар че резултатите от прякото гласуване се обявяват още на тази дата. Предстои електорите да се съберат в столиците на своите щати, за да гласуват. Този ден също е известен – това е понеделникът след втората сряда от декември и тази година датата е 19 декември. След това електоралните гласове се изпращат във Вашингтон, където се преброяват на обща сесия на Конгреса, което трябва да стане на 6 януари.

Ако никой от кандидатите за президент не спечели мнозинството от електоралните гласове, изборът на президент се осъществява от Камарата на представителите – съгласно член 12 на Конституцията. При подобна ситуация Камарата избира президент с обикновено мнозинство измежду тримата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове. Всеки щат разполага с един глас. За победата е необходимо просто мнозинство или гласовете на 26 щата. Ако никой от кандидатите за вицепрезидент не спечели мнозинството от електоралните гласове, Сенатът определя вицепрезидента с обикновено мнозинство, като всеки сенатор избира между двамата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове.

Институцията електорална колегия и до ден днешен предизвиква спорове и различни тълкувания. „Електоралната колегия представлява група граждани, избрани от щатите да гласуват за президент и вицепрезидент от името на жителите на всеки щат", пояснява още посолството на САЩ. "Начините за избиране на електори в отделните щати са различни, но обикновено политическите партии номинират кандидатите за електори на щатските партийни конгреси или ги определят чрез гласуване в централата на партията. Гласувайки за президент и вицепрезидент, избирателите във всеки щат определят електорите. Президентът се избира от електоралната колегия, а не при прекия вот, но двете форми на гласуване са неразривно свързани“, посочва дипломатическата мисия. Според нея бащите-основатели на САЩ създават структурата електоралната колегия като част от своя проект за разпределяне на правомощията между щатите и федералното правителство. В рамките на федералното държавно устройство, учредено от Конституцията на САЩ, прекият вот на избирателите няма юридическа стойност. Поради това е възможно електоралните гласове да покажат различни от него резултати. „Въпреки всичко обаче гласовете на отделните граждани са важни за изхода на всички избори“, гласи още обяснението на посолството.

В същото време редица историци смятат, че тази система, родена заедно със самата американска държава, е въведена като компромис. Те са убедени, че бащите на Америка, макар и да са били демократи, все пак не са били напълно готови да доверят на народа избора на държавния глава.

Повечето германци ще са "уплашени", ако американците изберат Тръмп

Ново проучване на YouGov показва, че германците ще се чувстват ”уплашени”, „разочаровани” или „гневни&rdq...

Прочети повече

Източник: БГНЕС