Цели 582 мобилни телефона, 3754 SIM-карти, 38 модема и шест антени Starlink бяха иззети в затвора „Ла Пикота“ в колумбийската столца Богота и това повдига въпроси, на които властите все още трябва да отговорят: как комуникационна мрежа от такъв мащаб е попаднала вътре в един от най-пренаселените затвори в Южна Америка и е останала там, както и за какво се е използвала?
Претърсването, проведено на 3 ноември 2026 г., обхвана 19 крила на затвора и разкри още стотици импровизирани оръжия, наркотици, пари в брой и електронни аксесоари. Уловът е впечатляващ, но не разкрива кой е внесъл оборудването, от колко време е било там или дали е било използвано за извършване на престъпления. Откриването на устройства и доказването на престъпления са различни задачи. Мобилните телефони, модемите и антените в затвора сочат към възможността за неразрешени комуникации, но самото им наличие не доказва кой ги е използвал или дали са свързани с изнудване.
Разследващите ще трябва да изследват устройствата, да проверят телефонните линии и да сравнят всички комуникации със свидетелствата на жертвите. Те трябва също така да установят дали оборудването е било в работно състояние, къде е било инсталирано и кой е имал достъп до него.
Президентът Абелардо де ла Есприейя определи операцията като демонстрация на власт. Той написа: „Se acabó la guachafita“, което приблизително означава „Свободата на действие приключи“, и заяви, че затворите не могат да служат като командни центрове на престъпници.
Истинското изпитание ще дойде след това - при съдебните разследвания, идентифицирането на заподозрените и контролните мерки, които ще останат в сила след приключването на обиска.
Цифрите сочат към проблем, който излиза извън пределите на "Ла Пикота"
Националните данни помагат да се разбере защо откритието не може да се разглежда като изолиран инцидент. През 2025 г. в Колумбия са регистрирани 13 428 случая на изнудване в сравнение с 9791 през 2022 г. - според анализ на Националния отдел за планиране (известен с испанската си абревиатура DNP) и Asocapitales – асоциация на големите градове.
Още: Тръмп очаква скоро търговски сделки с Колумбия, Перу и Еквадор
През първите четири месеца на 2026 г. в страната са регистрирани 3936 случая, което представлява увеличение с 8% спрямо същия период през 2025 г. DNP също така цитира оценка на полицията, според която близо 70% от обажданията за изнудване произхождат от затворите. Тази оценка се отнася до произхода на обажданията, а не до дела им в общия брой на случаите на изнудване, извършени в цялата страна.
Отделен набор от данни дава по-подробна представа за обажданията, проследени до затворите. От януари 2025 г. до 15 юли 2026 г. Националният институт за затворнически заведения на Колумбия (INPEC) е обработил 73 670 записа, предоставени от полицейските подразделения GAULA за борба с отвличанията и изнудването, Националната полиция и въоръжените сили.
Телекомуникационните компании са идентифицирали 14 097 обаждания, произхождащи от затвори и свързани с възможни случаи на изнудване, което прави средно около 25 обаждания на ден за този период. INPEC обаче предупреди, че данните се основават на доклади и не могат да установят истинския мащаб на проблема, нито да покажат дали изнудването в затворите е нараснало, или е намаляло.
В същия доклад се посочва, че INPEC официално е поискал от мобилните оператори да блокират 9967 записа, свързани с изнудване. Съгласно Указ № 851 от 2024 г. институтът е подал 14 668 искания за блокиране: 7951, свързани с устройства, идентифицирани по техните IMEI номера, и 6737, свързани с телефонни линии или SIM-карти.
Снимка: Envato
Още: САЩ искат да "възстановят" отношенията си с Колумбия
Разликата между броя на идентифицираните обаждания и заявките за блокиране показва, че блокирането изисква няколко стъпки: потвърждаване на произхода на обаждането, съпоставяне на информацията с телекомуникационните оператори и издаване на официална заповед. INPEC призна, че не разполага с достатъчно персонал, за да прегледа данните своевременно и да издаде заповеди за блокиране бързо. Агенцията също така посочи, че телекомуникационният оператор ETB все още не е потвърдил някои заявки за блокиране от януари 2026 г.
Физическите конфискации също са значителни. Според данни на INPEC, оповестени в отговор на запитване от член на Камарата на представителите на Колумбия, агенцията е конфискувала 47 339 мобилни устройства през 2025 г. и още 25 166 до 15 юли 2026 г. - общо 72 505.
INPEC идентифицира няколко начина, по които телефоните постъпват в затворите, включително хвърляне през оградите, скриване в пакети или внасяне по време на часовете за посещения. В конкретни случаи институтът също така съобщи, че отделни служители са били замесени във внасянето на устройства вътре. Общият брой не означава, че всеки телефон е бил използван за изнудване. Той обаче показва мащаба на пропуските в сигурността, които изискват обяснение, пише Colombiaone.com.
Други правителствени доклади използват различни времеви рамки и категории на програми. През януари 2026 г. Министерството на правосъдието съобщи, че над 21 500 операции, проведени през 2025 г., са довели до изземването на 34 800 телефона и 33 200 SIM-карти. Министерството също така съобщи отделни общи данни за операция „Домино“ – инициатива за сигурност в затворите, започнала през 2023 г.
Още: В помощ на Колумбия: Бионсе дарява колосална сума след земетресението
Тъй като тези данни се отнасят за различни периоди или програми, те не трябва да се сумират, без да се знае дали се припокриват. Общото между тях е ясно - властите са открили хиляди телефони и SIM-карти и трябва да докажат дали провежданите от тях проверки могат да предотвратят внасянето на нови устройства.
Заплахата не се ограничава до заплашително телефонно обаждане. През декември 2025 г. полицията съобщи за арестите на 33 души и повдигането на обвинения срещу още шестима в рамките на разследване за дигитален рекет, свързано със затворите „Ла Пикота“ и „Ел Буен Пастор“ - друг затвор в Богота.
След 10-месечно разследване и анализ на 4,8 милиона банкови и телефонни записи властите заявиха, че групата е използвала фалшиви онлайн профили, заплахи и дигитални плащания. Полицията също така посочи, че бивш служител на INPEC е управлявал престъпен кол център от „Ла Пикота“. Този случай е отделен от операцията от ноември 2026 г. - заключенията по него не установяват кой стои зад новоиззетото оборудване.
През септември 2026 г. кметството на Богота, позовавайки се на информация от прокуратурата, описа друга предполагаема мрежа, която е изнудвала хора и е извършвала измами от едно от крилата на затвора „Ла Пикота“.
Още: Колумбия праща най-опасните си престъпници на плаващи затвори
Разследващите провериха над 631 000 финансови трансакции и приписаха на организацията приходи в размер на над 4,9 милиарда песо (приблизително 1,54 милиона щатски долара). Според материала парите са се прехвърляли чрез електронни портфейли и сметки на трети лица, докато част от приходите са подкрепяли незаконна дейност вътре в затвора.
Тези твърдения се отнасят до отделен случай и трябва да бъдат разрешени по съдебен път. Въпреки това те илюстрират как операция, организирана от затвора, може да свърже лицата, намиращи се зад решетките, с външни контакти и финансови мрежи.
Кой е наблюдавал крилата на затвора и входните точки?
Предвид количеството на намереното оборудване, въпросите за евентуална помощ отвътре са неизбежни: участвали ли са служители, провалило ли се е наблюдението, или са станали и двете? Наличието на забранено оборудване не е доказателство срещу никого.
Още: Шакира дарява 1,25 млн. долара за нови училища след земетресението в Колумбия
Това обаче изисква разследващите да преразгледат как предметите влизат и се придвижват в затвора - проверка на посетители и пратки, зони за товарене, инвентарни списъци, регистри на охраната, камери и смени на персонала. Ако устройствата са били инсталирани и активни, кой е отговарял за наблюдението на тези зони и защо оборудването не е било засечено?
Уго Асеро, бивш секретар по сигурността на Богота, заяви в профила си в X, че постигнатото не трябва да се ограничава само до изземване на оборудването. Според него властите трябва да идентифицират и да преследват по съдебен път всеки, който е позволил устройствата да влязат или да бъдат използвани. Това е призив за поемане на отговорност, а не доказателство, че съучастието вече е доказано.
Снимка: Starlink, Envato
Прокуратурата и контролните органи трябва да установят дали е имало умишлено съдействие, небрежност или пропуск в процедурите и да обяснят заключенията си с доказателства. Междувременно INPEC трябва да изясни какви контролни мерки са били въведени и как са били прилагани в 19-те крила на затвора.
Информацията от INPEC относно начините, по които устройствата постъпват в затворите, прави този преглед по-конкретен. Ако телефоните се хвърлят през оградата, разследващите трябва да установят къде падат и дали охраната на периметъра се осъществява ефективно. Ако са скрити в пратки или внесени по време на посещения, властите трябва да проучат как се проверяват тези пратки и дали персоналът разполага с необходимите средства и ресурси.
Още: Шакира дарява 1,25 млн. долара за нови училища след земетресението в Колумбия
А ако служители са били замесени в конкретни случаи, обществеността трябва да бъде информирана дали тези случаи са довели до дисциплинарни или наказателни производства. Целта не е да се предполага колективна вина, а да се идентифицират пропуските в сигурността и да се потърси отговорност от конкретни лица, когато доказателствата го налагат.
Въпросът за надзора се простира и извън самите затвори. Кой проверява дали претърсванията се извършват редовно, дали сигналите се разследват и дали заповедите за блокиране се изпълняват? Коя агенция проверява дали оборудването за блокиране на сигнала работи и дали то не прекъсва обхвата в съседните квартали?
През септември 2026 г. Камарата на представителите на Колумбия призова правителството да предостави конкретни резултати относно прилагането на Указ 851 и попита колко затвора всъщност разполагат с функциониращи системи за блокиране на сигнала. Комисията заяви, че ще продължи да следи въпроса, докато не се появят доказателства, че броят на обажданията за изнудване е намалял.
Технологията може да помогне, но не може да замести надзора или наказателните разследвания. Блокирането на IMEI или SIM-карта може да деактивира идентифицирано устройство или линия, но лицата, занимаващи се с престъпна дейност, могат да сменят телефони, номера или методи. Устройствата за заглушаване на сигнала също изискват внимателна калибрация - мобилните мрежи около затвора могат да обслужват както самия обект, така и близките населени места.
Още: Колумбия моли Тръмп да махне митата, за да се възстанови от земетресението
Правителството призна, че всякакви ограничения трябва да избягват прекъсване на услугата за жителите. Това означава, че са необходими тестове, одити и координация с телекомуникационните доставчици, както и публична информация за това кои затвори разполагат с работещи системи и какви резултати постигат.
Правителството трябва също така да обясни как претърсванията и ограниченията на сигнала са свързани с наказателните разследвания. През януари 2026 г. Министерството на правосъдието съобщи за едновременна операция в 124 затвора, при която бяха иззети 1 320 телефона, 1700 SIM-карти, 480 самоделни оръжия и 427 килограма наркотици.
Министерството заяви, че работи за поддържане и възстановяване на системите за блокиране на сигнала. По-късното разкритие в „Ла Пикота“ повдига въпроса какво се е случило след тази национална операция, какво се е променило и как властите са проверили дали контролните мерки все още са в сила? Само по себе си последното изземване не доказва, че националната стратегия се е провалила. То обаче изисква правителството на Колумбия да отчете резултатите от нея.
Де ла Есприейя написа в X, че на лицата, намиращи се в арест, вече няма да им бъде позволено да ръководят престъпления от килиите си. Това обещание възлага отговорност на агенциите, отговарящи за сигурността и разследванията.
Още: Български гражданин опита да си пререже гърлото на летището в колумбийската столица Богота (ВИДЕО)
Ако властите не обяснят как 582 мобилни телефона и шест антени на Starlink са попаднали в „Ла Пикота“, кой е имал достъп до тях и кои контролни механизми са се провалили, обществеността все още няма да получи отговор относно надзора. А ако разследващите не установят кои са мрежите и кои са конкретните отговорности, подкрепени с доказателства, конфискацията може да се окаже недостатъчна.
