Министерството на финансите ще предложи още 100 млн. евро нов дълг под формата на държавни ценни книжа на вътрешния пазар на аукцион, става ясно от обявата на сайта на Българската народна банка. Предлаганите книжа са със срок от 10 години и годишен лихвен купон от 3,50%, предаде БНР. Още: ИПИ: България пое нов външен дълг, лихвата е над 100 млн. евро годишно
Дългове
От началото на годината дълговото финансиране е в размер на 6,5 млрд. евро. 1,75 млрд. евро са набрани от вътрешния пазар, останалите 4,75 млрд. евро - през международните капиталови пазари с емисии през юли и септември.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината съгласно бюджета, е 10,1 млрд. евро, като в него е включен и заем до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент за отбрана SAFE.
Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро към края на годината или 30,1% от БВП.
Останалите данни
Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 25,3% на годишна база до 68,798 млрд. евро към края на месец август тази година. Това сочат предварителните данни на Българската народна банка.
За сравнение, към края на август миналата година размерът на брутния външен дълг е възлизал на 54,914 млрд. евро или с 13,884 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Брутният външен дълг се равнява на 53,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната спрямо 47,1% от БВП година по-рано.
В края на август 2026 г. краткосрочните задължения са 17,753 млрд. евро (25,8% от брутния дълг, 13,8% от БВП) и нарастват с 8,515 млрд. евро (92,2%) спрямо август 2025 г. (9,238 млрд. евро, 16,8% от дълга, 7,9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 51,044 млрд. евро (74,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) в края на август 2026 г., като нарастват с 5,369 млрд. евро (11,8%) спрямо края на август 2025 г. (45,675 млрд. евро, 83,2% от дълга, 39,2% от БВП).
Към края на август 2026 г. 40,909 млрд. евро (59,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над 1 година. В евро са деноминирани 72,3% от брутните външни задължения, при 80% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август 2026 г. е 19,278 млрд. евро (1% от БВП). Спрямо края на август 2025 г. (17,661 млрд. евро, 15,2% от БВП) той нараства с 1,617 млрд. евро (9,2%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 28% към края на август 2026 г., при 32,2% към края на същия месец на миналата година.
Външните задължения на Централната банка са 10,445 млрд. евро (8,1% от БВП). Те се увеличават с 8,506 млрд. евро спрямо края на август 2025 г. (1,939 млрд. евро, 1,7% от БВП) и отразяват основно задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година.
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 10,047 млрд. евро (7,8% от БВП). Те се повишават с 2,435 млрд. евро (32%) спрямо края на август 2025 г. (7,612 млрд. евро, 6,5% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 14,859 млрд. евро (11,6% от БВП). Те нарастват с 608,6 млн. евро (4,3%) спрямо края на август 2025 г. (14,250 млрд. евро, 12,2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,167 млрд. евро (11% от БВП) в края на август 2026 г., което е със 716,3 млн. евро (5,3%) повече спрямо края на август 2025 г. (13,450 млрд. евро, 11,5% от БВП).
Още: Денков: С приказките, че ситуацията е катастрофална, властта оскъпява лихвите по бъдещ дълг
