Княз Никита Лобанов-Ростовски: България трябва да заложи на прагматизъм в отношенията си с Русия

Нито Берлинският договор, състоящ се от много страници, с огромен златен печат, нито предварителният договор от Сан Стефано, подписан от руска страна от граф Николай Игнатиев, който осигури огромни ползи за България и Русия, не са дали реални подобни резултати, и не са могли да бъдат осъществени поради съпротивата на Англия.

Какво общо има Англия с тази тема? Руско-турската война беше спечелена от Русия на бойните полета! Но политически бе загубена от намесата на Англия, защото когато Михаил Скобелев стоеше пред вратите на Константинопол, Великобритания обяви, че ако руските войски влязат в Константинопол, то Англия открива огън по армията на генерал Йосиф Гурко и обявява война на Русия.

Това заявява Никита Д. Лобанов-Ростовски по време на конференция в Плевен.

Но Русия беше изтощена от Руско-Турската война, и започвайки я, изобщо не беше готова за нея, тъй като след поражението в Кримската епопея от 1853-1856 г., Русия е задължена да не използва Черноморския флот по това време. Армията не е реформирана, хазната е празна. Въпреки всичко това общественото мнение принуждава император Александър II да обяви война на Турция и да изпрати руски военни сили, за да освободи България. Да! Не с цел превземането на Константинопол – това, което е било, сега е, и трябва да бъде целта на всяко руско правителство – да има достъп до Босфора и Дарданелите! Освобождението на България не беше транзитна кампания на руските войски към проливите! Това беше народно желание, желанието на всички кръгове на руската общественост – да освободят братята - славяни от мюсюлманското иго.

Ролята на дипломата Алексей Лобанов-Ростовски

Защо Алексей Лобанов-Ростовски, въпреки всички трудности на Берлинския конгрес, успя да създаде благоприятни условия, както финансови, така и правни, така щото в резултат на Константинополския мирен договор да се създаде автономно княжество България?

Безспорно Лобанов беше умел дипломат. Но в много отношения му помогна шанса на съдбата: княз Лобанов и султан Абдул-Хамид са били лични приятели от времето на младостта. Приятелството им продължило две десетилетия, като започва, когато князът е служител на посолството на Руската империя, а султанът е престолонаследник. Бидейки връстници и интелектуално близки, те се сприятеляват. Това позволява на Лобанов да постигне съгласието на султана, така че да се създаде княжество България.

Шест месеца след сключването на Константинополския договор е създадена първата българска конституция, и са създадени държавните институции - основа за функционирането на отделната държава България.

Последващи 142 години

В крайна сметка какво се случва през следващите 142 години? Бурна и нестабилна връзка между двете държави, изразена с прекъсване на дипломатическите отношения три пъти!

И така, 7 години след Константинополския мирен договор, през 1886 г., руско-българските отношения бяха прекъснати. Това очевидно не е било в полза на управляващия княз на България Фердинанд, който след продължителна криза в страната, през 1887 г. е избран за цар на България от Великото народно събрание. Фердинанд осъзнал, че не може да получи одобрение за успешно царуване в България без благословията на руския император Александър III.

Въпреки враждебните си отношения с Русия, княз Фердинанд трябва да преглътне гордостта си, и изпраща в Русия през 1895 г. 8 делегати, включително великия български поет и писател Иван Вазов, за да възстановят дипломатическите отношения с Русия.

Тогава беше управлението на император Николай II, а княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски бе министър на външните работи на Руската империя. Затова българската делегация се обръща към него с молба да съдейства за възстановяването на дипломатическите отношения.

Синът на цар Фердинанд, цар Борис III знаеше, че българският народ е «за» Русия. И въпреки факта, че по време на Втората световна война профашисткото българско правителство обявява война на Англия и САЩ, цар Борис не обяви война на СССР. Уви, опитът на следващото нефашистко правителство да се сключи мирен договор със съюзниците преди края на войната, се оказа неуспешен, защото Рузвелт «продава» България по време на преговорите със Сталин в Texeрaн Съдбата на България е решена там, и Съветският Съюз обявява война на България на 1 септември 1944 г. Съветските войски навлизат в нейните граници и окупират страната без бой.

Настъпва периодът на диктатурата на пролетариата, отначало управлява Коминтерна със съдействието на другаря Димитров, а след това в България управляват местни кадри, които действат според инструкциите на СССР и до голяма степен ги следват. Естествено, това довежда до негативно отношение на някои българи към Съветския Съюз – и към Русия.

Времето на перестройката също допринесе за охлаждане на отношенията между двете страни - на правителствено ниво.

Охлаждането продължи с влизането на България в ЕС и НАТО.

България получи «покрив» и защита от евентуална намеса, (в т. ч. и военна), и икономическо влияние от страна на новосъздаденото правителство на Руската федерация.

Този избор е естествен и разбираем.

Призив за прагматизъм

Това, което е ненормално и неразбираемо, е недружелюбното и дори враждебно отношение на сегашното българско правителство към Русия. Не е задължително българското правителство да обича руското правителство. Но българското правителство не трябва да забравя, че негово задължение е да служи за доброто на народа. А именно, че благото на хората е тогава, когато правителството умело може да получи икономически ползи за страната. Русия и България имат ясна икономическа симбиоза. България е транзитна страна за нефт и газ от райони на богатите находища на природни ресурси, принадлежащи на Русия и бившите съветски републики. Русия произвежда оборудване за електрически и атомни електроцентрали при по-изгодни за България икономически условия спрямо други държави.

България е идеално място за почивка на руснаците. Големият брой руснаци, които в момента купуват имоти в Черна гора и други места на Балканите, биха могли да прехвърлят парите си в България, ако България би предоставила на руснаците временни визи на летището, както се прави в Турция или Кипър. Руските граждани биха могли да купят имоти в изоставени български села, които българите са напуснали, и да помогнат на туризма и на икономиката на страната, която в момента е в лошо състояние.

Уважаеми членове на правителството! Прилагайте прагматичния подход на Бисмарк към политиката. Ако не харесвате Бисмарк, то неговият подход е идеологически близък до комунистическите политици. В крайна сметка, много от вас са били комунисти. Не пренебрегвайте този факт, представяйки се за социалисти, демократи, и се учете от Китай. Два милиона от най-продуктивните българи, тоест 20% от населението напуснаха България, защото тя вече не произвежда почти нищо, а даже и това, което преди беше в изобилие – зеленчуци и плодове. Следователно България днес не може да бъде конкурентоспособна нито на Турция, нито на Гърция, където местните икономически субсидии позволяват продажба на зеленчуци и плодове на България на цени, по- ниски спрямо тези на българските производители. Цяла България яде гръцки и турски плодове и зеленчуци. Това е срам и позор.

Призовавам българското правителство преди всичко да бъде прагматично, опирайки се на примерите на близки до вас политици по идеология, но – В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ! И да поддържат дипломатически отношения, които ще са от полза за благоприятно икономическо сътрудничество с Русия.