Законопроектът, предвиждащ закриването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията по досиетата), вече е факт. На 8 септември Министерският съвет го обяви и публикува за обществено обсъждане, което ще продължи 30 дни.
Законът предвижда прекратяване на пълномощията на председателя и на членовете на комисията. Функциите и правомощията ѝ преминават към Държавна агенция "Архиви". Обявяването на принадлежност на български граждани към ДС и РУМНО ще се прави от председателя на ДА "Архиви" и ще може да се обжалва пред административния съд. Към председателя на държавния архив се създава помощен орган - Централна експертна комисия за обявяване на принадлежност към комунистическите служби в периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Съставът, задачите и правилата за работа на тази комисия ще се определят от председателя на държавния архив. Още: "Закриването на "черната кутия на съветския режим" е защита на олигархичния модел": Общественици с остри критики
Адвокат: Това противоречи на конституционно решение
Припомняме, че на 2 октомври в предаването ни “Студио Actualno“ изпълнителният директор на Фондация “Програма достъп до информация“ адв. Александър Кашъмов каза, че това противоречи на българската Конституция: “Наистина е тъжно, че България е единствената държава в Европейския съюз“, от Източния блок, разбира се, защото в Западния такъв проблем няма, която се опитва да затвори един достъп до документите на репресивните служби на комунизма. Искам да кажа и още нещо. Това е абсолютно невярно твърдението, че тази документация може да отиде в Държавния архив и там да се изпълняват тези функции. Това противоречи на конституционно решение на Конституционния съд още от 90-те години, има и решение на Европейския съд по правата на човека по делото Анчев срещу България, има още едно решение от 2012 г. на Конституционен съд. Тези решения на конституционно ниво и ниво Европейска конвенция за правата на човека много ясно казват, че не може изпълнителната власт да се занимава с отварянето на тези документи, защото има опасност да бъдат политически използвани“, каза адв. Кашъмов. Още: Вързан ключ: Правителството на Радев с антинаграда за достъп до информация (ВИДЕО) Припомняме, че преди 2 седмици правителството на Румен Радев получи антинаградата “Вързан ключ“ от фондацията именно заради решението за закриване на комисията по досиетата. Според него опозицията ще сезира Конституционния съд. Цялото интервю с адв. Кашъмов вижте ТУК.
Вече и агенти на ДС ще могат да отварят досиетата
Ето какво каза, цитиран от в. "Сега", журналистът и изследовател на архивите на комунистическите служби Христо Христов: "Съставът и правомощията ѝ не се определят със закон, а с поднормативен акт, което е меко несериозно. Не е дори посочено, че в състава ѝ не могат да бъдат включвани бивши сътрудници на ДС, нито на настоящите секретни служби. В действащия в момента закон за досиетата членовете на Комисията по досиетата, които взимат решенията за разкриване на принадлежност към ДС и РУ-ГЩ не могат да бъдат не само бивши сътрудници на тоталитарните комунистически служби, но и щатни и нещатни сътрудници на съвременните служби".

Снимка БГНЕС
Христо Христов припомня, че атаката срещу Комисията по досиетата за нейното закриване, предприета от кабинета Радев веднага след формирането на кабинета през месец май тази година, не беше предшествана нито от оценка на дейността на Комисията и нейната роля и функции, нито от разговор с ръководството ѝ, нито от обществен дебат за нейната необходимост.
“През 2006 г. след 16 години съпротива, българското общество получи с много трудности, с много натиск, право да знае кой е бил в ДС. И то само на ръководни постове. И то без лустрация. Цялото задкулисие не можа да преглътне това нещо“, каза той.
Още: Официално: Властта започна закриване на Комисията по досиетата
Уж запазват служителите, а ликвидират комисията
Със законопроекта се предвижда служебните правоотношения със служителите на Комисията да преминат към Държавна агенция "Архиви". "С това се постига закрила на служителите при трансформиране на администрацията, от една страна, а от друга, се запазват и използват натрупаните от тях професионален опит, компетентност и квалификация", пише в мотивите на проекта. В същото време се предвижда създаването на ликвидационна комисия, която за 3 месеца трябва да ликвидира закритата комисия, като действа като работодател на служителите.
"Разходите по ликвидацията, включително за възнагражденията и обезщетенията по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, са за сметка на средствата по утвърдения бюджет на закритата комисия", пише още в мотивите. Как ще работи ликвидационната комисия ще реши Министерският съвет. Той ще трябва да промени и Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви", за да уреди въпроси, свързани със структурата и числения състав на агенцията. С преходни и заключителни разпоредби се променят Наказателният кодекс и Законът за защита на класифицираната информация. Още: Според управляващите Комисията по досиетата била изчерпана, щели да я дигитализират