Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе с остра позиция срещу въвеждането на извънреден данък върху свръхпечалбите на банките, определяйки подобни мерки като заплаха за финансовата стабилност.
В свое официално становище (CON/2024/41), публикувано в Официалния вестник на ЕС, институцията отправя недвусмислени предупреждения към правителствата да не използват банковия сектор за запълване на бюджетни дефицити. Позицията е от ключово значение и на фона на продължаващите дебати в България за евентуално въвеждане на фискален натиск върху финансовата система, предава БГНЕС.
Основният аргумент на ЕЦБ е, че изземването на капитал лишава кредитните институции от защита при бъдещи икономически кризи. В становището се посочва, че налагането на извънреден данък отнема възможността на банките да натрупват капиталови буфери чрез задържане на печалбата. По този начин финансовата система става много по-уязвима на външни шокове, което застрашава сигурността на спестяванията на гражданите.
Европейската централна банка предупреждава, че цената на подобен данък няма да бъде платена от самите институции, а от реалната икономика. Влошаването на капиталовата позиция на банките логично ще доведе до затягане на кредитните условия. За обикновения данъкоплатец и за нефинансовите предприятия това означава по-труден достъп до финансиране, намалено предлагане на заеми и директно увеличаване на цената на кредитите.
Шефът на централната банка Кристин Лагард. Снимка: Getty images
Според финансовата институция, данъците с извънреден характер, насочени към специфични сектори, подкопават равнопоставеността и създават сериозни пазарни изкривявания. Налагането на подобни наказателни мерки създава несигурна среда, която има потенциала трайно да отблъсне чуждестранните инвеститори от съответния пазар.
Още: Икономисти: Данъкът върху "свръхпечалбите" е фискален трик, а БНБ носи вината за кредитния бум
ЕЦБ е категорична в отказа си да приеме използването на банките за „бюджетно счетоводство“. Приходите от извънредни данъци не трябва да служат за финансиране на общи фискални разходи или за маскиране на структурни проблеми в държавния бюджет.
Становището на ЕЦБ ясно показва, че разглеждането на банковите печалби като източник за бързи държавни приходи е икономически необосновано. Печалбата на финансовите институции служи като първа линия на защита за икономиката. Изземването ѝ днес в името на краткосрочни фискални цели създава реален риск утре същите тези данъкоплатци да се наложи да спасяват застрашени банки. Експертите призовават към водене на фискална политика, базирана на дългосрочна стабилност, която избягва рисковете на финансовия популизъм.
Прогресивно оглаждане на ентусиазма?
Припомняме, че преди седмица и управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев се обяви срещу въвеждането на данък "свръхпечалба" за банките. В специално изявление той призова правителството на "Прогресивна България" за по-широк анализ за предложението им да обложат допълнително през 2027 г. с еднократен данък търговските банки.
"Въпросът не е дали банковата система може да понесе допълнителния данък. Тя е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна. Въпросът е дали мярката подобрява общия икономически резултат", посочи гуверньорът.
Още: Вдигането на данъците е подигравка: Любомир Дацов обяви три министерства в антибизнес политика
Според него трябва да се направи оценка на въздействието на новия данък върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. Защото вдигането на данъци, по думите на Радев, има цена и част от тази цена, например при финансовото посредничество, може да се прехвърли на данъкоплатеца.
"За домакинството това означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятията – по-висока цена на капитала", посочи управителят на централната банка. И предупреждава, че по-ниската икономическа активност означава по-малко приходи от ДДС, корпоративни данъци, данъци върху доходите и социалноосигурителни приходи.
Позицията на шефът на БНБ пък бе определена като "политическа" от финансовия министър Гълъб Донев. Преди това зам.-министърът на финансите Людмила Петкова защити намерението на правителството да въведе 33% допълнителен данък за банки, застрахователи, търговски вериги, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити.
Още: Данъчните промени и мерките срещу скъпите горива – ще проработят ли? Говори Адриан Николов (ВИДЕО)
"В референтния период 2020-2025 г. банките са отчели 588% ръст на печалбата си. Само за 2022 и 2023 г. ръстът е 320%. Това не са нормални печалби", даде пример зам.-министър Петкова. Тя твърди, че подобна мярка е общоевропейска практика, въведена по време на енергийната криза през 2022 г. и обявена като вноска „икономическа солидарност“.
От допълнителния данък се очакват да постъпят 1.035 млрд. евро 2027 г. , става ясно от оценката на въздействието, която съпътства законопроекта, публикуван за обществено обсъждане. В него се посочва, че за свръхпечалба ще се счита всяко увеличение с повече от 20% от средната печалба, реализирана в периода 2020-2025 г., като разликата ще се облага със ставка от 33%. Облагането ще е еднократно през 2027 г.
