Анализ: Беше ли оправдан рискът от разширяването на НАТО?

4474
Анализ: Беше ли оправдан рискът от разширяването на НАТО?
Снимка: Getty images/Guliver

"Нито инч назад: Америка, Русия и излизане от безизходицата след Студената война" – това е важна и актуална книга. В нея Мери Сарот проследява трудните отношения на Русия с Европа и Съединените щати през 10-те години след падането на Берлинската стена през 1989 г. Периодът е белязан от мимолетното очарование на Русия от демокрацията и напредването на НАТО към границите на Съветския съюз. Това пише авторът и историк Джонатан Съмпшън в свой анализ за The Spectator.

Тази история е разказвана и преди, но толкова пълно и добре - за първи път. Сарот убеди германското външно министерство да отвори вратите на своите архиви, а американците да разсекретят хиляди документи, които преди това бяха недостъпни.

Когато говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков беше подтикнат да осъди толкова мащабно разкриване на поверителни дипломатически материали, стана очевидно, че Сарот е намислила нещо. Става въпрос за това как последователните руски лидери бяха надхитрени от по-хитри политици, особено от хитрия германски канцлер Хелмут Кол и американският държавен секретар Джеймс Бейкър. 

Разширяването на НАТО винаги е било противоречиво и Русия му се съпротивлява от самото начало с безсилна ярост. Влиятелни хора в Държавния департамент на САЩ винаги са вярвали, че трябва да се съобразяват с нейната податливост. Русия е голяма страна с ядрени оръжия. Тя седи на европейската маса от XVIII век. Доайените на американската дипломация Хенри Кисинджър и Джордж Кенан смятаха за връх на глупостта да я унижават в момент на нейната слабост. Те също така се тревожеха за рисковете от разширяване на американските ядрени гаранции към нестабилни страни по границите на Русия, които имат дългогодишни проблеми с мощен съсед. През 1997 г. в New York Times Кенан заклейми "най-фаталната грешка в американската политика след края на Студената война". Преценката на Сарот е по-предпазлива, но нейният естествен инстинкт е също толкова силен.

Глас от САЩ: Войната в Украйна показва, че американската армия не е готова да воюва с Китай

Осигуряването на Киев с оръжия обезпокоително изчерпа боеприпасите на Пентагона, но защитата на Тайван би била много по-скъпа, твърди а...

Въпреки руските подозрения, западен генерален план не съществува. При създадения шанс американската политика се раздвижи бавно. С около 340 000 войници в Източна Германия и желязна окупация съгласно Споразуменията на четирите сили от 1945 г., Михаил Горбачов и Борис Елцин бяха в силна позиция да се противопоставят на обединението на Германия и последващото разширяване на НАТО. По едно време изглеждаше, че Западът ще трябва да плати скъпо за съгласието си. Русия настояваше за неутралитет на Германия, което вероятно щеше да унищожи НАТО и да сложи край на ангажимента на Америка към европейската отбрана. Германският външен министър Ханс Дитрих Геншер изглеждаше готов да го признае. Бейкър и Кол не бяха, но можеха да обещаят не разширяване на НАТО." 

Американската политика стана все по-амбициозна, докато обхватът на руския крах ставаше все по-ясен. Разпадането на Варшавския договор беше последвано от разпадането на самия Съветски съюз на 15 отделни държави. Съюзниците я изоставиха и някогашната велика сила беше погълната от фалит и организирана престъпност. В крайна сметка Русия нямаше нужда да плаща. Единственото ограничение на американската политика беше страхът, че прекалено големият натиск върху Горбачов и Елцин може да доведе до тяхното отстраняване и замяна с много по-опасни твърдолинейни консерватори. Това почти стана през август 1991 г., но се случи през 2001 г., когато Путин дойде на власт. 

Към момента на оставката си Елцин се беше примирил с преминаването на съюзниците на Русия от Варшавския договор към НАТО. Той дори обмисляше да кандидатства за руско членство в Алианса, но Украйна и трите балтийски републики се превърнаха във възпиращи фактори. Украйна беше особено чувствителна тема. Дълги години те бяха едно цяло с Русия, където се намираше по-голямата част от съветския ядрен арсенал, а Черноморският флот беше базиран в кримския град Севастопол. Когато Елцин разруши Съветския съюз, извеждайки Русия от него, той дори не помисли за загубата на Украйна. Въпреки това на референдум през 1991 г. украинците с голямо мнозинство гласуваха да тръгнат по своя път.

Американският посланик в Москва Робърт Щраус веднага разбра последствията и каза: „Най-революционното събитие от 1991 г. за Русия може да не е рухването на комунизма, а загубата на това, което руснаците от всички политически течения смятат за част от собственото си политическо тяло, и в същото време близо до сърцата им – загубата Украйна. Балтийските страни в крайна сметка станаха членове, както на Европейския съюз, така и на НАТО. Но до днес нито една организация не е посмяла да приеме Украйна в редиците си". 

На почти всяка страница от изключителната книга на Мери Сарот се връщаме към един и същ въпрос: Струваше ли си разширяването на НАТО риска да предизвика негодувание и враждебност от страна на Русия? Отговор: вероятно. Според визията на Кенан-Кисинджър една непровокирана Русия би била по-мека, но вероятността за такъв сценарий е минимална. Русия е била месоядна автокрация от три века, а Източна Европа винаги е имала чувство за достойнство. През XVIII век тя нахлува в Полша и балтийските държави, брутално потушава полските въстания от XIX век, представя се за защитник на славянските региони в Югоизточна Европа през XIX и XX век. Тя постоянно се бие срещу портите на Османска Турция, завладява цяла Източна и Централна Европа през 1944-45 г. и им наложи комунистически сателитни режими почти за 50 години.

Украинската армия плени най-страшния танк на Русия (ВИДЕО)

Украинските сили са пленили боен танк Т-90М в района на Харков, където наскоро беше постигнат значителен сухопътен напредък. Това съобщ...

В края на миналата година Путин написа есе, в което се обърна към императрица Екатерина Велика относно наследените права на Русия върху Източна Европа. Подобно убеждение стана особено силно след униженията от 90-те години, но има и много по-древни и фундаментални източници. То не е изчезнало, независимо как се отнасят към Русия след 1989 г. „Великите империи не отиват грациозно в забрава“, отбелязва неизменно проницателният Щраус.

По-предпазливи от Буш и Клинтън, държавниците биха могли да отхвърлят исканията на централноевропейските държави да се присъединят към НАТО. Но великите сили не можеха да обрекат една трета от Европа на безкрайно руско господство, както вече се случи през 1943 г. в Техеран и през 1945 г. в Ялта. Но тогава Западът нямаше алтернатива, за разлика от периода след 1989 г.

Последствията от оставянето на бившите руски сателити на милостта на бившия собственик станаха много очевидни през следващите 30 години. Тези, които нямаха гаранции от НАТО, отидоха на дъното. Чечня беше завоювана, Грузия разчленена, Беларус подкупена, а демокрацията ѝ изчезна. Крим стана част от Русия, а Украйна води отчаяна борба за оцеляване.

"По дяволите", отговори Буш, когато му посочиха рисковете от разширяване на сферата на влияние на НАТО. Най-мъдрото решение! 

Превод: Ганчо Каменарски

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Какво може да доведе до мирни преговори в Украйна?

Френска група за натиск: Чрез Азербайджан ЕС сам си погубва санкциите срещу Русия

Politico: За ЕС Байдън е вежлива версия на Тръмп - резултатът е все същият

Колко милиарда е похарчила Русия за 9 месеца война и за какво точно?

Politico: ЕС започва тежка битка за конфискуване на руски активи

Как Путин си гарантира достатъчно войници за следващата мобилизация

Чешки поглед за украинската контраофанзива: Губи инерция, трябват оръжия

Световна война: Русия не отстъпва, Украйна изглежда я иска в своя защита

Украйна печели на фронта, но най-големият проблем тепърва притиска режима на Зеленски

Полша изпреварва Германия като военна суперсила №1 в Европа, но Берлин няма нищо против

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари