България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Петър Мутафчиев - един от най-големите български историци, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и получил 5 ордена за храброст.
Биографични данни
Петър Мутафчиев е роден в габровското село Боженци на 4 юли 1883 г. Баща му Стоян Мутафчиев е участник в Руско-турската война. Петър Мутафчиев завършва четвърто отделение в Габрово, след което учи в Плевен, а по-късно завършва мъжката гимназия в Русе.
18-годишен започва работа като начален учител. В продължение на 5 години преподава история в плевенските села Пелишат и Кирилово.
През 1906 г. започва да следва специалност "История и география" в Софийския университет. Негов преподавател е проф. Васил Златарски. Мутафчиев се насочва към средновековната история на България и Византия. След завършване на висшето си образование е назначен за уредник на Средновековния отдел на Народния археологически музей в София.
След като е демобилизиран от армията, той се връща на работа в Археологическия музей. Работи там до 1920 г.
Мутафчиев специализира две години византийска история и гръцка палеография в Мюнхенския университет. След това се завръща в България и започва да преподава история в Първа софийска мъжка гимназия. По-късно работи като доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет, отделно чете лекции и по история на Османската империя, по обща култура и по социална история. Паралелно с това изнася лекции по българска история във Военното училище в София.
В продължение на една година акад. Петър Мутафчиев е декан на Историко-филологическия факултет на СУ (1936-1937). През 1938 г. е назначен за завеждащ Катедрата по история на България и Катедрата по история на Източна Европа и Византия в СУ.
Петър Мутафчиев е баща на голямата българска писателка романистка и специалист по османистика Вера Мутафчиева.
Творчество и отличия
Акад. Мутафчиев ни завещава повече от 100 научни и научнопопулярни труда. Сред тях са "Селското земевладение във Византия", "Войнишки земи и войници във Византия през 13-14 век", "История на българския народ", "Владетелите на Просек", "Българи и румънци в историята на дунавските земи", "Из нашите старопланински манастири" и много други.
Акад. Петър Мутафчиев членува в няколко важни организации - Славянския институт в Прага, Полския исторически институт, Македонския научен институт, Научното дружество "Стефан Тиса" в Дебрецен, Полската академия на науките. Става дописен, а след това и действителен член на БАН.
В продължение на 16 години е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание "Бизантинише Цайтшрифт".
През 1940 година става почетен доктор на Виенския университет.
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За смелостта си на фронта получава орден "За храброст" 4-та степен и орден "За заслуга" за участието си в Балканската и Междусъюзническата война, още един орден "За храброст" - 4-та степен, 1 клас за участието си в Първата световна война. Награден е с германски "Железен кръст". Носител е и на ордена "Свети Александър" с мечове заради участието си в Първата световна война.
През 1927 на академика е присъдена от БАН първа награда за наука от фонд "Берлинов". Той умира на 2 май 1943 г. в София.
Още: Единственият българин, снабдявал руските дворяни с кожи, става най-големият дарител на София
