Анализ от Гърция: Съперничеството София – Скопие и тревогите на НАТО

Настойчивостта на България да блокира преговорите за присъединяване към Европейския съюз със Северна Македония рискува да създаде нова пукнатина в югоизточния фланг на НАТО. Две от страните-членки - Гърция и Турция, вече са дълбоко разделени. Изглежда, че сега ще възникнат колизии между още две държави заради двувековен спор на етническа основа, пише в свой анализ за „Kathimerini” Ставрос Цимас.

И България, и Северна Македония са ключови регионални членове на Алианса. България заради ролята й на надзорник над Черно море и Южна Русия, а Северна Македония като буфер срещу по-нататъшната руска експанзия в сърцето на Балканите. И двете държави усещат много силно въздействието на американско-руския конфликт за влияние.

НАТО обаче изглежда обезпокоен от съперничеството София-Скопие, смятайки го за европейски въпрос, който трябва да бъде решен от страните-членки на ЕС. Възраженията на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС не произтичат от критериите за присъединяване, като например необходимостта от укрепване на демокрацията и борба с корупцията. Вместо това те се подхранват от исторически твърдения, които подклаждат национализма и в двете страни и в даден момент скоро ще окажат влияние върху НАТО, освен ако тези различия не бъдат разрешени, смята анализаторът.

Антибългарските настроения в Северна Македония се засилват с благословията на политическото ръководство и медиите и позицията на Скопие към София става все по-агресивна. Показателен е отказът на искането на София за участие в въздушната полиция на НАТО в Северна Македония, както и оттеглянето от проекта за българската атомна електроцентрала Белене. Вместо това избра да подкрепи проекта за природен газ в северното пристанище на Гърция Александруполис.

Междувременно, България се готви за избори през пролетта, а политическата класа разчита основно на националистическите настроения, опитвайки се да оформи нов балкански дневен ред, вдъхновен от Османската империя и големите стремежи от XIX век, обвинявайки своите балкански братя в отклонение от правилния път, пише още в анализа.