Анализ: Украйна изчерпва възможностите си на бойно поле

Докато руският натиск за превземане на стратегически важния град Часов Яр, западно от Бахмут, се засилва бавно, войските на Владимир Путин направиха пробив при Очеретино. Това е важно, защото освен Часов Яр, руска цел в тази операция вероятно ще бъде град Константиновка (югозападно от Часов Яр), жизненоважна регионална крепост за украинските сили от 2014 г., както и огромната тилова база и логистичен център Покровск (на 30 километра от сегашната фронтова линия около Очеретино): Моментът за Русия в Украйна настъпи: Сега, защото танковете и БТР-ите намаляват ударно (ВИДЕО).

Както отбелязва полският анализатор Конрад Музика, "ситуацията изглежда много лоша и не се очаква да се подобри през следващите седмици", добавяйки, че "достигнахме точката, в която ситуацията на фронта е най-лошата от март 2022 г. Численото предимство на руснаците расте постоянно, както и броят на атаките.

По-дълбоките корени в проблемите

Докато украинците с право сочат намалелите доставки на боеприпаси от Запада през многото месеци на есенно-зимния период 2023-2024 година за голяма част от сегашното си затруднение, което позволяват на руската артилерия да наложи многократно превъзходство на бойното поле (от 5 до 10 пъти по различни оценки), тази криза също има много по-очевидни причини. Противно на американското виждане, Украйна изхаби голяма част от материалната си техника и ценната си човешка сила в обречената отбрана както на Бахмут, така дори и на Авдеевка, а след това упорства с недобре преценената си лятна офанзива (2023 година) в четири направления, вместо в едно, дълго след като стана ясно, че операцията ще завърши с провал.

След като не успя да мобилизира достатъчно нови сили, за да компенсира загубите, стратегията на Украйна за изтощение на противника на бойното поле, макар и скъпо струваща и на Русия, изтощи преди всичко украинската армия. Елитни единици като 47-а механизирана бригада – избрана след обучение на Запад за острие на южната офанзива – са изтощени и непълноценни, губейки бойна ефективност, тъй като се пренасочват от едно руско настъпление към друго в опит да запълнят пробивите. Запада може в течение на годините да произведе достатъчно боеприпаси, за да стабилизира фронта, но не може да произведе повече украинци.

Още по-лошо е, че все още не е ясно дали продължаващият руски натиск в Донбас е основното усилие или по-голямата офанзива може би ще е на североизток и тепърва предстои това лято. Руснаците очевидно действат да създадат нов оперативен резерв от два армейски корпуса може би с цел нова битка за втория по големина украински град Харков. Въпреки че Харков би бил голямо предизвикателство за руската армия, сама по себе си заплахата принуждава Украйна да усили отбраната на града. Ситуацията се влоши от закъснелите действия на Украйна да изгради укрепления, еквивалентни на гъстата и смъртоносна руска защитна линия "Суровикин" в Запорожието: Най-важната цел в плана на Русия за Харков и Суми: Украински о.з. полковник коментира

Най-добрият сценарий, предложен на Украйна от симпатизиращи анализатори, който гласи "ограничете и сдържайте напредъка на Русия, като същевременно трупате нови сили за офанзива догодина (2025)", вече изглежда не особено вероятен. Украйна силно се нуждае от хора и оръжия, които може да разположи на фронта точно сега.

Докато пълният колапс на Украйна още не изглежда неизбежен, възможностите за избор на Киев се стесняват всеки ден: връщането на контролираната от Русия територия не е реално, докато защитата на това, което Украйна още държи, е все по-важно. Ако изтощените сили на Украйна не успеят скоро да спрат руската офанзива, призивите за пряка западна намеса ще стават още по-силни.

Автор: Арис Русинос, бивш военен репотер, за UnHerd

Превод: Ганчо Каменарски