Архангел "Сатана". Защо чудодейното оръжие на Путин не работи?

Невидимият град Китеж. Konstantin Gorbatov / Public Domain

Не, не става дума за архангели, а за стратегически ядрени оръжия и средствата за тяхното доставяне – всички тези "Авангарди", "Буревестници", "Посейдони" и други същности, за познаването на които в Русия дават 15 години за шпионаж, пише "Новая газета. Европа".

Пред Федералното събрание (горната камара на руския парламент) на 1 март 2018 г. руският президент Владимир Путин обяви всички тези същности и дори показа филмчета, в които те летят. По някаква причина той упорито нарече тези анимации "видеа". Той заяви, че посланието му има "граничен характер" и представлява "повратна точка в Русия", която "определя съдбата на страната ни за десетилетия напред".

Сега, по време на войната в Украйна, тези анимации изглеждат особено съдбовни, защото Путин явно е вярвал в това, което казва.

На Путин му беше скучно, когато говореше за здравеопазване и модернизация, това беше дежурен номер. Но когато заговори за "най-новите системи руско стратегическо оръжие, които създаваме в отговор на едностранното оттегляне на Съединените щати от Договора за противоракетна отбрана", очите му започнаха да блестят. Това беше речта на „спасителя на Русия“, който ще дойде с армията на "Авангардите" в облаците.

Основните принципи на тази реч все още са в основата на цялата стратегия на Путин за сдържане на Запада. Президентът на Руската федерация заплашва Запада с ядрено оръжие, ако се намеси във войната му в Украйна, и изразява готовност да умре в ядрен огън: "Ние, като жертва на агресия, ние като мъченици ще отидем в рая, а те просто ще умрат, затова дори няма да успеят да се разкаят“.

Тази доктрина може да се нарече Доктрина на Атомното православие или Доктрина на архангел "Сатана".

С какво Путин заплаши света?

Путин представи на слушателите на посланието си следните системи.

1. Ракета "Сармат", която ще замени "Воевода".

"Сармат", каза Путин, ще бъде оборудван с хиперзвукови ядрени боеприпаси. Той е способен да атакува цели през Северния и Южния полюс. При тегло 200 тона той има кратък активен участък от полета, което затруднява прехващането му със системи за ПВО. "Сармат" е много страшно оръжие, поради неговите характеристики никакви, дори перспективни, системи за противоракетна отбрана не могат да му попречат“, заяви Путин.

Путин показа и "видео" от полета на "Сармат", нарисувано на компютър.

2. Путин също обяви създаването на крилата ракета с "малка по размер свръхмощна атомна енергийна установка".

Той заяви, че тя вече съществува. "В края на 2017 г. на Централния полигон на Руската федерация бе извършен успешен пуск на най-новата руска крилата ракета с ядрена енергийна установка. По време на полета енергийната установка достигна зададената мощност, осигуряваща необходимото ниво на тяга“.

Впоследствие тази ракета е наречена "Буревестник".

От 2017 г. Русия, оказва се ако вярваме на руския президент, разполага с абсолютно фантастично оръжие. "Както в романите на Лем, имаме ракета, която лети с ядрен реактор“, заяви Путин.

По думите на Путин, това е "нисколетяща, невидима крилата ракета, носеща ядрена бойна глава, с практически неограничен обсег, непредсказуема траектория на полета и способност да заобикаля границите за прехващане, и се явява неуязвима за всички съществуващи и перспективни системи, както за ПРО, така и за ПВО“.

Путин отново поиска да покаже видео, и то пак анимация. "Никой в ​​света все още няма подобно нещо", каза той.

3. "Посейдон".

Освен ракета с ядрен реактор – съобщи Путин – Русия е създала подводни ядрени дронове, които сами безшумно пресичат океана, приближават се до бреговете на Калифорния или Вашингтон и там експлодират, опустошавайки брега или предизвиквайки цунами.

"В Русия са разработени безпилотни подводни апарати, способни да се движат на голяма дълбочина и на междуконтинентални диапазони със скорост, кратно превишаваща скоростта на подводниците, най-модерните торпеда и всички видове, дори най-бързите надводни кораби. Това просто е фантастика. Те имат ниска степен на шум, висока маневреност и са практически неуязвими за врага. Средства, които могат да им се противопоставят, просто не съществуват днес в света“, каза Путин.

По думите му, тези дронове могат да поразяват всичко – крайбрежие, морета, самолетоносачи – с ядрени заряди, разбира се.

Путин заяви, че "през декември 2017 г. беше напълно завършен многогодишен цикъл на изпитания на иновативна атомна енергийна установка за оборудване на този автономен необитаем апарат“. И отново Путин поиска да покаже видео, и отново това беше анимация. Руският президент обяви конкурс за име на тази система и по някаква причина я нарекоха "Посейдон".

4. Освен това Путин обяви създаването на уникално средство за доставяне на ядрено оръжие, а именно "планиращ крилат блок, чиито изпитания също са успешно завършени". Този блок по-късно беше наречен "Авангард", а Путин неведнъж говори за неговите магически свойства.

"Тази система се отличава от съществуващите типове бойно оборудване със способността си да лети в плътните слоеве на атмосферата на междуконтинентални диапазони с хиперзвукова скорост, превишаваща числото на Мах повече от 20 пъти. При движение към целта планиращият крилат блок извършва дълбоко маневриране, както странично (при това на няколко хиляди километра), така и във височина. Това го прави абсолютно неуязвим за всякакви средства за ПВО и ПРО. Той върви към целта като метеорит, като горящо кълбо, като огнено кълбо. Температурата на повърхността на изделието достига 1600-2000 градуса по Целзий, докато крилатият блок се контролира надеждно“, обясни Путин.

Руският президент отново подкани: "Видео, моля", и отново беше показана анимация.

Путин директно заяви, че цялото това ужасяващо оръжие на Страшния съд е създадено, за да може другите най-накрая да се съобразяват с Русия.

"Защо направихме всичко това? Защо казахме това? Както виждате, ние не скрихме плановете си, а говорихме за тях открито и за да подканим на първо място нашите партньори към преговори... Не, никой по същество не искаше да разговаря с нас, никой не ни слушаше. Чуйте сега."

Тоест по-рано другите не са се съобразявали с Русия. А сега трябва да се съобразяват.

Има ли архангели?

Съществуват ли всички тези оръжия и ако да, в колко екземпляра и колко реално опасни са те? Ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

"Новая газета. Европа" вече е разглеждала много други чудодейни оръжия на Путин, показвани на паради и силно отразявани в медиите. Това са и танковете "Армата", и вълшебните хеликоптерни ракети "Хермес", тествани в Сирия, и невероятната радиоелектронна борба, която трябва да прехваща управлението на дронове и да прекъсва комуникациите на врага.

Тогава изданието започва своя анализ на това чудодейно оръжие с много прост аргумент: това оръжие не се е доказало по никакъв начин във войната в Украйна. Няма "Армата", няма "Хермес", но има руска радиоелектронна борба, която обаче не действа точно както е заявено.

Става дума за оръжия, които никой не е виждал. Чиито характеристики са секретни. И които по дефиниция няма да бъдат използвани на бойното поле до последния момент.

Как да разберем кое е блъф и кое – не? Разбира се, можем просто да кажем, че всичко това е блъф и анимации. Може просто да се предположи, въз основа на общи съображения и здрав разум, че в Арктика не растат портокали. Че в държава с дворцова икономика от бронзовата епоха, където всички сектори на икономиката са превърнати в доходни хранилки, където частната инициатива е смазана, откъдето всички учени са избягали, а тези, които не са избягали, са вкарани в затвора например заради кореспондиране с австрийските си колеги – не могат да бъдат създадени нови оръжейни системи.

Смешно е да се мисли, че в страна, в която не могат да направят iPhone, ще направят хиперболоида на инженер Гарин (фантастичен роман на Алексей Толстой – б.р.).

Смешно е да се мисли, че ако ни лъжат за оръжия, които лесно може да се пипнат с ръце и чието действие лесно може да се види в битка – от сравнително прости лазерни мерници и устройства за нощно виждане до същата "Армата", – то там, където става дума за свръхсекретни образци, които никой не е виждал – там Русия е надминала и САЩ, и Израел, и Китай.

Затова може просто да се каже, че в религията, която Путин създава, ракетите "Авангард" и "Буревестник" играят ролята на архангелите Гавриил и Михаил. И че всъщност единственото, което Путин успя да направи, е да създаде тази религия.

Старият добър атом

За да се оценят думите на Путин за уникалността на всички тези "нямащи аналози" оръжия, трябва преди всичко накратко да си припомним с какво разполага Русия.

Русия е ядрена държава и в пълно съответствие с договора СТАРТ-3 има на въоръжение 1420 ядрени и термоядрени бойни глави. Съединените щати имат малко по-малко разгърнати бойни глави – 1365. Русия и САЩ имат приблизително еднакъв брой бойни глави и заедно съставляват повече от 90% от всички ядрени бойни глави в света.

Освен бойните глави, важни са и средствата за тяхната доставка. Това е така наречената ядрена триада – стратегически бомбардировачи, подводници и междуконтинентални балистични ракети (МБР).

Исторически стратегическите бомбардировачи са първите: те съществуваха дори преди ядрените ракетни подводници и междуконтиненталните балистични ракети. В съвременния свят те са най-остарялата част от ядрената триада. Казано по-просто, при сегашното ниво на развитие на спътниците и други технологии просто не може тези самолети да се използват по предназначение. Към 1 май 2017 г. Русия разполага с 60 стратегически бомбардировача Ту-95МС и 16 Ту-160.

Вторият компонент на ядрената триада са подводниците. В СССР "Севмаш" в Северодвинск произвеждаше по 5-7 подводници годишно. Те бяха сглобявани в гигантски елинги с височина 70 метра. СССР направи и нещо, което никой не направи поради изключително високата цена: подводница с титанов корпус.

На практика това беше конвейер за подводници. Когато той спря, тези подводници останаха недовършени и заводът беше изправен пред нерешима задача. Нямаше пари нито за довършване на тези подводници, нито за разглобяването им. Елингите трябваше да се отопляват. Само разходът за отопление на тези съоръжения беше тежко бреме за цялата останала продукция на завода и я правеше неконкурентоспособна, а когато заводът се опита да произвежда гражданска продукция, се оказа, че не може да работи нормално на пазара. През 2005 г. "Севмаш" сключи договор с норвежците за изграждането на три полупотопяеми платформи, пропусна всички срокове, построи само две и не получи повече поръчки.

Към 1 март 2017 г. в Русия на бойно дежурство са 10 атомни подводници със 160 носителя. Това са подводниците от проектите "Делфин", "Калмар" и "Борей".

Още в СССР сред военните специалисти се чуваха гласове, че съветските подводници са нещо с ограничена полезност. Факт е, че поради географските особености бреговата линия на Русия, граничеща с Атлантическия океан, не е много голяма. Тихият океан е друго нещо. Там за руските подводници има оперативно пространство. Но да излязат в Атлантическия океан и съответно да атакуват Европа или Източното крайбрежие на САЩ, съветските лодки можеха на много малък брой места. Тези места са добре известни на Съединените щати, съветските подводници бяха шумни, а американците поставиха сензори по пътя.

И накрая, третият и основен компонент на ядрената триада са балистичните ракети. Към 1 октомври 2016 г. Русия разполага с 300 ракетни комплекса, способни да носят над 1000 ядрени бойни глави.

Може да се каже, че целият скептицизъм, който изразихме относно стратегическите бомбардировачи и дори (отчасти) за подводниците, не важи, когато става дума за междуконтинентални балистични ракети. Това наистина е оръжие на Страшния съд.

Да вземем за пример ракетата Р-36М, известна още като "Воевода", или според класификацията на НАТО – SS-18 "Сатана". Ракетата е разработена в конструкторското бюро "Южное" в Днепропетровск и е пусната на въоръжение още през 1975 г., преди почти 50 години.

Ракетата има две степени и се изстрелва от шахта. Именно началото на разработката на "Сатана" и перспективата за насищане на космическото пространство с ядрени ракети, които във всеки един момент могат да ударят всяка точка в пространството, води до подписването на договора СТАРТ-2, който забранява междуконтинентални балистични ракети да летят в Космоса.

Гражданската версия на "Сатана", ракетата "Днепър", е ракета-носител от среден клас, способна да изведе полезен товар до 4,5 тона в ниска околоземна орбита.

"Сатана" в оригиналния си вариант извършва суборбитален полет. Тя носи 10 разделящи се бойни глави и 40 топлинни капана, които се изстрелват заедно с бойните глави и първоначално са неразличими от тях.

Бойните глави навлизат в атмосферата и се ускоряват до свръхзвукови скорости над 20 Мах, точно както всеки обект, падащ на Земята от Космоса. Твърди се, че няма никакви шансове за прехващане на бойните глави от системата за противоракетна отбрана на противника.

Разбира се, има въпрос за техническото състояние на това оръжие. На думи всичко е перфектно: ядреният арсенал се инспектира редовно, ракетите се поставят на дежурство, зареждат се с токсично и разяждащо гориво – диметилхидразин, след това горивото се източва, ракетите се изстрелват редовно. Гигантският архив от данни за корупция в руското военно министерство, предаден наскоро от Владимир Осечкин от Gulagu.net като част от задкулисната борба на силовите структури, показва, че това не е така. "Някои от тези ракети няма да излетят, а други ще се взривят в шахтите", твърди Осечкин.

Но и това не е важно. Както показва опитът от войната в Украйна, до една пета от бронираните машини също не пътуват в руските колони, повреждат се, стоят близо до пътя. Но останалите са толкова много, че причиняват чудовищни ​​щети. Дори една излетяла междуконтинентална балистична ракета с 10 бойни глави означава неприемливи щети за САЩ. А при ядрена война определено ще излети повече от една.

И така, Русия има ядрени оръжия и техните носители. Тези оръжия са достатъчни, за да нанесат неприемливи щети на Съединените щати. Това оръжие не е измислено от Путин. То му е останало от СССР. Подобно на героя от научно-фантастичен роман, който намира гробище на изчезнала цивилизация и изравя някаква ръждясала Звезда на смъртта, Путин размахва тояга, която не е създал.

Сега нека видим какво е направил Путин в допълнение към тези съществуващи оръжия.

"Никой не ни чуваше", оплака се Путин пред Федералното събрание през 2018 г. Към 1 юли 2016 г. Путин имаше 300 ракети с 1000 ядрени бойни глави и никой не го чуваше.

Това ли е построил, за да го слушат?

Ту-160 "Бял лебед"

На 12 януари 2022 г., малко повече от месец преди войната в Украйна, руските държавни медии съобщават за най-голямото постижение. А именно: Стратегическият ракетоносец Ту-160М извършва първия си полет от летището на Казанския авиационен завод – филиал на "Туполев" (част от корпорация "Ростех"). Програмата за възпроизвеждане на самолети Ту-160 в модернизираната форма Ту-160М стартира с решение на руския президент Владимир Путин, пише "Известия".

Какво представлява Ту-160М "Бял лебед", чийто полет предизвиква такъв възторг? Ту-160 е стратегически бомбардировач с крило с променлива стреловидност, разработен през 70-те години на XX век. Той има редица уникални конструктивни характеристики: това е най-тежкият бомбардировач в света и се води за най-бързия. По време на полета, поради особеностите на съветския подход към поддържащата система, в пилотската кабина се поддържа същото налягане, както на височина 5000 метра, тоест необходимо е постоянно да се лети с кислородна маска, а ревът му е такъв, че превишава болковия праг с 45 децибела. Този музеен експонат за първи път се вдига във въздуха на 18 декември 1981 г., тоест преди 40 години.

СССР планира да произведе около 100 Ту-160, но прави 20. По време на разпадането на СССР почти всички те са в Украйна, някои са върнати като отплащане за газ, останалите са съкратени. В Казан недовършени Ту-160 стояли в цеховете, точно както недовършените подводници стояли в Северодвинск.

Триумфалният доклад на "Известия" за първия полет на новия Ту-160М гласи: "Като част от изпълнението на програмата по държавния договор между Министерството на промишлеността и търговията и компанията "Туполев", в кратки срокове напълно е цифровизирана проектната документация за Ту-160М". "Принципната важност на днешното събитие е, че новата машина е напълно построена от нулата", заяви Юрий Слюсар, генерален директор на обединената авиостроителна корпорация.

Е, виждате ли, страхотно е. Чертежите от 70-те години, които били на хартия, били дигитализирани. Това е изключително постижение. Известният авиационен експерт Вадим Лукашевич казва, че това не е било лесна задача и че всички конструкторски бюра на страната са били въвлечени в този непосилен труд.

Вадим Лукашевич не се съмнява, че Ту-160М, който се е издигнал във въздуха, наистина е модернизиран. Има нови двигатели и нова авионика. Но това, в което се съмнява Лукашевич, е, че самолетът е сглобен от нулата. "Според репортажите от Казан се вижда, че от 90-те години на миналия век два или три "Ту" стоят в цеха за окончателно сглобяване. Те са сглобявани преди това. Но това не е единственият цех. И със сигурност по другите цехове е имало много неща", казва Лукашевич.

Това е вторият ключов въпрос - наистина ли самолетът е построен от нулата? За да се направи това, е необходимо да се възстановят веригите на сътрудничество, които отдавна са се разпаднали, и да се отворят фабрики, които отдавна са фалирали. Необходими са работници и инженери, които отдавна са се пенсионирани или починали. Необходим е двигател НК-32, който СНТК "Кузнецов" спира да произвежда през 1993 г. От 2013 г. той се опитва да възобнови производството им. Към 2018 г. той трябваше да произведе четири двигателя. Според съобщения в медиите те са завършени едва през август 2020 г. Военният експерт Павел Лузин е скептичен към тези съобщения и заявява, че "Самарският научно-технически комплекс "Кузнецов" загуби способността да произвежда двигатели".

Освен това експлоатацията на Ту-160М изисква огромни разходи. Обикновено пишат, че един час полет на Ту-160 изисква 64 човекочаса подготовка, но Павел Лузин казва, че реалната цифра е 250 човекочаса. "Когато през декември 2018 г. два Ту-160 летяха във Венецуела, те бяха придружени от Ан-24 с резервни части и Ил-62 с ремонтен екип", спомня си Лузин.

Стойността на използването на Ту-160 е такава, че никога не е бил забелязван във войната с Украйна, въпреки че други стратегически бомбардировачи, Ту22М и Ту-95, непрекъснато бомбардират Украйна с много скъпи и много стари крилати ракети Х-22 и Х-101, предназначени, наред с други неща, за оборудване с ядрени бойни глави.

Всичко това обаче е дреболия в сравнение с най-важния въпрос. "Белият лебед" е разработван през 70-те години на миналия век като руски отговор на американския стратегически бомбардировач B-1. Тактиката за използване на двата самолета през 70-те и 80-те години е една и съща.

Ту-160 излита с право крило, което има висок коефициент на подемна сила. Но при високи скорости правото крило бързо увеличава съпротивлението. Затова при висока скорост той превключва на стреловидно крило.

Той лети на обичайна височина и крейсерска скорост, спестявайки гориво, до линията, отвъд която започва да действа противовъздушната отбрана на противника. Там рязко снижава до 100 метра и увеличава скоростта (почти до скоростта на звука, но без да я преминава). Друг вариант е да не се спуска толкова ниско, а да премине на свръхзвук.

През 70-те години на миналия век самолетите с висока скорост и ниска височина са невидими за радарите и имат малка уязвимост. Ту-160 навлиза дълбоко във вражеската територия, изстрелва ракета по целта - в случая с Ту-160 това е Х-55 с обсег 2500 км - и се връща.

Защо Ту-160 се нарича "Бял лебед"? Защото всичко, дори отгоре, е боядисано с бяла боя. Защо? Защото бялото най-добре отразява светлината на ядрен удар, включително падащ отгоре.

Проблемът е, че цялата тази концепция е остаряла. Всичко това вече го няма и да го използваш в театъра на военните действия е безумие. Първо, остаряла е самата концепция за променлива геометрия на крилото: с появата на нова електроника тя е заменена от "летящо крило", направено с помощта на стелт технология и принципа fly by wire (технология за електронно дистанционно управление). Самолетите станаха супер маневрени, а стабилността им се поддържа от електроника, с която нито един пилотски рефлекс не може да се справи.

Второ, с развитието на спътниците и ПВО изчезва всяка надежда гигантски самолет, светещ на всички радарни екрани, да се промъкне незабелязано на вражеска територия.

Сега дори американският B-1 не се използва както преди. Той не пресича линията на ПВО. Той лети до нея, пуска standoff missile (т.е. крилата ракета, която удря целта така, че носителят да не може да бъде достигнат), и лети обратно. За B-1 това са Long Range Anti-Ship Missile (LRASM) и AGM-183A "Arrow“ hypersonic missiles. Впрочем така Русия използва своите Ту-22М и Ту-95 в Украйна.

Освен това, ако ситуацията позволява (да се чете "врагът няма сериозни системи за противовъздушна отбрана"), тогава стратегическите бомбардировачи просто пускат най-обикновени бомби, поддържайки сухопътните войски. Именно така е използван B-52 по време на операцията Enduring Freedom през 2001 г. в Афганистан. "Ако бях на мястото на войниците на земята, не бих искал доблестните руски соколи на Ту-160 да направят това в моя подкрепа", саркастично отбелязва полският пилот Марек Чишевски.

Да, B-1 продължава да е на въоръжение в американската армия. И не само той, но и по-старият стратегически бомбардировач Boeing B-52 Stratofortress, споменат по-горе, който полетя за първи път още през 1952 г. Но още през 1997 г., американците приемат на въоръжение следващото поколение стратегически бомбардировачи, а именно летящото крило B-2. Това е дозвуков самолет, който се фокусира върху технологията стелт, а не върху свръхзвук и променлива геометрия на крилото.

Колкото до В-1, чийто съветски аналог е Ту-160, са произведени 100 броя. Производството е спряно през 80-те години на миналия век, а B-1 за последно е споменат в новините през юни 2019 г., когато Popular Mechanics съобщава, че от останалите на въоръжение в САЩ 62 почетни пенсионери летят само 10.

Не само, че дядото B-1 вече не се използва като носител на ядрени заряди, но са премахнати и пилоните, на които той може да ги носи.

Китайският Xian H-20, който трябва да влезе в експлоатация през 2025 г., използва стелт технология. Американският Northrop Grumman B-21 Raider, който трябва да застъпи на въоръжение през 2026-2027 г., използва стелт технология. И дори руският ПАК ДА (Перспективен авиационен комплекс за далечна авиация), който трябва да замени остарелия Ту-160, използва стелт технология.

Много е съмнително, че дори тези нови бомбардировачи могат да стигнат някъде. Дмитрий Рогозин, човек, който едва ли можеше да бъде заподозрян в подценяване на руския военнопромишлен комплекс, още през 2012 г. заяви, че ПАК ДА никога никъде няма да долети. Защото при модерните сателити и ПРО използването на всички тези стратегически бомбардировачи за незабележимо доставяне на ядрен заряд е като да се опитваш да отвориш банков сейф незабелязано пред 10 телевизионни камери.

***

Може би се чувствате измамени – "Новая газета. Европа" обеща да говори за новите стратегически оръжия, с които Путин заплашва света, но вместо това обяснява за някакъв стар летящ сандък.

Отговор: Не, изданието ви е измамило. А руската пропаганда. Нека напомним още веднъж: музейният цифровизиран стратегически сандък излетя на 12 януари 2022 г. – 42 дни преди инвазията в Украйна. Руските медии отделиха много време на това събитие. Държавните телевизионни канали публикуваха победни репортажи.

Цялата стратегия на Путин за ядрено сдържане на свободния свят се заключаваше в това да го заплаши с най-новите, нямащи аналог ядрени оръжия, които ще превърнат САЩ и Европа в радиоактивна пепел, преди дори да успеят да си поемат дъх. В тези условия би било логично в навечерието на войната да провеждат изпитания на "Посейдон" или "Авангард", или "Буревестник". Вместо това ни показват сандък.

Какво следва от това?

Че няма нищо друго освен сандък.

Както вече казахме, американският пенсионер B-1, въпреки възрастта си, е многократно модернизиран. Въпрос: можем ли да си представим Белият дом триумфално да каже, че, знаете ли, дигитализирали сме стареца и сме му поставили нова изкуствена челюст под формата на Fully Integrated Data Link? Или че СССР през 80-те години помпозно показа по телевизията приемането от военните на поредния Ту-160?

Но какво се случва с останалото супероръжие на Путин, с което той ще "накара целия свят да го слуша"? Ако Т-160 не помогне, тогава може би Руската федерация поне ще вдигне ядрено цунами край бреговете на САЩ, както обеща пропагандата? Или ще създаде ракета, способна да обиколи Южния и Северния полюс? Втората част на този обзор ще разгледа въпроса.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Бойният лазер "Пересвет" на Путин - ключът към войната на Страшния съд