Украинските удари с дронове срещу руската петролна инфраструктура се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за енергийния сектор на Русия. Атаките не само нарушават работата на рафинериите и ограничават износа на горива, но и създават допълнителен натиск върху вътрешния пазар, държавните финанси и международните доставки на дизел. Според Международната агенция по енергетика (IEA) кампанията срещу руските нефтопреработвателни заводи се е засилила значително през последните 18-19 месеца.
През първите осем месеца на 2026 г. руска рафинерия е била поразявана средно веднъж на три дни, а към края на август само пет от големите преработвателни предприятия в страната не са били атакувани с украински дронове.
Мащабът на ударите показва и развитието на украинските способности за операции на голямо разстояние. През юли беше атакувана рафинерията на „Газпром нефт“ в Омск - най-голямата в Русия, разположена на около 2500 километра от украинската граница.
Още: Втора атака срещу Рязанската рафинерия: Пламъци и кълба дим (ВИДЕО)
Все по-често цел на атаките стават не само резервоари и основни производствени съоръжения, но и сложни технологични инсталации, чието възстановяване е значително по-трудно. Разходите за спешни ремонти на взривените инсталации за първична преработка, например АVТ-6 в Кстово или CDU-6 в Сизран, отдавна надхвърлиха 4,5 милиарда долара.
Намаляващ капацитет и все по-скъпи ремонти
По данни на IEA - преработката на суров петрол в Русия е спаднала до около 3,8 млн. барела дневно през юни 2026 г. Това е най-ниското равнище от повече от 20 години и приблизително 30% под нивото година по-рано. Производството на бензин е намаляло с около 20% спрямо 2025 г., а това на дизел - с близо 30 на сто, според оценките на агенцията към онзи момент.
Една от причините за продължителното ограничаване на производството е характерът на нанесените щети. Докато по-леките повреди по основни инсталации могат да бъдат отстранени за една-две седмици, сериозните поражения по вторичните преработвателни съоръжения могат да наложат ремонти, продължаващи средно шест до осем месеца.
Още: На Зеленски не му пука от Тръмп: Удар и пожар в още една руска рафинерия - чака се потвърждение?
Тези инсталации са важни за увеличаването на добива на бензин, дизел и други горива от суровия петрол, както и за подобряването на тяхното качество. При разрушаването им - възстановяването често изисква специализирано оборудване, индивидуално проектиране и доставки, които не могат да бъдат осигурени незабавно.
Допълнителна пречка са западните санкции, които ограничават достъпа на руската индустрия до определени технологии и доставчици. Москва е принудена да разчита в по-голяма степен на алтернативни канали за снабдяване, включително чрез азиатски посредници, което увеличава разходите и удължава сроковете за ремонт.
Снимка: Getty Images
Още: Подлостта на Тръмп: Не си удряйте само рафинериите, но Украйна има едва една
IEA прогнозира през септември, че средната преработка на суров петрол в Русия ще остане около 4 млн. барела дневно през остатъка от 2026 г. и през 2027 г. Атаките, повтарящите се повреди и несигурността около възстановяването на съоръженията ограничават възможностите за бързо връщане към предишните производствени нива.
Горивната криза принуди Москва да ограничава износа, сделката Тръмп-Путин промени играта
Последиците вече са осезаеми и за руските потребители. В опит да запази достатъчно горива за вътрешния пазар, правителството въведе ограничения върху износа на бензин и дизел, след като атаките и сезонното увеличение на търсенето задълбочиха недостига. Ограниченията за дизела обаче бяха вдигнати след подписаната спорна сделка между диктатора Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп, според която Русия ще изнася за световния и американския пазар. Първи танкер вече тръгна от Руската федерация към Ню Йорк.
Преди това, в края на юли, руските власти бяха удължили забраната за износ на бензин и дизелово гориво до 31 януари 2027 г., като предвидиха изключения за определени доставки, включително за рафинерии и междуправителствени споразумения. Страната беше ограничила и износа на авиационно гориво.
Още: Украйна трябва да превърне руските рафинерии в руини: Естония иска спешна среща на ЕС
Въпреки тези мерки през лятото бе съобщено за недостиг на горива в редица региони, ограничения в продажбите и продължително чакане по бензиностанциите. За да компенсира недостига, Русия започна да внася бензин по железопътен и морски път, включително от Беларус, Казахстан, Мароко, Южна Корея, Индия и Турция.
Друг признак за затрудненията в сектора е временното облекчаване на стандартите за качество на автомобилните горива. Руското Министерство на енергетиката разреши производството, вноса и продажбата на бензин от класовете Евро-2, Евро-3 и Евро-4 до 1 юли 2027 г. Мярката беше представена като временна антикризисна стъпка за гарантиране на снабдяването. Тези горива обаче съдържат повече сяра и други вредни примеси в сравнение със съвременните стандарти. Употребата им може да увеличи вредните емисии и да създаде проблеми за двигателите и системите за пречистване на газовете при модерните автомобили.
Ценовият натиск също се засилва. Според руската статистическа служба средната цена на бензина се е повишила с близо 19% от началото на годината до края на юли. В същото време поскъпването на горивата увеличава разходите за транспорт и логистика, което създава предпоставки за допълнителен натиск върху цените на стоките.
Още: Украйна за трети път удари най-голямото руско петролно хранилище в Европа
Икономическите последици надхвърлят енергийния сектор
Ударите по рафинериите в Русия се отразяват не само върху производството на горива, но и върху по-широката икономическа активност. Повредите по промишлени и складови съоръжения, прекъсванията на логистични операции и нарастващите разходи за застраховане и ремонт създават допълнителни затруднения за бизнеса.
В началото на октомври руският диктатор Владимир Путин заяви, че украинските удари по енергийната инфраструктура са причинили загуби, равняващи се на около 1% от БВП на страната. При прогнозен номинален БВП от 232 трилиона рубли за 2026 г. това би означавало приблизително 2,3 трилиона рубли.
Путин не посочи конкретния период и методологията, използвани за изчисляването на тази оценка. Междувременно руското Министерство на финансите повиши прогнозата си за бюджетния дефицит през 2026 г. до 7,3 трилиона рубли, или 3,2% от БВП, на фона на забавения икономически растеж и нарастващите разходи.
Допълнителни щети бяха отчетени и извън енергетиката. През октомври бяха атакувани центрове за данни на руската технологична компания „Яндекс“, което доведе до прекъсвания и затруднения в работата на облачни услуги. Затихнаха и руските тролове в социалните мрежи. Последиците засегнаха различни системи и компании, зависещи от цифровата инфраструктура, включително в областта на банковите услуги, транспорта и търговията.
Още: "За да победите, не трябва да купувате руски петрол“: Тръмп в пълния му лъжлив блясък (ВИДЕО)
Тези случаи показват колко силно съвременната икономика зависи от непрекъснатата работа на взаимосвързани инфраструктурни системи. Когато ключови съоръжения бъдат извадени от експлоатация, последиците могат да се разпространят далеч извън непосредствено засегнатия обект.
Снимка: Telegram, Володимир Зеленски
Световният пазар на дизел е под двоен натиск
Намаляването на руските доставки се случва в момент, когато международният пазар на дизел вече е подложен на сериозен натиск заради конфликта в Близкия изток. Нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток и атаките срещу танкери и енергийна инфраструктура ограничават износа на горива от региона.
Още: Старт на деня: Атака срещу рафинерия в Коми и стълбове дим, гори петролна база в Белгород (ВИДЕО)
По данни на Kpler - руският износ на дизел е спаднал до 141 000 барела дневно през септември спрямо 608 000 барела дневно през същия месец на предходната година. Това представлява намаление с над 75%. Дори сделката на Путин с Тръмп, която предвижда Руската федерация да изнесе незабавно 300 000 тона дизел, или 2,25 милиона барела, последвани от 500 000 тона през ноември и 1 милион тона „веднага след това“ (по думи на Тръмп), не се очаква да промени драстично световните цени, нито да увеличи значително количествата на международните пазари.
Същевременно износът на дизел и газьол по море в световен мащаб е намалял средно с около 10% през първите осем месеца на 2026 г. спрямо година по-рано. Според оценките на Kpler загубените количества от Русия и Близкия изток са довели до спад на световния износ на дизел с около 1 млн. барела дневно.
Увеличените доставки от САЩ и възстановяването на част от азиатския износ компенсират само частично недостига. В същото време рафинериите в развитите икономики работят при високо натоварване и разполагат с ограничени възможности да увеличат допълнително производството.
Още: Украинските дронове нацелиха най-голямата петролна рафинерия в Русия (ВИДЕО)
Международната агенция по енергетика предупреждава, че ограниченията в предлагането на дизел вероятно ще се запазят и през 2027 г., ако преработката в Русия и Близкия изток не се възстанови или търсенето не отслабне значително.
Несигурно примирие и ограничени възможности за бързо възстановяване
На фона на растящите цени на горивата президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за ограничаване на ударите срещу руската енергийна инфраструктура. Вашингтон има интерес към стабилизирането на доставките, включително заради натиска върху американските потребители и земеделски производители преди междинните избори през ноември. Тръмп опитва да замаже положението, след като войната му срещу Иран затвори ефективно Ормузкия проток, и натиска жертвата Украйна да прави отстъпки спрямо агресора Русия.
На 11 октомври Тръмп обяви енергийно примирие между Русия и Украйна. Киев заяви готовност да спре атаките срещу руските рафинерии, ако Москва прекрати ударите по украинската енергийна инфраструктура. Примирието обаче не доведе до трайно прекратяване на атаките, а украинската страна заяви, че Русия не е спазила договореността.
Още: Волгоградската рафинерия е аут заради украинските дронове
Украйна все по-често използва няколко последователни вълни от дронове срещу отделни руски рафинерии, с цел да преодолее защитните мрежи и други предимно пасивни средства за противодействие на безпилотни апарати. Въпреки руските мерки за противовъздушна отбрана украинските дронове многократно поразяват рафинерии, включително обекти дълбоко във вътрешността на страната.
За Москва възстановяването на производството остава сложно заради мащаба на щетите, продължаващите атаки и затруднения достъп до оборудване.
