"Байер" купи "Монсанто", но какво спечели?

Упоритостта даде плодове – тя е печеливш ход както за акционерите на американския агрохимически концерн „Монсанто”, така и за стратезите около председателя на борда на директорите на „Байер” Вернер Бауман.Той осъществява най-голямата покупка, правена някога от германски концерн в чужбина. С това „Байер” придобива нов облик. Концернът ще стане по-независим от фармацевтичния бизнес, а и навлиза в сектора на агрохимията, при това - в много изгоден момент, защото цените там сега са много ниски. Германският концерн се надява на бъдещо повишение на цените и очаква предимства от сливането. Например тогава, когато настъпи следващата вълна на консолидация, която неминуемо ще последва във фармацевтичния бизнес.

ГМО се превръща в реална перспектива в ЕС

ЕС отвори вратата за генетично модифицираните организми (ГМО), но никакви разрешения няма да бъдат давани преди 2015 г. и държавите щ...

Прочети повече

На акционерите на „Монсанто” продължителните преговори също донесоха ползи, защото доведоха до покачване на цената за продажбата на концерна с близо пет процента, което си е солидна сума. Акционерите на „Байер” обаче би трябвало да се замислят и над това защо противниците на сделката проявиха такава упоритост. Не е тайна, че „Байер” купува фирма с крайно лош имидж. „Монсанто” е гигант в производството на семена, пестициди и хербициди. Това обаче е и фирма, която „приковава” към себе си селските стопани с неизгодни договори и патентова всеки свой научен успех.

А това, че производствата на Байер сега се обвързват с растителната защита и семената на Монсанто в един общ пакет, засягащ селскостопанското производство, буди страх у мнозина. Досега мениджърите на Байер подценяваха този аспект. Затова антимонополните служби би трябвало да подложат на проверка сливането на двата концерна. Те трябва да подходят стриктно и без всякакви емоции към този и всеки друг пазар, на който биха могли да възникнат монополни позиции. Това се отнася и до други сливания в същия бранш – например между "Дюпон" и "Дау Кемикъл" и между "Синджента" и "Чайна Нешънъл Кемикъл Корп".

Дори самият факт, че тези сливания се извършват по едно и също време, е леко смущаващ. От тях обаче не бива да възникне някакъв нов агрохимически пазар, който поражда страх. Нужно е в условията на сурова конкурентна борба, която дава шансове и на нововъзникващи компании, да се решат проблемите по изхранването на човечеството. Има място за съмнения, че пътят, по който поемат сливащите се концерни, е най-верният. За иновациите не е необходима гигантомания.

Източник: Дойче веле