Елитите могат да обвиняват Великобритания, че е примитивна, но гласувалите за брекзит опровергават това

Тази дума липсваше от дискусиите, които аз гледах по ВВС и в по-голямата част от медийното покритие тук в САЩ. Когато експертите споменаваха думата, те я използваха като синоним на шовинизма, изолационизма и глупостта, значително по-често отколкото като синоним на патриотизма.

Това не трябва да бъде изненада – национализмът е извън мода. Той, особено в Европа по очевидни исторически причини, бе разбиран като основата за фашизма и екстремния шовинизъм. Джордж Оруел е писал за национализма като за „глад за сила“. Айнщайн го е смятал за инфантилен – гледна точка, която мнозина чиновници в Брюксел споделят. Национализмът е смятан от европейските елити за примитивна гледна точка. Дори не гледат върху него като на гледна точка – за тях той е емоция.

С гласуването си за напускане на Европейския съюз британците решиха да отрекат тази поучаваща гледна точка и да изразят национализма си. Така изглежда, че те искаха да направят ключово решение за бъдещето си, за начина си на живот , чрез своите демократични институции. В петък сутринта по БиБиСи, типично пристрастен интервюиращ говори с Радек Сикорски, бившият външен министър на Полша, който осъди брекзит като опасен и зловреден. Гневът и осъждането му бяха толкова големи, че той накрая накара дори и БиБиСи да подкрепи вота. Как? На демократическа основа. Нямат ли хората право на глас? Не е ли самоуправлението свещено право? Беше и полуразвеселяващо и полувдъхновяващо да гледаш как интервюиращият се спусна да защитава съотечествениците си, когато към тях се обръщат с презрение за това, че избраха Уестминстър, а не Брюксел.

За израелците, борбата срещу референдума показва непопулярността им сред европейските елити. Ако национализмът е толкова примитивен, инфантилен и опасен, не е странно, че Израел е критикуван постоянно, а неговите усилия да се самозащити се виждат като прекалени. Това негово основно искане – да бъде признат за еврейска държава – се смята направо за незаконно. Изглежда, че етнонационалните държави не са на мода тези дни. Защитата на страната с оръжие в ръка се смята за средновековно в очите на европейските лидери.

Американците са на обратното мнение и това е причината Израел да е популярен в САЩ. Вярата в собствената страна и защитата ѝ с оръжие в ръка тук се смятат за патриотични, а не за примитивни. Жертвата на суверенитета за бюрократи в чужбина може да обиди мнозина американци, както вече е обидило много британци. Това може да помогне при обяснението защо кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп има такива успехи. Така е, защото той говори на езика на национализма: защитата на границите и контрола над миграцията, които са също така централен въпрос и в британския дебат. Призивът му „Да направим Америка отново велика“ е отражение на национализма и това е открило широка публика.

Разбира се има и други елементи в гласуването за брекзит, някои от които също се откриват в предизборните кампании в САЩ. Отказът от съветите на елитите е един от тях – и успехите на Доналд Тръмп и вотът за брекзит отразяват недоверието към столицата, към основните политически институции и в политическите елити. Джоузеф Епстийн при писането на своя статия в „Уол Стрийт Джърнъл“ цитира думите на една жена, която подкрепа Тръмп: „Искам си страната обратно“. Епстийн се фокусира върху вътрешните въпроси и за „културните войници“, обяснявайки, че „мултикултурализмът, политиките на идентичност, политическата коректност и синдромът на жертвата – с една дума програмата на прогресивистите – в момента е управляваща. Според него, жената, която той цитира „не може повече да гледа как САЩ залязват, как са пленници на прогресивистките идеи, които не донасят нито удовлетворение, нито спокойствие, а вместо това изковават среда на постоянен протест и раздразнение, гняв и бушуване.

Това има и международна страна. Американците не се притесняват за своята връзка с Брюксел. Но са притеснени от чувството за залеза на влиянието на САЩ по света. Социологическите проучвания показват, че те вярват, че страната им играе все по-малко важна и все по немощна роля по света, отколкото през последните години, че светът става все по опасен, а администрацията на президента Барак Обама не е достатъчно твърда. Те виждат как президентът отблъсква приятели и съюзници – заплашвайки британците, като същевременно се опитва да бъде мил с врагове като Русия и Иран. Те виждат как той прави поклонение в Хирошима и как става дружка с Раул Кастро в Куба.

Камерън иска "възможно най-близки" отношения между Великобритания и ЕС след Brexit

Британският премиер Дейвид Каменрън заяви, че желае "възможно най-близките" отношения с ЕС, след като Великобритания гласува да напусне...

Прочети повече

Каквото и да показва Обама, то не е национализъм, не е план как да се построи наново величието на страната и нейната военна мощ. Той смята американския национализъм за опасен и нека да използваме думата отново – примитивен. Спомнете си коментарът му от 2008 г. за американците, живеещи по малките градове: „Те са кисели, те са се вкопчили в оръжията си, в религията си и в антипатията си към хората, които не са като тях, както и в антимигрантските и антитърговските мнения като начин да изразят своето недоволство“. Сега при гласуването на брекзит британските културни и политически големци може да започнат да изразяват подобно мнение към електората.

Национализмът е постоянно вграден в американското общество и политика. И според повечето американци това е за добро. Не е изненадващо за нас, че брекзит спечели – все пак ние сме попили много в нашата политика и национализъм от самите британци. Това показва, че трябва да уважим решението на британците и да работим здраво и бързо, за да помогнем на Великобритания да възвърне своята велика световна роля и извън Европейския съюз. Тръмп явно е разбрал това, макар и интуитивно. Хилари Клинтън все още не е разбрала това послание и може би по някои важни въпроси тя няма как да се премести на националистически позиции. Но по някои въпроси тя може, например за по-силната армия – тя е участвала в сенатската комисия по въоръжаването, за нуждата от по-звучна американска позиция – тя заедно с тогавашния министър на отбраната Леон Панета подтикна Обама да удари джихадистите в Сирия и да подкрепи умерената опозиция, за нуждата от защита на границите, независимо каква позиция тя ще заеме по мигрантския въпрос.

Но защо тя няма да направи следното? Най-вече заради политиката. Тя трябваше да победи Бърни Сандърс и сега трябва да привлече неговите последователи. Но и поради културни причини – тя е кандидат от прогресивистка партия и е част от либералните политически и културни елити, които Обама представлява. И за тях национализмът е шовинизъм и предразсъдък срещу чужденците. Затова и трябва да бъде потискан във всяка просветена държава. И ако успее да се освободи от тези свои предразсъдъци, така както Бил Клинтън, нейният съпруг, преди време , тя ще спечели срещу Доналд Тръмп. Ако ли не, нейната кампания ще заприлича по снизхождението си на кампанията за оставане на Великобритания преди референдума, което ще е подарък за Тръмп. Ако има нови терористични нападения от сега до ноември, особено подобни на тези от Париж и Брюксел, тя със сигурност ще загуби изборите.

Един от централните уроци от брекзит е, че национализмът остава силен в определени държави. Проектът Европейски съюз, който не подържа национализмът, също така не подържа и подкопава националния суверенитет и демократическите институции. Мога да разбера защо жертването на тези ценности може да има смисъл в континент напоен във кръвта на две световни войни, но също така разбирам, защо това няма да има смисъл за американците и в края на краищата няма смисъл за британците. Британците са открили модерната демокрация и представителните институции. Британският национализъм никога не е предизвиквал световна война, дори напротив - той е допринесъл за спасяването на свободите в Европа. Британците напомниха на своите политически елити, че обичат страната си и своите институции, а не Брюксел. Те са се борили и загивали за Англия, защо тогава да бъдат управлявани от Брюксел. Това е урок за любовта към родината и културата , който и елитите в САЩ трябва да научат, при това бързо.

The National Post