Данните за броя на очакваните в ЕС бежанци са спорни, но вълната вече се отприщи. Тя е и ще бъде голяма от предвиденото. Все по-големият брой на мигрантите и бежанците разкрива единствено европейската неспособност да постигнем съгласие по важните теми. Проблемът не е временен, а липсата на единство в ЕС е повсеместна. Двустранните споразумения между Франция и Германия ще бъдат недостатъчни. Останалите европейски партньори остават пасивни, ако не и враждебни на подкрепената от германския канцлер Ангела Меркел европейската политика, коментира френският учен Жак Мартино.
Преосмислянето на ЕС и Шенгенските споразумения е приоритет
ЕС има 28 членове, 22 от които са в Шенгенското пространство, 2 се ползват от специален статут (Великобритания и Ирландия), 4 очакват членство (Румъния, България Кипър, Хърватия) и 4 са членове на Шенген, без да са в ЕС (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Рано или късно движението в Шенгенското пространство ще усложни представата за миграцията, било то на бежанци или не. Като цяло европейските граждани изпитват недоверие от общата неяснота. Колкото до конкретните числа, брой и разходи – засега никой не е в състояние да ги назове. Естествено, те ще бъдат много по-високи от очакваното.
Първите препятствия пред „свободното“ движение на „бежанците“ ще се появят много скоро – още щом те получат официален статут в някоя от страните от ЕС. Ще могат ли да се движат в Шенгенското пространство така, както останалите европейски граждани? Ще могат ли да работят във всички страни от ЕС и еврозоната? Политиките за събиране на семействата ще бъдат ли прилагани навсякъде и до каква степен?
Време е да се заемем с корените на миграцията
Дали става въпрос за имиграция, изгнание или дори за преселение данните на ВКБООН сочат, че над 40 милиона души по света са по пътищата в търсене на подслон. Агенцията вече не е в състояние да се справи сама с тези проблеми. Ако много „изгнаници“ са пострадали от политически кризи, въоръжени конфликти и войни, други бягат от страната и региона си заради дългия период на засушаване или природни бедствия. Дали повечето от тези хора ще предпочетат да останат, или да се върнат в родината си? За да им помогнем, с причините ли трябва да се заемем? Трябва да знаем обаче, че въпреки че едни и същи събития предизвикват едни и същи последици, причините зад тези събития са много различни, а последиците от тях имат различно изражение.
Твърде късно ли е да договорим стратегия за действие в кризисните райони?
За конфликта в Сирия и Ирак ще е нужно провеждането на международна конференция в Женева под егидата на ООН и Съвета за сигурност на ООН. За това ще е нужно мобилизирането на всички съседни страни (Йордания, Ливан, Израел, Турция), на главните фактори в региона (Сирия, Ирак, Иран, Египет, Либия и да не забравяме - кюрдите ), страните от Персийския залив, големите сили (САЩ и Русия) и представители на ЕС (начело с Франция и Великобритания). Подобна инициатива ще позволи започването на преговори за изграждане първо и преди всичко на стратегия за прекратяване на конфликта, преди да се намесим в целия регион, за да ограничим действията на „Ислямска държава“ и другите организации…
Това е точно обратното на хода на събитията. За да участва в антиджихадистката коалиция, Франция нанася удари по „Ислямска държава“ в Сирия. Изправени пред голямата инерция на Запада, предизвикана от различните позиции по отношение на Дамаск, руснаците решиха сами да вземат инициативата и да се намесят. Заедно със сирийските сили и Иран руската авиация удря по „Ислямска държава“ и контролирани от опозиционните сили зони, независимо от техния произход, като по този начин всява смут в представата на Вашингтон и Париж за начините за излизането от кризата.
Сирия и Ирак не са единствените страни под високо напрежение. Ситуацията между палестинците и израелците в Ерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа също свидетелства за смут. Кървавият атентат в Анкара също тревожи. Позицията на Турция в конфликта не е еднозначна, а битката й срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) е повече от объркана в предизборния контекст. Колкото до многобройните атентати в Африка, те вече са се превърнали в част от колонката за престъпления и произшествия.
От морална гледна точка крайно време е преди да се действа на местно ниво в помощ на страните в криза, първо да се изготвят подходящи стратегии, придружени с твърди ангажименти като за верни съюзници.
Едва ли ще се случи скоро, но все пак това, на което днес сме свидетели, е световен конфликт в развитие…
Economie matin
