Газови войни?

Европа е пристрастена към газ, консумирайки 447 млрд. кубични метра през 2016 г. (6% годишно увеличение на потреблението) и Русия, нейният най-голям доставчик по установени тръбопроводи, засища една трета от европейското търсене. Сега тя планира да построи нов тръбопровод ("Северен поток-2") от Русия към Германия, за да допълни съществуващата мрежа и да осигури непрекъснати доставки, след като бъдещото търсене само ще нараства.

Но Европа не е доволна от този план (особено Източна Европа). Тя е задължена да спазва стриктно и да следва американските антируски политики, които целят да отслабят Русия икономически и военно и да намалят нейната голяма геополитическа роля. Следователно страните членки на ЕС не само че сляпо приложиха санкциите на САЩ срещу Русия в ущърб на собствените си икономики, но също така изложиха собствените си граждани на опасността от пълно унищожение, разполагайки американски ядрени ракети и армии, насочени срещу Русия. Така ЕС послушно пресече линията и в течение на години поставяше препятствия пред проектите за газопроводи. Или съществуващите европейски закони бяха тълкувани негативно, или бяха оповестявани нови неблагоприятни закони и регулации.

Но сега, последната сламка изглежда, че ще строши гръбнака на камилата. Избирането на Доналд Тръмп за президента на САЩ изкараха човек, чиито искания към ЕС не са просто прекомерни, но и се представят по груб начин. И от горе на всичко, САЩ изведнъж се промениха от щедър водач, който винаги плаща сметката, в броящ стотинки скъперник, искащ икономически болен ЕС да плаща милиарди повече за НАТО и за собствената си отбрана. Тръмп също успя да удари по най-болезнената точка, критикувайки Германия за нейния прекомерен износ към САЩ с минимален балансиращ внос, обвинявайки я, че изостря проблемите в американския търговски и платежен баланс.

Последната сламка бе миналата седмица, когато сенатът на САЩ прие с голямо мнозинство (98 срещу два гласа) нов набор санкции, срещу Русия, които ще накажат всяка компания, участваща в изграждането на новия руски газопровод, или предоставяща финансови услуги за него. Този закон е най-вече насочен срещу германските и европейските компании и въпреки, че е временно спрян заради допуснати процедурни грешки от страна на Конгреса, той най-вероятно ще бъде преработен и приет.

Изчислената стойност на "Северен Поток-2"е 8-9 млрд. долара, и това е съблазнително дори и за богатите държави. Германия и Австрия веднага реагираха остро и това е първия път през последните 70 години (краят на Втората световна война) отговориха, заплашвайки с ответни санкции, намеквайки, че те ще отговарят със санкции срещу САЩ. Те също обвиниха САЩ, че използват политиката, за да прокарат икономическите си интереси и да накарат ЕС да купува по-скъпия американски втечнен газ. Поуката тук изглежда, че е: "Прави каквото си искаш, но стой далеч от джоба".

Що се отнася до Русия, тя продължава да напредва с проекта и не се притеснява относно частта със строежа, понеже има предостатъчно специализирани компании-подизпълнители, готови да направят първа копка в кратки срокове. Тя също така е реструктурирала финансирането на проекта към част самофинансиране и част финансиране от китайски банки, с които в момента общува.

В Австрия заговориха за "Южен поток", САЩ предупреждава ЕС за "Северен поток 2"

Австрийската компания OMV и “Газпром” обсъждат възраждането на проекта „Южен поток“, пише австрийският вестник ...

Прочети повече

Русия не се спира до тук, а отива дори по-надалеч и проведе преговори в края на годината с турското правителство за изграждането на газопровода "Турски поток", за да транспортира газ от себе си към Турция. След засищането на турското търсене, излишният газ ще бъде пренесен по тръби към Южна Европа с примамливи такси за транзит за Турция. Работата по този проект започна наскоро, при това едва седем месеца след подписването на договора.

Но къде са всичките други производители на газ? Къде са американските амбиции продажбите на руски газ да се свият и да се заменят с арабски, американски и дори ирански доставки? Къде са проектите за газопроводи през Ирак, Сирия и Ливан до Средиземно море, а от там до Европа? Все още ли са възможни? Все още ли са валидни? Ще има ли причини и оправдания за продължаването на настоящите конфликти, или ще се създават нови? Или пък САЩ ще издадат нови санкции срещу всеки дръзнал да употребява руски газ навсякъде по света?

Авторът Маруан Саламах е кувейтски икономически консултант.

Global Research