Geopolitical Futures: Сърбия не е място за приятелска оръжейна надпревара

Това пише в свой анализ журналистът Алисън Федирка за Geopolitical Futures.

Властите у нас не действат достатъчно срещу езика на омразата онлайн

Липса на достатъчно данни за случаи на език на омраза, необходимост от законодателни промени, необходимост от подобряване на сътрудниче...

Прочети повече

Разбираемо е защо Сърбия ще иска тези оръжия. Въздушните удари на НАТО през 1999 г. затвърдиха в съзнанието на сръбските официални лица необходимостта от модерна система за противовъздушна отбрана. А фактът, че дори се обсъжда придобиването й, предполага, че усилията на Сърбия да се сдобие с такава се засилват. Но тъй като Сърбия е страна, в която чуждестранните сили се борят за влияние, купуването на нови оръжия не е чисто вътрешна афера.

Монополист по сигурността

Сърбия се намира в сърцето на Балканския полуостров - кръстопът на европейски, руски и турски интереси - мястото, където са положени основите на Първата световна война. Местоположението й създава непропорционално влияние и позволява на управляващото правителство да флиртува стратегически с всички регионални сили в опит да налага своите национални интереси. Тя се съгласи с пътна карта под егидата на ЕС, например за засилване на регионалното икономическо сътрудничество на Балканите, въпреки че вече е член на зона за свободна търговия с Русия(След икономическия срив в Русия през 2015 г. Сърбия се занимава повече с членовете на ЕС и със страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия). Няколко страни - най-вече Турция, която има исторически връзки с региона - се интересуват от инвестиции в Сърбия и Сърбия се радва да вземе парите си, нетърпелива да разшири икономиката си чрез чуждестранни инвестиции.

Въпреки че в Сърбия може да има място за приятелска икономическа конкуренция, същото не може да се каже по въпроса на отбраната. Подобрените отношения между Сърбия и Русия в тази посока са особено проблематични за НАТО, която действаше срещу Сърбия заради нейната война срещу Косово през 90-те години (НАТО се въздържа от други конфликти, произтекли от разпадането на Югославия, но участва в този, защото смята, че действията на Белград са геноцид). Това беше исторически момент: това беше първата намеса на Запада след Студената война за гарантиране сигурността на Европа без подкрепата на Съвета за сигурност на ООН и тя беше успешна. Тя премахна сръбските военни сили от Косово, създаде мироопазващи сили, улесни връщането на бежанците и създаде политическа рамка за независимост на Косово. Западът, чрез НАТО, е доминираща политическа сила на Балканите оттогава.

Сръбското придобиване на оръжие от Русия заплашва монопола за сигурност на НАТО. Самото присъствие на ракети би увеличило значително разходите за друга намеса в Сърбия.

Вучич: Обсъждаме варианта за предсрочни парламентарни избори

Сръбският президент Александар Вучич, който е и лидер на Сръбската прогресивна партия (СПП), призна, че обсъжда с политическите си съра...

Прочети повече

И в съответствие с неотдавнашните инициативи за своето военно укрепване – инициативи от страна като Сърбия, която толкова много пъти е нахлувала и е окупирала в историята си, смята, изглежда критично. За тази цел тя вече е започнала да произвежда и ремонтира своя собствен военен хардуер. Тя обяви в края на миналата година, че ще се стреми към по-добри военни връзки с Русия и ще купува изтребители, ракети "земя-въздух" и бронетанкови превозни средства. Тя също така обеща да подобри връзките си с Беларус, от която се очаква Белград да закупи системата С-300 и седем МиГ-29 през ноември.

Нова опора

За Русия продажбите на оръжия са добре дошъл източник на приходи, но значението на ракетната сделка надхвърля финансовата част: става дума за добавяне на военен елемент към културното и икономическо присъствие, което вече има на Балканите.

Русия отдавна поддържа връзки със Сърбия, стратегически важна държава, която е защитавала Русия от сили като Австро-унгарската и Османската империи. След разпадането на Съветския съюз Москва не успя да запази влиянието си, тъй като беше твърде икономически слаба и твърде глобално неподходяща, за да помага на Сърбия, както го е правила някога. Когато войната избухна на полуострова през 90-те години, Русия не успя да се намеси на страната на Сърбия или да оспори намесата на НАТО. Намесата й бе сведена до голяма степен до политическа и икономическа подкрепа. Тя подкрепи позицията на Сърбия за Косово и държавната петролна компания "Газпромнефт" инвестира в компании, които допринасят за бюджета на Сърбия.

Руският президент Владимир Путин се кандидатира отчасти на платформа, обещаваща да възвърне руската сила. Подобно на мнозина в сегашното правителство, той си спомни колко импотентна е станала страната му. Следователно не е чудно, че по време на престоя му в кабинета отношенията със Сърбия се подобриха драстично. Връзката позволява на Русия да си възвърне позицията в район, в който Западът доминира от години(Македония и Босна и Херцеговина също не са членове на НАТО, до които Русия може да се домогва).

Краят на националните държави наближава

Националната идея е това, което е причината за създаването на една нация. Украинците като нация съществуват много столетия. А това озна...

Прочети повече

Това, че Сърбия е арена за такава надпревара, я е насърчило да играе и с двете страни, преследвайки възможностите, които най-добре отговарят на нейните интереси. Тя обсъжда закупуването на оръжия с Русия, част е от Партньорство за мир и работи с НАТО по конкретни мисии, разговаря с Турция и дори намеква за възможността за установяване на сътрудничество в областта на отбраната с Босна. Това поведение е рационално, но затруднява определянето на неговите дългосрочни цели. Междувременно новото оръжие, което купува, ще помогне за възпиране на атаките от онези, които биха използвали Сърбия за свои цели.