Гневът връща ирландците към политиката

Въпреки рекордния икономически ръст и понижаването на безработицата годините на саможертва хвърлят сянка върху управляващата коалиция, която преди пет години получи най-голямото мнозинство от създаването на държавата. Нейният лайтмотив е „да приключим работата” и „да оставим растежа да продължи”. Тя обаче трябва и да се защитава и да хвали положителния баланс, макар и той да е опетнен от ужасни лични фалити.

Прагматичната държава оцеля за сметка на социалната държава. Дали обаче четвъртата страна, която бе подложена на унижения от тройката след Гърция, Португалия и Испания, ще изгони правителството, което следваше усърдно европейските политики на оздравяване? „Реалността показва, че да – през март ще имаме ново правителство. Никой обаче не може да каже какъв ще бъде съставът му”, казва Елейн Бърн, консултантка в ЕК с рубрика в Sunday Business Post. Всички социологически проучвания дават на „Фина Гейл” преднина с гласовете на около 30% от избирателите пред „Фиана Фойл”, която събира около 20%. Обвинена, че е предала обещанията си да не следва рестриктивната политика, Лейбъристката партия се насочва към забележително поражение – гласовете за нея може да бъдат три пъти по-малко отпреди. Остава лявата националистична партия „Шин Фейн”, на която предричат, че ще спечели между 5 и 10% над онези 10%, които получи през 2011 година. „Партията спечели от кризата. С малките антирестриктивни партии тя се очертава като надигаща се сила, а може би скоро и втората политическа сила или първата в опозиция”, казва Марш.

Ирландия трябва да приеме 22 000 бежанци

Ирландия трябва да увеличи приноса си към приема на бежанци и да приеме около 22 хиляди души в рамките на европейската схема за преразп...

Прочети повече

Докато навсякъде другаде в Европа все още се говори за реформи и съкращения, всички ирландски партии вече мислят за растежа. В медиите дебатите понякога са твърде технични и отдалечени от ежедневието, но никога не се говори за външната политика или Европа. Спекулативният балон се пукна, но Ирландия продължава да живее в собствения си балон. Всички големи партии говорят за „бюджетното пространство” – около 12 милиарда евро за растежа по време на управлението на следващия кабинет, които ще бъдат отпуснати за уязвените от кризата ключови сектори като образованието и здравеопазването.

Никога досега двете основни партии - „Фина Гейл” и „Фиана Фойл”, които са едно лице на консервативния центризъм и враждуващи приятели още от гражданската война през 20-те години, не са изглеждали толкова дискредитирани. Те обаче може да се обединят, за да получат абсолютно мнозинство от 84 места в 166-местния парламент. „Просто е – двете партии имаха гласовете на 85% от избирателите преди едно поколение. Оттогава не надвишават 45%. Хората се страхуваха от пълния фалит през 2011 година, но не и сега. Те искат надежда, общо бъдеще, не краткосрочни решения”, казва икономистът Дан О’Брайън.

В Ирландия се очертава структурна промяна по подобие на политическото разслояване, което засяга много страни в Европа и не само най-засегнатите от кризата. „Единственото сигурно нещо е, че хегемонията на доминиращите партии е приключила”, казва Бойд Барет. „Добрата новина както за демокрацията по принцип, така и за ирландската демокрация в частност, е това, че гневът на хората ги връща към политиката. Никога не сме имали толкова много дебати по идеи за държавата, преразпределянето, неравенството. Засега обаче въпреки че се стремят към промени, хората не знаят точно какви промени искат”, добавя той.

Libération